Брандо и Синатра - донжуаните класици в жанра

Франк събира 30 хиляди пощурели фенки за един следобед на Бродуей

Клюката ги изкарва големи врагове, ама те си менкат красавици на поразия

Нежни завоевания, с които всеки истински мъж може само да се гордее

На 1 януари 1955 г. по кината в САЩ пускат филма “Момчета и кукли” и Америка изведнъж разбира, че има не един, а двама кумири. Така са наричали тогава отвъд Океана секссимволите, защото думичката все още била неприлична, направо богохулна.

А до оня мразовит януари Америка си имала най-напред филмовия и музикален кумир Франк Синатра, но след страхотните му успехи през 40-те, в началото на новото десетилетие той взел да позалязва и фенското вдъхновение го отписало. По-точно заменило го с нов кумир - актьора с брутална външност и неукротим темперамент Марлон Брандо, който приятно изумил сънародниците си в течение на три години и половина с жестоката игра по потник в 855 постановки на митичната пиеса “Трамвай желание” на Тенеси Уйлямс.

И някъде през 1954 г. на мастития холивудски продуцент Самуел Голдуин от митичния филмов храм “Metro Goldwyn Mayer” му хрумнало да събере Франк и Марлон в замисляната от него екранизация на нашумелия бродуейски мюзикъл “Момчета и кукли”. Речено - сторено, двамата талантливковци изпълнили блестящо ролите си на гангстери-комарджии, вихрещи се в компанията на очарователните си гаджета, после Америка и най-вече нежната ѝ половинка се побъркала от кеф. Защото Синатра се завърнал с гръм и трясък на пиедестала на кумир, а с девет години по-младият Брандо показал, че скоро няма да слезе от него.

Някой и друг месец след премиерата на “Момчета и кукли” двамата всепризнати кумири били титулувани дружно и като секссимволи, тъй като библията на разкрепоставящите се американски нрави “Плейбой” вече била направила термина доста популярен. Оглеждайки се пък назад във времето, в началото на осемдесетте години гуруто на токшоуто в Америка Лари Кинг, нарочва Франк Синтра и Марлон Брандо за “класици в жанра”. На донжуаните и секссимволите, разбира се.

Синатра, Брандо, Джийн Симънс и Вивиан Блейн в класиката “Момчета и кукли” от 1955-а година.

Но, освен че увенчава със страхотна слава двамата актьори и техните партньорки Джийн Симънс и Вивиан Блейн, и че носи доста пари на продуцента, филмът “Момчета и кукли” ражда и мита за двамата върли врагове... Франк и Марлон! 

Мълвата разказва, че прочитайки сценария, първият бил завидял на втория за ролята му в лентата и настоял пред Самуел Голдуин той да я изиграе, но не се получило и се нагнетило напрежение, още преди снимките да започнат. После пък Синатра мразел дублите, а Брандо - точно обратното, обичал ги и тази му черта един път буквално натъпкала партньора с десетина понички. Ами Марлон все нещо бъркал в поредния дубъл на сцена, в която Франк трябвало да похапва за закуска от сладките лакомства. Ама след осмия погълнат “дънкин донатс” елегантният Синатра напуснал най-демонстративно снимачната площадка защото не искал да надебелее и проклел предизвикващия дублите колега. Освен това Франк обиждал непрекъснато Марлон, наричайки го “Мърморан”, а не по име, задето все бил недоволен от нещо си и мъркал. Другият пък именувал партньора си “Лисунгер”, тъй като успявал да се измъкне хитро от всякаква ситуация и да изиграе хората около него.

По-нататък във времето клюката за враждата между двамата разказва, че ролята на Дон Корлеоне в епопеята “Кръстника” на Френсис Форд Копола, трябвало да бъде поверена на Синатра, ама накрая режисьорът избрал Брандо. “Кандидатът” се разпищял, заплашил бил дори Копола, че ще провали финансирането на филма и режисьорът му набрал много яд. А за да си отмъсти, му бил помогнал Брандо, който посъветвал Копола така да раздипли ролята в лентата на певеца-подлога на мафията Джони Фонтана, та в него всеки да припознае “мизерника Синатра”. Карали се били според мълвата двамата сексимволи и за получени или неполучени “Оскари”, за “Златни глобуси”, “Златни палми” и всевъзможни други призове, за хонорари в общи тв-изяви и дори за места в баровски ресторанти. Въобще били свадливи един към друг, така да се каже - върли врагове.

Но за не един и двама свестни холивудски хроникьори митът за ненавиждащите се Франк и Марлон може би е чиста проба тяхна “PR-инвенция”, с цел да поддържат винаги на ниво, пък било то и чрез скандали, интереса към собствените си особи. Като в същото време си оставали верни и предани другарчета, тъй като никога не са се карали за нещо, за което често са се кръстосвали шпаги - за жени. А се е случвало често точно обратното - менкали са си ги, грубо казано, тоест преотстъпвали си доста хубавици един на друг, когато им се насители, като после се забавлявали да ги одумват.

Дори по време на снимките на “Момчета и кукли” съпругата по онова време на Синатра - холивудската звезда Ава Гарднър, се била навряла в караваната на Брандо и цели два дена не си била показала носа навън. През това време Франк се бил запилял някъде, а когато се върнал и разбрал какво се е случило, веднага подал молба за развод с жена си, с която според запознати, май от доста време не предял.

Та, според злите езици Брандо просто бил свършил услуга на аверчето, тъй като ускорил неимоверно процеса на бленуваната раздяла. А освен това на Синатра не му се наложило да търси детективи и ченгета, които да изловят законната половинка в прелюбодеяние, тъй като партньорът сам си признал “прегрешението” и Ава не могла зъб да обели.

Но вещите по креватните дела на холивудските донжуани репортери, приписват на Франк и Марлон още поне пет истински приятелски “размени” на хубавици - нещо не много тачено във филмовата Мека, ако е пред очите на всички. На аверчетата обаче не им пукало и Брандо бил “прехвърлил” на Синатра например тръпката си Мерилин Монро и обладалата го на някакъв купон секс-тигрица Марлене Дитрих, той пък му върнал “жеста” по-късно с покорените “върхове на женския чар” Лайза Минели и Елизабет Тейлър. Знае се също така, че двамата са си лягали по едно и също време със знойната актриса Глория Вандербилт, с бъдещата принцеса на Монако Грейс Кели и с още някоя и друга неземна красавица. Е, има ли върли врагове, които могат да бъдат толкова перфектни “креватни ортаци”, да не кажем “баджанаци”?!

Иначе биографите на холивудските донжуани приписват на Франк Синатра 58 нежни завоевания, с които всеки истински мъж може само да се гордее. Как иначе, след като става дума за икони на женската красота, които той е покорявал с божията дарба на изкусен съблазнител и с таланта си на велик актьор и певец. Не случайно един от известните му прякори, който на практика е “заиграване” с името Синатра, е “Swonatra” - от глагола “swoon”, да припадна, както се е случвало на хиляди негови почитателки дори при най-безобидното му появяване пред публика. Но през 1938 г. дарбата на изкусен съблазнител едва не го вкарва в затовора, тъй като той е набеден от прокурор в Ню Джърси точно в “съблазняване с обещание за женитба”. Ама последното Франк не го бил изпълнил според потърпевшата и оплакала се дама, ама за това преди 85 г. в САЩ се носела наказателна отговорност. (От този скандал с начинаещия 23-годишен певец и актьор е мотаща се от години из интернет сигнална полицейска снимка, която го представя в профил и анфас). Та, преспал Франк на няколко пъти с горещата хубавица Антоанет Дела Плента, като заради съблазняването с неизпълнено обещание за женитба, той бил осъден да плати 1500 долара глоба и да лежи половин година в затвора. Да, но хитрият като лисица млад мъж няколко дни след произнасянето на присъдата се докопал до доказателства, според които ищицата била омъжена по време на кратката им бурна любов и наказанието му било почти изцяло опростено. Почти, тъй като съдията пък бил научил междувременно, че когато свалял Антоанет, Франк бил вече официално сгоден с бъдещата си съпруга Нанси Барбато и ето защо трябвало да плати 500 долара глоба за... “предбрачна изневяра”!

А знайните “нежни завоевания” на Франк Синатра, освен изброените в комбината с Марлон Брандо, се казват Рита Хейуърд, Джуди Гарлънд, Барбра Стрейзънд, Натали Ууд, Виктория Принсипал и ред още. Като стопроцентов италианец - майка му е от близко до Генуа градче, а баща му е сицилианец, той бил голям почитател и на средиземноморските хубости. Жълтите хроникьори илюстрират тази склонност на Франк с твърдението, че през спалното му бельо били преминали няколко неземно хубави италианки като София Лорен, Джина Лолобриджида и Алида Вали, но също така миловидната чаровница и римска тв-звезда Рафаела Кара. Но за истинските жени на неговия живот, така да се каже, се смятат четирите великолепни дами, с които Синатра минава под венчило. Първата е Нанси, с която се женят през оная 1938-ма гоодина на “сигналната полицейска снимка” и която му ражда три деца - Нанси, Френки Джуниър и Тина. През 1949 г. двамата се развеждат, после от 1952 до 1956 г. идва ред на брака със споменатата вече ярка холивудска Ава Гарднър, в която първоначално бил лудо влюбен. Между 1966 и 1968 г. “секссимволът” е женен за 30 години по-младата начинаеща актриса с голямо бъдеще Миа Фароу, през 1986 идва ред пък на останалата с него до края на дните му през 1998 г. Барбара Синатра.

А казват, че секс-авантюрите на Марлон Брандо били белязани от спомена за неговата майка и пропаднала актриса Дороти. Чиито аромат през детските му години той си спомнял цял живот, но този аромат съвсем не бил на майчино мляко, а на... джин. Ето защо Марлон обожавал дъха на алкохол у жените, той го възбуждал истински и го описва в едно интервю така: “Това е сладка и приятна миризма, която с годините за мен се превърна в истински афродизиак!” Що се отнася до “завоеванията” на Марлон, освен споменатите красавици от “комбината” с Франк Синатра, в списъка на приписваните му 54 топ-дами са още Урсула Андерс, Шели Уинтърс, Хеди Ламар, Джоан О’Калигън, Ингрид Бергман, Талула Банкхед, Рита Морено, италианската кинозвезда Ана Маняни, любимката на французите Едит Пиаф и т. н.

Но бащата на Марлон го вини в интервю, че за съжаление синът му си падал само по грозни жени, които ухажвал сякаш напук на умиращите за хубавици мъже. И май старият е имал право - грозновати са доста от предпочитаните от сина му азиатки или латиноамериканки - с къси, понякога криви крака и “притеснени” бюстове първите, а вторите са “мазно закръглени”, със сключени дебели вежди и наболи мустаци, често по-възрастни от него. Като точно такива са били първата и последната жена в живота на Марлон, които имат дори едно и също испанско фамилно име - Круз. Става дума за взелата девствеността му на 19 години с десет години по-голяма колумбийка Естрелита Роза Мария Консуело Круз и калифорнийската камериерка - еквадорка Мария Кристина Круз. Две години преди великият актьор да се спомине през 2004 г., тя го води в съда, за да признае бащинството на трите ѝ деца, твърдейки, че са от него.

Както и да е, важното е, че на 27 години Марлон Брандо е всепризнат за мъжа, който никога не трябва да си иска, той може и да харесва грозноватите, но всички харесват него, въобще жените го преследват, а не той тях. Като Мерилин Монро се записва в неговия театрален курс в Ню Йорк, защото той е там и тя умира от желание да го вкара в чаршафите си. Между другото според биографите на актьора Мерилин е единствената жена, към която той не бил приложил любимия си принцип “употреби и изхвърли” и която той не малтретирал словесно и физически. Може би защото с красивата си ефирна, но излъчваща беззащитност външност, с вечния си дъх на джин или шампаноско, тя му е напомняла за мама Дороти. Но шампионка в преследването на Брандо е първата му съпруга Ана Кашфи, която научавайки за азиатските му пристрастия се дегизира със сари като индийка и дори си променя името на индийско. Съответно Марлон хлътва по нея, идва и моментът да я “захвърли” след “употребата”, но Ана му казва, че е бременна, женят се, ражда се синът им Кристиан и остават под един покрив две години - от 1957-ма до 1959 г. Другите законни съпруги на сексимвола са екзотичната американска филмова звезда Мовита Кастанеда, с която живеят от 1960 до 1962 г. и младата полинезийска актриса Тарита Терипея, с която пък са заедно от 1962 до 1972 г. Децата на Марлон, общо законни и незаконни, би трябвало да са 11, но никой не е в състояние да го потвърди със сигурност.

Франк с президента на САЩ Джон Кенеди.

Иначе казаното дотук е само бегла илюстрация на подвизите на нежния фронт на великите холивудски донжуани и авери Франк Синатра и Марлон Брандо. И умишлено са пропуснати предполагаемите връзки на първия с американската мафия и това, че е снабдявал с луксозни проститутки влиятелни приятелчета, сред които бил даже президентът на САЩ Джон Кенеди. Пак нарочно нищо не е казано и за нерадостната не по тяхна вина съдба на някои от наследниците на втория, нито пък за неговите залитания по мъжките прелести, за които той сам си признава с изцепката, че бил много доволен и от хомосексуалните си забежки. Така де, за великите - само хубави, приятни за всички неща, за да не потъмнее ореолът им на кумири и секс-легенди!