Вечният град Рим гъмжи от тайни и мистериозни крипти, в които са погребани стотици папи

Рим може да е Вечният град, но папите са просто смъртни хора. Земните останки на повечето от 266-те папи, управлявали Ватикана през последните 1961 години, са погребани в Рим - в десетки крипти, катакомби и гробища в, под и около града.

Първият е Петър, който започва живота си като галилейски рибар на име Симон и става един от първите ученици на Исус Христос. Според християнската традиция Петър е разпнат на кръст през 64-та година след цял живот, прекаран в пътуване и проповядване. Той е погребан в некропол, или "град на мъртвите", извън градските стени на Рим, от другата страна на река Тибър. Останките от този некропол са открити директно под базиликата „Свети Петър“ през 30-те години на миналия век, а друга част под стените на Ватикана, която току-що бе отворена за посетители.

Най-ранните наследници на Петър като епископи на Рим са били водачи на малка секта, преследвана от Римската империя. Те са били погребвани тайно в подземни катакомби, изкопани на много етажи дълбоко в меката скала по протежение на Апиевия път. Тези комплекси, които се простират буквално на километри под хълмистата крайградска провинция, са тъмни и влажни, изпълнени с безкрайни коридори и стъпала, спускащи се все по-дълбоко.

Въпреки че хилядите гробни ниши са били разчистени от човешки останки, лесно е да си представим ранните християни, които се крият, за да спасят живота си, в тези гробища, обикалящи под светлината на факли, докато римските войници търсят жертви, които да екзекутират на арената.

Първият християнски римски император, Константин, е издигнал църква върху предполагаемото място на погребението на Петър. Днес мястото е маркирано от извисяващата се базилика „Свети Петър“ на Микеланджело, пишат от National Geographic

Като най-важната църква в католическия свят, сводовете на „Свети Петър“ – които са претърпели ренесансов ремонт през 16-ти век, когато главната базилика е била възстановена – са най-доброто VIP гробно място не само за над 90 папи, но и за европейски кралски особи. (Седем папи не са погребани в „Свети Петър“, тъй като са били  в изгнание, когато папството е избягало в Авиньон, Франция, през по-голямата част от 14-ти век.)

Папа Юлий II, известен покровител на Микеланджело, е погребан в „Свети Петър“, но странно е, че монументалната му гробница е на съвсем друго място. Огромният паметник, върху който Микеланджело е работил близо четири десетилетия, е бил счетен за твърде величествен от ревнивите наследници на Юлий, които са наредили гробницата да бъде построена в другия край на града, в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“, без предвидения обитател.

Но от всички папски останки в църквата „Свети Петър“, тези на папа Формоз, управлявал от 891 до 896 г., са имали най-много следсмъртни приключения. Седем месеца след смъртта му, наследникът на Формоз, Стефан VI, е извадил тялото му, облякъл го в папски одежди и го изправил пред съд за узурпиране на папския престол. Въпреки усилията на дякон, назначен да защитава мъртвия примат, Формоз е признат за виновен и тялото му е съблечено от дрехите и облечено в дрипи.

Трите пръста на дясната му ръка, с които някога е давал благословии, са отрязани, а тялото му е хвърлено в Тибър. То обаче е било изхвърлено надолу по течението и се съобщава, че подгизналият труп все още е вършил чудеса. Обществено въстание сваля папа Стефан и го праща в затвора. Там той е удушен през 897 г., след което останките на Формоз са върнати в „Свети Петър“.

Монарсите в изгнание, кралица Кристина Шведска и претендентите за английския трон от династията Стюарт, също са погребани в „Свети Петър“, а различни членове на кралското семейство се намират в малък анклав точно до базиликата, известен като Тевтонското гробище. По време на дългото (и все още открито) разследване на изчезването на жителката на Ватикана Емануела Орланди, която изчезна като тийнейджърка през 1983 г., анонимен сигнал отведе полицията до Тевтонското гробище. В търсене на тялото на момичето, през 2019 г. са открити два гроба на немски принцеси от 19-ти век, но те се оказаха напълно празни. Няма следа от Орланди, нито от принцесите. Мистерията остава неразгадана.

Гробницата на папа Каликст III се намира в криптата на базиликата „Свети Петър“, мястото, на което са погребани около 148 папи, включително папа Бенедикт XV.

Гробницата на папа Павел VI се намира в обширната система от сводове, наречени Ватикански пещери, построена под базиликата „Свети Петър“ през 16-ти век.

А сега папа Франциск се присъединява към своите 265 предшественици. Франциск е известен с това, че е нарушил застоялите ватикански традиции. При избирането си за папа през 2013 г. той настоява да се вози с автобуса заедно с колегите си кардинали обратно до хотела им, а също и да плати сметките им. Той отказва да се премести в разкошните държавни апартаменти в Апостолическия дворец, избирайки вместо това къща за гости на територията на Ватикана. И отваря за обществеността голямата папска лятна резиденция Кастел Гандолфо в хълмовете южно от Рим, вместо самият той да живее в нея.

Не е изненадващо тогава, че приготовленията на Франциск за собственото му погребение нарушават стереотипа. Той искал отпътуването му от Ватикана да бъде толкова скромно, колкото и пристигането му.

Папските погребения традиционно са били кралски събития – съвсем буквално, защото до средата на 19-ти век римските папи са били и светски крале на голяма част от централна Италия. Дори предшественикът на Франциск, Бенедикт XVI, е бил погребан в три ковчега от кипарис, олово и бряст, натоварени с чували с папски монети за всяка от годините на неговото царуване и изложени на повдигната катафалка в базиликата „Свети Петър“.

Няма такава помпозност за Франциск, чието тяло е престояло в тържествено състояние три дни в „Свети Петър“ в обикновен дървен ковчег, поставен на нивото на пода.

Най-изненадващо е, че Франциск е пожелал да бъде погребан не в „Свети Петър“, а в базиликата „Санта Мария Маджоре“  на хълма Есквилин, като това е първият папа, погребан там от 1679 г. насам.

„Санта Мария Маджоре“ е построена през 432 г., година след като Ефеският събор обявява Мария за Богородица или „Богоносец“. Зашеметяващите мозайки от този период са сред най-старите изображения на Дева Мария в света, а почитана византийска икона на нея се намира в Павловия параклис на базиликата. По-модерни и по-противоречиви моменти от църковната история също са вградени в тъканта на базиликата. Огромният дървен таван от 16-ти век е покрит с част от първото злато, донесено от Новия свят от изследователя Христофор Колумб. Освен че е последното място за почивка на седем папи, базиликата е и мястото на погребението на кардинал Бернард Лоу, бивш архиепископ на Бостън, който стана известен с ролята си в прикриването на сексуално насилие над деца от свещеници.

Привързаността на папа Франциск към „Санта Мария“ датира от началото на неговия понтификат, когато той започнал традиция да се моли там преди и след всяко едно от над стоте си пътувания в чужбина. Той също така наблегна на молитвата си за мир – най-скорошната му молитва за край на войната в Украйна през 2022 г. – чрез статуя на Девата в базиликата, поръчана от негов предшественик през 1918 г. и известна като Кралицата на мира.

По време на едно посещение в църквата Франциск забелязал интригуваща врата, която му дала идея къде иска да бъде поглебан.

„Точно зад скулптурата на Кралицата на мира има малка вдлъбнатина, врата, която води към стая, където са се съхранявали свещници“, пише Франциск в книгата си от 2024 г. „El Sucesor“ („Наследникът“), дълго интервю с журналиста Хавиер Мартинес-Брокал. „Видях го и си помислих: „Това е мястото.“

В последното си завещание, тържествено прочетено след смъртта му, папа Франциск поиска да бъде погребан „в земята, просто, без особени украшения“ и с надпис само на папското му име на латински: Franciscus. Разходите за погребението ще бъдат поети от „благодетел“, а не от църквата, уточни Франциск.

Смъртта, погребението и прераждането са централни елементи на християнската вяра. Рим е виждал империи, крале и папи, които идват и си отиват. Той е виждал и доста странни и противоречиви папски погребения (а в случая на Формозус - и препогребения). Дори някои елементи от погребението на Франциск да са необичайни по папските стандарти, той въпреки това следва твърдо стъпките на традиция с корени, които са на близо две хилядолетия.