България трябва да отхвърли надигането на ултранационалистическия екстремизъм

Световният еврейски конгрес е международна организация, която представлява еврейски общности и организации в 100 страни по света. Той се застъпва от тяхно име пред правителства, парламенти, международни организации и други вероизповедания. Световният еврейски конгрес представлява множеството на еврейския народ и е политически безпристрастен.

(c) Detlev Schilke detschilke.de

Малко, за жалост, са европейските страни, които могат да се гордеят с историята си по време на Втората световна война, стане ли въпрос за евреите. В това отношение България е едва ли не единствена по рода си като пример за почтеност, морална сила и смелост, защото за разлика от почти цяла Европа тя се противопоставя на нацистите. Когато Адолф Хитлер нарежда на българското правителство да предаде всичките свои граждани от еврейски произход, за да бъдат транспортирани към лагерите на смъртта, православните духовници екзарх Стефан и митрополит Кирил, заедно с депутати начело с Димитър Пешев, застават начело на движение, което в крайна сметка спасява 48 хиляди евреи в страната.

Тези имена имат своето съкровено място в паметта на вашата страна; вие, българите, трябва да ги чествате навеки и да учите с гордост своите деца как страната ви се е противопоставила на най-нечовешкия режим в дългата история на човечеството.

Затова т.нар. Луков марш на фашизоидни индивиди, неонацисти и крайнодесни елементи, който до миналата година, от близо две десетилетия, се провежда през февруари, е срам за България и, честно казано, за всички почтени човешки същества. Тези персони шестват в памет на пронацисткия генерал Христо Луков. През този период във вашата страна са живели изключително почтени българи. Луков не е един от тях.

Замислете се за момент. Кои са тези странни на вид индивиди с характерни подстрижки, които маршируват из улиците на София с радостни възгласи? Те честват не други, а Адолф Хитлер и нацистите, един човек и една кауза, донесли смъртта на повече от 60 милиона човешки същества и разрухата на един цял континент. Те почитат един човек и една кауза, която стотици хиляди смели войници са възпрели с цената на живота си. Те почитат един човек и една кауза, които представляват абсолютното дъно на човешката същност.

Луков марш е срам за паметта на смелите българи, които са се изправили срещу тези чудовища в момент, в който почти всяка друга страна в Европа се е страхувала да го направи. Освен това този марш разпалва страстите не само на местните български екстремисти, а и на неонацисти и бели супремасисти от други държави, които се събират в София, за да разтръбят оттук своите човеконенавистни възгледи по целия европейски континент. Ето кого допускате в България, като позволявате Луков марш да се случва. Това е петно върху заслужено доброто име на България като постсъветска демокрация, изградена след падането на комунизма в Източна и Централна Европа.

Преди две години взех участие в контрашествие на толерантността. Българската външна министърка Екатерина Захариева, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, кметицата на София Йорданка Фандъкова, д-р Алек Оксар, президент на Организацията на евреите в България „Шалом”, и повече от 1500 български граждани се събраха, за да изпратят недвусмислено послание към участниците в Луков марш, че няма да позволят идеологията на омразата да надделее. В онези дни, когато имах честта да получа от президента Румен Радев най-високото държавно отличие в България, орден „Стара планина”, аз подчертах, че не бива никога да мълчим пред лицето на злото.

Аз няма да мълча и всеки българин би трябвало да застане до мен в тази битка.

Миналата година, когато Луков марш беше отменен, ние се надявахме, че това отвратително зрелище е приключило веднъж завинаги. За жалост не беше така, тъй като отмяната беше обоснована с техническа подробност. Тази седмица, пред смаяните очи на света, последователите на Хитлер отново ще посрамят миналото на България и ще застрашат нейното настояще.

Централна и Източна Европа имат специално място в сърцето ми. Имал съм щастието да бъда свидетел как техните потиснати народи, обвързани насила със Съветския съюз вследствие на Втората световна война, се превръщат в жизнеспособни демокрации, свободни да почитат своята собствена национална идентичност.

Освен това имах привилегията да участвам във възстановяването на общностите сред онези евреи, които бяха упорствали да останат в страните, където са родени и имат дълбоки корени. През годините посетих много държави от еврейската диаспора, но малко от тях бяха толкова гостоприемни към моя народ като България. Десетките хиляди български евреи бяха и продължават да бъдат добре интегрирани, а техният значителен принос е високо ценен.

В крайна сметка ние всички съдим за една страна по нейната реакция към фанатизма и несправедливостта. Дори да е невъзможно Луков марш да бъде забранен завинаги съгласно българските закони, той може и трябва да бъде осъден от всички членове на българското правителство и гражданското общество. Фактът, че идеологическите наследници на Луков за пореден път са допуснати да шестват предизвикателно из София, е лоша новина за България. Сега е ред на самите българи да покажат дали искат да прегърнат и почитат доказаните си традиции на почтеност, смелост и толерантност – или смятат да толерират и дори улесняват разрастващия се тумор на неонацизма, на расовата и етническа омраза.

Като приятел на България и човек, който искрено се надява на нейното добруване, силно се надявам всички българи да отхвърлят надигането на ксенофобския, крайнодесен национализъм и вместо това да продължат по пътя, който им е спечелил възхищението на всички добри хора по света.