Бял негър

Чернокожият сценарист Джон Ридли инициира очернянето и свалянето на класиката “Отнесени от вихъра” от една от глобалните платформи за филми и сериали. И веднага след “успеха” си избра друга мишена - Куентин Тарантино. Ридли не бил доволен, че думата “негър” се използва толкова често във филмите на Тарантино.

Самият Куентин е нещо като “бял негър”, който от малък се вдъхновява от черните субкултури и е създал някои от най-героичните, обичани, цитирани и популярни образи на негри в американското кино. Но за днешните културни революционери и истерични тълпи това няма значение, защото той е “лош бял мъж”.

Преди години черният режисьор и сценарист Спайк Лий също се опита да държи сметка на Тарантино за честата употреба на “думичката с Н”, както в англоезичния свят наричат най-опасната и забранявана комбинация от букви в последно време. Но тогава времената не бяха толкова свирепи и абсурдни, расовият реваншизъм не беше ескалирал и Тарантино можеше да си позволи да отговори по следния начин: “Никой вече не гледа филмите на Спайк и той търси внимане като ме напада”. Ала днес вече не е ОК бял режисьор да третира черни образи и теми. Само черните филмови творци имат правото да използват забранени за белите думи и идеи.

Въпрос на време е да започнат сериозни опити за цензура върху филмите на Тарантино, в които се използва думата “негър”. Това предполага тежко рязане на поп-културни явления като “Глутница кучета”, “Криминале” и “Джаки Браун”, както и спорни, но популярни заглавия като “Джанго без окови” и “Омразната осморка”. Последните три заглавия всъщност представляват отдаване на почит пред културата и историята на чернокожите. В “Джаки Браун” печена черна стюардеса успява да надхитри опасните мъже около нея и да триумфира като победител в сложен крими сюжет. В “Джанго без окови” освободен роб започва да избива бели хора и е представен почти като супергерой. В “Омразната осморка” централният персонаж и алфа-мъжкар също е с африкански корени.

Тарантино е дал на популярната култура още култови черни образи като Джулс и Марселъс Уолъс от “Криминале” и Ордел Роби от “Джаки Браун”. Той често е казвал, че за него вдъхновение са били чернокожи гангстери от опасните улици на Ел Ей и ако не са били артистичните му амбиции, е щял да последва техния криминален пример. Тарантино е попивал черните поведенчески модели, фрази и лафове, за да ги преработи в своето киноманско съзнание и да ги инжектира във филмовата вселена, където те са се превърнали в екранни монументи на идеята за “готиното копеле”.

Но този контекст вече няма значение. Тарантино е бял и това е проблем. Шансовете отново да видим негов филм с думата “негър” са минимални.