На 77 години могъщият Мартин Скорсезе дори и не помисля за почивка. Дори напротив - проектите му стават по-скъпи, по-сложни, по-грандиозни. След като получи 160 милиона долара от “Нетфликс” за гангстерския си епос “Ирландецът”, големият майстор сега отива при “Епъл”, за да осъществи първия си истински уестърн - “Убийците на цветната луна”. Бюджетът е 200 милиона долара. Само подобни свръхбогати корпорации, решили да завземат дял от филмовия и тв бизнес, са способни да инвестират такива средства в оригинално кино с марката Скорсезе.
Нисичкият американски гений с италиански произход е сред най-големите имена, които трайно се насочват към разширяващия се пазар на стрийминг платформите. Едно от условията на легендарния творец е филмите му да получат и разпросранение на голям екран - той е един от последните наистина големи защитници на ходенето на кино като магическо и задължително преживяване.
Кариерата на Скорсезе е каталог на качественото кино. От началото на 70-те години той изследва мъжеството, насилието, католическата вина и историческите събития, оформили американския културен пейзаж. Неговият творчески отпечатък личи в шедьоври като “Опасни улици”, “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Кралят на комедията” “Добри момчета”, “Казино”, “Бандите на Ню Йорк”, “От другата страна”, “Вълкът от Уолстрийт”. Скорсезе е майстор на мрачните психологически портрети и мащабните фрески. Има усет за епоса и интимното. Дирижира и естетизира древните нагони и импулси, превръща суровото физическо насилие в отправна точка за художествено осмисляне на обществените процеси и човешката природа. Прави безкомпромисно кино и не се съобразява с комерсиалните конюнктури, с доминиращата комиксова мания и инфантилизацията на културните продукти.
И винаги е бил ангажиран с каузата киното да бъде преживяване за голямото платно. Миналата година представи “Ирландецът” и показа, че не желае монументалният му 208-минутен епос за американската мафия и нейните връзки със легендарния профсъюзен бос Джими Хофа да бъде пропилян на малки екрани.