Британската империя се диви на смел български цар 

Битката на Македония вдъхновява известен английски художник от XIX в.

Войските на двамата владетели са били приблизително равни по численост

В учебниците по история децата учат за трагичната битка при Велбъжд на 28 юли 1330 г., състояла се в околностите на Велбъжд (дн. Кюстендил). В това злощастно за България сражение армията на българския цар Михаил III Шишман (1323-1330) е разбита от сръбската войска, а самият той – убит. А в редица издания се тиражира една картина, представяща окървавеният български владетел, биещ се като лъв срещу врага. Малцина са си задавали въпроса – кой е художникът на тази творба. Но нека първо видим какво се случва на тази фатална дата.

В края на XIII в. сръбският крал Стефан Урош II Милутин се възползва от войните между Българското царство и Византийската империя и завладява територията на Вардарска Македония. Ето защо цар Михаил III Шишман (1323-1330) започва подготовка за война със Сърбия, чийто владетел е бившият му шурей крал Стефан Урош III Дечански (1323-1330), син на крал Милутин. През пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог. Според мнението на учените, крайната цел била унищожение на Сръбското кралство, поделяне на земите му между България и Византия и освобождаване на Вардарска Македония.

Андроник III Палеолог навлиза във Вардарска  Македония, завземайки крепостите Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон и се установява на лагер край Битоля, изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. В същото време сръбският крал Стефан Дечански минава през полето Добрич при сливането на реките Топлица и Българска Морава и се отправя към Старо Нагоричане (дн. в Република Северна Македония), където в изградената от баща му Милутин църква „Св. Георги“ се моли, а после разполага войските си на стан в околностите на Велбъжд.

Българската армия излиза от портите на столицата Търновград на 19 юли под тържествения звън на църковните камбани. В науката има разногласия за пътя, по който войските достигат до района на Велбъжд. Някои смятат, че първо те преминават през родовото имение на Шишмановци във Видин. По-вероятно е българите да са следвали естествения път през Средец (София) и Земенския проход, както говорят и изворите. Така или иначе, около 24 юли двете армии се изправят една срещу друга. Към българските войски се присъединява и влашкият войвода Иванко I Басараб, тъст на ловешкия деспот Иван Александър и васал на българския цар.

Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са били приблизително равни по численост. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „скити“ (т. е. татари). Стефан Дечански имал около 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Йоан Кантакузин) или 1000 (по сведения на Никифор Григора) тежковъоръжени испански наемници от областта Каталуния. Именно изчаквайки тяхното пристигане, крал Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман кратко примирие. Царят приема поради факта, че във войската му липсвали достатъчно провизии. Ето защо, повечето от българските войници се пръснали по околните селища да търсят храна.

Възползвайки се от това, на 28 юли сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на цар Михаил Шишман да организира съпротивата на останалите край него войници не успява. Българската армия претърпява поражение в неравната схватка, а самият цар е тежко ранен. Пленен от сърбите, той умира три дни по-късно. По молба на българските боляри царят е погребан точно в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане. Михаил III Шишман остава в историята като последният български средновековен владетел, продължил курса на Симеон Велики и Иван Асен II за установяване на хегемония на Българското царство в европейския Югоизток. Основна точка в тази свещена кауза е освобождението на земите на Вардарска Македония от ромейска и сръбска власт.

Така достигаме и до въпросната картина на битката при Велбъжд и храбрата съпротива на българския цар. Според кратката анотация в „Уикипедия“ тя е на английския художник от XIX в. Джон Харис Валда. Оказва се, че през това столетие на Острова са живели двама майстори на четката с такова име. Те са баща и син, като Джон Харис Валда Старши (ок. 1835-ок. 1881 г.) е викториански художник, завършил престижната Академия Сас в Лондон заедно с известния Джон Миле. За него не се знае много, освен че имал пет деца, живял е доста време в Австрия и направил един от портретите на английския крал Едуард VII (1841-1910).

В нашия случай обаче става дума за едно от децата му – сина Джон Харис Валда Младши (1874-1942). Работата на бащата дава на лондонското семейство достатъчно средства, за да прекарват много време в Италия и Австрия, където младият човек се запознава с историята и културата на средновековна Европа. Тези престои в чужбина му оказват силно влияние и той тръгва по стъпките на Валда Старши. Младежът обаче не просто иска да бъде художник, но и да остави свой отпечатък в света на изкуството.

И това той прави най-вече в сферата на черно-бялата илюстрация, която има огромно значение при все още слабо развитата фотография. Неговите вълнуващи и пълни с подробности илюстрации се появяват в много британски списания от края на XIX и началото на XX в. Особена любов са му баталните сюжети, главно от епохата на Средновековието. До 1905 г. Джон Харис Валда Младши е редовен илюстратор за периодични издания като Pearson’s Magazine, Lady’s Realm и English Illustrated. Също така той се занимава с оформяне на книжните корици, главно за Издателство Chatto & Windus. Много ценно е участието на Валда Младши в илюстрирането на историческите томове от известната поредица на Хътчинсън. Тя е публикувана в седмични и месечни части като „История на нациите“, „История на британския народ“ и „Делата, които развълнуваха империята“, някои от които обхващат по три-четири тома.

Около 1895 г. англичанинът открива собствено училище по изкуства. То е първото в Британската империя, където се преподава илюстрация. Учебната програма включва общо рисуване, живопис, перо, туш, пастел и акварел за начални и напреднали ученици. Художествената школа се води от самия Валда и партньорът му Ърнест Джордж Ентуистъл и се намирала в Лондон в Сейнт Панкрас на Caversham Road 26.

Именно това е човекът, нарисувал картината „Битката при Велбъжд“ с главен герой българският цар Михаил III Шишман. Тя действително прави впечатление с подробностите, като предаването на въоръжението, планината на задния план и др. Не по-малко впечатляващите са израженията на воините, илюстриращи устрема на средновековната битка. Разбира се, най-интересен е главният герой – царят, показан с паднал шлем и окървавена глава. Англичанинът е претворил в него тогавашната представа за балканеца – як мъжага с юнашки засукан мустак.

02 - „Битката при Моргартен в 1315 г.“ – картина на Джон Харис Валда Младши

Тази картина се нарежда сред други батални картини със средновековни сюжети на Валда Младши като „Превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.“, „Битката при Моргартен в 1315 г.“, „Боят на Косово поле от 1389 г.“ и др. Доколкото става ясно от данните на аукционите за изобразително изкуство, платното днес е в частна колекция. По всяка вероятност то е направено, за да илюстрира някое от изданията на Хътчинсън – може би „История на нациите“. Очевидно храбростта на българския цар е оказала силно въздействие на художника и неговите съвременници.