Кино крал на 80

Ал Пачино на 80 години. Вече не ги правят такива като него. Актьор, който е способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. Тази внушителна годишнина ни дава чудесен повод да си припомним неповторимия път на една екранна сила, оставила дълбока следа в културния пейзаж на Западния свят.

Преди време става ясно, че Пачино се завръща към шекспировите си корени с главна роля в нова филмова адаптация по шедьовъра „Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината след края на пандемията. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по „Венецианският търговец” на Шекспир преди 16 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. „Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. „Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.

Ал Пачино започва като театрален актьор, но влезе в историята на киното с великите си филмови роли. Трилогията „Кръстникът”, „Белязаният”, „Серпико”, „Кучешки следобед”, „Усещане за жена”, „Гленгари Глен Рос”, „Жега”, „Дони Браско”, „Пътят на Карлито”, „Вътрешен човек”, „Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.

Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.

Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът” през 1972-а година. Две години след монументалния успех на филма екипът се завръща за продължение. Да се заснеме достойна втора част на абсолютно завършения и съвършен филм „Кръстникът” сигурно е изглеждало като непосилна задача и епично предизвикателство. Точно такива неща са обичали през този период на творческа експанзия Франсис Форд Копола и Пачино.

Със завръщането си в ролята на Майкъл Корлеоне, Пачино прави продължение и предложение, на което публиката не може да откаже. „Кръстникът 2” разгръща трагично-диаболичния образ на Майкъл Корлеоне и хвърля мост към младостта на баща му - криминалния патриарх Вито, благодарение на най-изумителното и легендарно паралелно повествование в историята на киното. Пачино и Де Ниро, в ролята на младия Вито, достигат върха на актьорската професия в съответните роли. Всяка сцена, всяка реплика, всяка монтажна връзка, движение на камерата и музикален тон в този opus magnum допринасят за апотеоза на киното като изкуство. „Кръстникът 2” е сред най-добрите филмови продължения и едно от най-важните произведения на XX век. Пачино заслужава „Оскар”, но остава само с номинация. Статуетката се озовава в ръцете му чак през 90-те за „Усещане за жена”.

През това време Пачино продължава да култивира екранния образ на коравото копеле. Популярността на Тони Монтана от „Белязаният” расте прогресивно с годините и живее свой собствен поп-културен живот. Пачино играе долнопробен кубински бандит с чудовищен апетит за успех, изхвърлен от режима на Кастро в Маями - там, където кокаиновите мечти се сбъдват. Тони Монтана е зрелищен простак, дрогиран дегенерат и свиреп новобогаташ, готов да разреже лицемерието на висшата класа с моторна резачка. Стъпил върху трупове на конкуренти, Монтана изкачва кокаиновата планина на успеха, изшмърква своята американска мечта и се превръща в най-интересното парвеню и престъпник под слънцето.

Пачино е майстор на подобни изпълнения, а персонажът на Тони Монтана предлага изобилие от възможности за него да направи актьорски спектакъл. След „Белязания” той доразвива и обогатява персонажа на енергичния и доминиращ алфа-мъжкар в разнообразни произведения като „Пътят на Карлито”, „Гленгари Глен Рос” и, разбира се, „Жега”, където отново се среща с Де Ниро.

Пачино има една от най-невероятните кариери в историята на киното. На 80 години той няма никакво намерение да се пенсионира и е почти сигурно, че великите роли не са само зад гърба му.