Вадим левовете под дюшека преди еврото

Банките ще получат около 750 млн. лв. само за една година

Намаляват минималните задължителни резерви на финансовите институции в БНБ

Не се очаква огромен ръст на заемите

Българите ще извадят парите под дюшеците и ще ги вкарат в банките преди въвеждане на еврото. От това банките ще спечелят стотици милиони. Допълнителен плюс за банките от влизането ни в еврозоната ще бъде намалението на минималните задължителни резерви, които поддържат в БНБ, става ясно от разяснения на Централната банка за това какво предстои по отношение на еврото.

В резултат банките само за година ще спечелят около 750 млн. лв. Оказва се, че банките в страната ще приберат джакпота от въвеждане на еврото. А за хората ще остане надеждата, че държавните институции няма да допуснат вдигане на цените в магазините само заради преминаването от лев към евро.

Под формата на въпроси и отговори от БНБ дават разяснения какво да очакваме при влизане в еврозоната. На въпроса какви промени могат да се очакват за парите в обращение от БНБ посочват, че половин до една година преди присъединяването на България към еврозоната може да се очаква значително намаление на левовете в обращение и превръщането им в депозити в банките с цел по-лесно превалутиране в евро. Тоест хората ще извадят парите под дюшеците и ще ги внесат в банка, за да бъдат автоматично обменени в евро.

В Хърватия през шестте месеца преди присъединяването към еврозоната (след обявяване на решението на Съвета на ЕС от 6 юли 2022 г. за приемане на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) банкнотите в обращение намаляват с 42,4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва показва, че половин до една година преди присъединяване към еврозоната банкнотите в местна валута в обращение са спаднали с 40% до 50%. След приемане на еврото банкнотите евро в обращение ще зависят от търсенето им от граждани и фирми с цел да осъществяват разплащания. Може да се очаква, че постепенно хората отново ще натрупат банкноти евро под дюшеците. Но това ще бъде бавен процес във времето, защото едва ли сред като бурканите и дюшеците бъдат изпразнени от левове хората веднага ще се втурнат да ги заменят с евро. По-вероятно е голяма част от парите им да останат в банките.

В края на декември миналата година парите в обращение в страната са 31 млрд. лв. Ако близо половината от тях бъдат вкарани в банки, означава че парите във финансовите институции ще нараснат с около 15 млрд. лв.

След приемане на еврото задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България, които държат в БНБ, ще бъдат намалени от сегашните 12% до нивото за страните от еврозоната, което е 1 на сто. Същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начисляват тези ЗМР. За база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства, както и 50% от касовите наличности, включително в банкомати. Банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети. След присъединяването на БНБ към Евросистемата базата за определяне на ЗМР ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От базата ще бъдат извадени задълженията към банки от еврозоната, което ще доведе до изключване на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите и за дълговите ценни книжа със срок над две години ще бъде прилагана ставка на ЗМР от 0%. Базата, върху която се начисляват ЗМР, би се понижила с около 6,3 млрд. лв., а ЗМР на банките биха се понижили с около 15 млрд. лв., посочват от БНБ.

Това обаче няма да доведе до съществен ръст на кредитите, което е добре, защото огромно увеличение на кредитите би довело до покачване на инфлацията. При запазване на текущите условия, характеризиращи се със значителна ликвидност в банките, и отчитане на пазарните очаквания за лихвените проценти в еврозоната, се очаква освободеният за банките ресурс от задължителните минимални резерви (ЗМР) да продължи да се поддържа в баланса на БНБ, като бъде прехвърлен в така нареченото “депозитно улеснение”, посочват от БНБ. “Депозитното улеснение” се използва от банките в еврозоната, за да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.

След въвеждане на еврото БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение, докато в момента лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. В момента лихвата на ЕЦБ по депозитното улеснение е 2,50% и банките ще получават тази лихва за парите си в БНБ, ако ЕЦБ не намали лихвите до влизането ни в еврозоната. Затова общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна, посочват от БНБ. В резултат не биха се наблюдавали значителни ефекти от понижаването на ЗМР върху кредитирането и цените в страната.

Само от намалението на ЗМР банките ще имат свободни 15 млрд. лв., за които ще взимат лихва от 2,50%. Това представляват 375 млн. лв. на година. Ако 15 млрд. лв. бъдат извадени от дюшеци и буркани и бъдат внесени в банките, това ще удвои парите на банковите финансови институции в БНБ, за които получават лихви. Така само за година банките ще спечелят около 750 млн. лв. и то без да отпускат кредити и да поемат какъвто и да било риск.

Контролът ще продължи само месец

НАП ще следи да няма ръст на цените

Ще налагат глоби до 5000 лв.

НАП ще трябва да следи за необосновано вдигане на цените, но този контрол ще продължи само един месец.

НАП ще следи да няма безпричинно увеличение на цените след влизането ни в еврозоната. Един месец след въвеждане на еврото ще може да плащаме в магазините и с левове и с евро. В този период на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори, пише в Закона за въвеждане на еврото в Република България. При констатиране на нарушения ще бъдат налагани глоби на търговците в размер от 400 лв. до 5000 лв.

Но този контрол от страна на НАП ще продължи само един месец, докато плащаме и с двете валути. Данни от други страни, които влязоха в еврозоната, показват че приемането на еврото води до трайно покачване на цените. В Закона за въвеждане на еврото има и по обща забрана, според която “въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори”. Но не е определен държавен орган, който да спазва изпълнението на този текст от закона. По принцип контролът по спазване на закона е разделен между БНБ, Комисията за финансов надзор, НАП и Комисията за защита на потребителите. Но точно за спазването на този член от закона не отговаря нито една институция.

По принцип гражданите ще могат да подават сигнали за нарушения на Закона за въвеждане на еврото до компетентната институция. Но за произволно вдигане на цените точно преди въвеждане на еврото и един месец след това няма определена институция, която да прави проверки. Така и гражданите няма да има до кого да изпращат сигнали, ако се съмняват в нарушение и вдигане на цените без обективни икономически фактори.

БНБ няма да дава пари на бюджета

Приемаме еврото при курс от 1,95583 лв.

Целта ни е 1 януари 2026 г.

БНБ няма да може да финансира държавния бюджет с пари от валутните резерви.

Валутният курс за смяна на лева с еврото ще бъде определен от Съвета на ЕС, след като бъде взето решение за влизането ни в еврозоната. Но решението трябва да бъде взето единодушно от страните от еврозоната и България. Съгласно решение на 48-ото Народно събрание, България ще въведе еврото като официална валута при запазване на сегашния фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро. В изпълнение на това решение на парламента българските власти могат да приемат само този валутен курс за влизането ни в еврозоната.

Според писмо, изпратено от управителя на БНБ Димитър Радев и министъра на финансите Теменужка Петкова до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с молба за изготвяне на извънредни доклади за готовността ни за въвеждане на еврото, целта ни е да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г.

След влизането ни в еврозоната резервите на БНБ няма да може да бъдат използвани за финансиране на държавния бюджет. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, посочват от БНБ. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко купуване на облигации, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти. Законът за БНБ също забранява финансиране на правителството.

Всички активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може харчи само парите по сметките си в БНБ, посочват от Централната банка.

Прехвърляме част от валутния резерв

Внасяме близо €1 млрд. в Европейската централна банка

Участваме с 0,9783% в капитала

БНБ държи 0,9783% от капитала на ЕЦБ.

БНБ трябва да внесе общо над 1 млрд. лв. в Европейската централна банка след въвеждане на еврото под формата на участие в капитала на ЕЦБ и предоставяне на валутни резерви. Участие в капитала на ЕЦБ имат националните централни банки (НЦБ) на всички държави от ЕС. Той е в размер на 10,825 млрд. лв.

С приемането на еврото в България, БНБ трябва да изплати напълно записания си дял в капитала на ЕЦБ, който възлиза на 0,9783%. Реално внесеният капитал е 3,971 млн. евро, а общият размер на записания капитал е 105,9 млн. евро, показват данни на ЕЦБ. Това означава, че БНБ ще трябва да внесе малко над 100 млн. евро в капитала на ЕЦБ.

След приемане на еврото БНБ ще прехвърли на ЕЦБ част от чуждестранните си резервни активи. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна оценка на БНБ, която официално беше обявена, равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 млн. евро. Заедно с парите, които трябва да бъдат внесени в капитала на ЕЦБ, общата сума, която трябва да бъде прехвърлена, надвишава 1 млрд. евро.

Причината са опитите за ограничаване на инфлацията

ЕЦБ с рекордна загуба от 7,9 млрд. евро

Две поредни години на загуба

Загуба от 7,9 млрд. евро отчете Европейската централна банка за 2024 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 г. и предупреди, че може да отчете загуби през следващите години, макар и по-малки. През предходната 2023 г. банката също отчете загуба за първи път от две десетилетия. Загубите през 2023 г. и 2024 г. са резултат от мерки, предприети от ЕС във връзка с провежданата монетарна политика. ЕЦБ купуваше финансови активи, главно с фиксирани лихвени проценти и дълъг срок, което беше придружено от увеличение на привлечените от ЕЦБ средства, върху които банката плаща плаващи лихвени проценти.

Повишаването на основните лихвени проценти от ЕЦБ през 2022 г. и 2023 г. с цел справяне с инфлацията в еврозоната, доведе до незабавно увеличение на разходите за лихви, докато приходите от лихви по активите на ЕЦБ не се увеличиха в същата степен. През 2024 г. ЕЦБ отчита загуба в размер на 7,944 млрд. евро, при 7,886 млрд. евро загуба за 2023 г.

“Загубата за 2024 г. ще остане в баланса на ЕЦБ и ще бъде компенсирана от бъдещи печалби. В резултат на загубата разпределението на печалби между националните централни банки в еврозоната за 2024 г. няма да се осъществи”, обявиха от ЕЦБ.

“ЕЦБ може да продължи да търпи загуби през следващите години. В този случай се очаква финансовите загуби да бъдат по-ниски от отчетените през 2023 г. и 2024 г. Впоследствие се очаква ЕЦБ да се върне към печалбите. ЕЦБ може да функционира ефективно и да изпълнява основната си задача да поддържа ценова стабилност, независимо от потенциалните загуби”, гласи официалното съобщение на ЕЦБ.