Войната срещу Рождество Христово

Европейската комисия трябвало да се преустанови отбелязването и поздравленията за празника, за да не се били дразнели чувствата на иноверци и атеисти

Някаква чиновничка в Брюксел – еврокомисарката Хелена Дали – се опита да превърне в европейска "ценност" дехристиянизацията на Европа като културен модел и идентичност. Издала "насоки" за многохилядната брюкселска бюрокрация, тънеща в охолство и привилегии на гърба на европейските данъкоплатци. "Насоки" за борба с бедността и безработицата? Естествено, че не. Това за Европейската комисия е досадно дребнотемие. Според въпросните "насоки" в системата на Европейската комисия трябвало да се преустанови отбелязването и поздравленията за Рождество Христово, за да не се били дразнели чувствата на иноверци и атеисти, както и да отпаднела употребата на "госпожи и господа", защото това изпълвало с тревога десетки други джендъри, изобретени от либерал-прогресисткия екстремизъм, които според техните анти-научни идеологеми били различни от мъжкия и женския пол.

Мощната реакция на нормалните обществени сили и политически фактори осуети приемането на тези нелепи „насоки“. Засега. Чиновничката се фръцна и обвини „крайно десните“, че пречели на „прогреса“. Дотам се е стигнало - либерал-прогресистки екстремисти с плоскоземно мислене да обвиняват защитниците на нормалността, науката и християнските корени на Европа в екстремизъм. Разбира се, фанатизираните либерал-прогресисти, включително комисарката Хелена Дали, нямат представа какво стои зад техните действия - те са в ролята на „полезни идиоти“. Дори вярват, че се борят за прогрес, равенство и справедливост. Но за всеки екстремизъм е присъщо да вярва, че това, което върши, не са противоестествени безобразия, а служение на възвишена кауза. И доктор Менгеле е вярвал, че работи за прогреса на медицината, която в бъдеще да спасява животи в резултат на човеконенавистните му експерименти.

Всъщност, епизодът с „насоките“ е поредната битка от войната, която либерал-прогресистки Брюксел все по-арогантно води - война срещу христянството и срещу мъжката и женската идентичност. Тази зараза плъзна с особена сила по времето на Обама-Хилъри в САЩ, за да отклони вниманието на масите от световната икономическа криза и социално-класовите въпроси. И днес американското общество е дълбоко разделено по тази линия. Сега господстващият в Брюксел либерал-прогресистки елит се опитва да я присади и Европа.
Но за критично мислещите хора е важно да се знае и разбира в дълбочина какво стои зад всичко това.

Една от основните цели на глобалната олигархия, чиято маша е съвременният либерал-прогресизъм, е размиването на основните спояващи фактори като етнос, религия, пол, семейство. С други думи - промяна на социо-културния код на нациите чрез джендър-идеологията, мулти-култи радикализъм и агресивен атеизъм. Като отнемеш на човека неговата полова, религиозна или културна идентичност, ти го превръщаш в дърво без корен. Това дава власт на глобалната олигархия върху личността. Превръща човешката идентичност в „табула раза“, върху която може да се изрисува „новият човек» на либерал-прогресизма - безполов и безроден атеист, за който Свободата е робство. Религията, и в частност християнството, е антидот на неограничения пазар и на ограниченията върху Свободата. Затова либерал-прогресистите се стремят да я изтласкат от публичната арена.

Обществото трябва да бъде обезцърквено. Религията - заключена в молитвените домове на различните деноминации. Тя е само forum internum - вътрешното, интимно изживяване на вярата, част от свободата на съвестта. Forum externum - тоест проявлението на вярата в социална среда, присъствието на традиционните религиозни общности на публичната арена, следва да бъде анихилирано.

Днес се правят опити светското управление да се подменя с войнстващ атеизъм. Това предизвиква все по-дълбоки разломи и напрежения в Европа и Америка. И войната срещу Коледа е типичен пример. В тази връзка се въвежда и оруеловски новговор, според който „Честито Рождество Христово“ се заменя с „Весели празници“, коледният базар в Брюксел се преименува на „Зимни удоволствия“, а прословутият Winterval в Бирмингам заема мястото на традиционния коледен фестивал. В САЩ вече почти две десетилетия се водят съдебни дела за премахването на военни и други мемориали, изобразяващи християнски кръст. Христянски пастори са подлагани на сатанински тормоз и език на омразата от ЛГБТИ-активисти и различни държавни органи, защото отказват да бракосъчетават еднополови двойки. И прочие. Трябва да се прави разлика обаче между културното многообразие и мултикултурализма. Ако първото е свързано с интеграция на малцинствата, при която се съхранява както тяхната идентичност, така и обликът на националната общност, то при мултукултурализма над всичко са идентичностите, вкл. приходящи и новосформиращи се, при което често се стига до т. нар. „парадокс на мултикултурната уязвимост“, свързан с известно заглушаване на традиционни и мнозинствени идентичности. Емблематичен пример за мисленето на мултикултурализма е предложението за премахването на християнското разпятие и символика от църковния храм на пристанището в Стокхолм, за да не се накърнявали чувствата на пристигащите имигранти и моряци с ислямско изповедание.

И по отношение на религията, както и за националната държава, либерал-прогресистите срещат нарастваща съпротива. По думите на Юрген Хабермас хипотезата на секуларистите, че модернизацията и глобализацията изискват тотална секуларизация на обществото и държавата, все повече губи популярност в социалните науки. Причината е, че тази хипотеза няма опора в реалностите. Типичният пример са САЩ, където религиозността на голяма част от обществото е вън от съмнение, а активността на религиозните общности в публичната сфера е осезаема, но всичко това не влиза в дисонанс с несъмнения факт, че САЩ са могъщ двигател на модерността през последните две столетия.

Хабермас постулира, че модерното общество навлиза в нов стадий - на постсекуларизъм, при който държавната власт е светска, но религията присъства в публичната сфера, а църквите и религиозните организации имат ролята на ценностни говорители, които дават своя принос в обществената дискусия за ценностните дилеми, които поставят политики и закони. Религиите нямат вето върху обществената политика, губят своята функция да структурират държавата и обществото, но запазват влиянието и значението си за индивидуалното поведение, политиката и културата. Хосе Казанова отива още по-нататък, като констатира „деприватизация“ на религиозното, излизане на религията от частната сфера, в която тя се грижи за индивидуалното спасение, и завръщането u в сферата на публичността, където участва във формирането на обществения морал.

Прочее, това са фундаментите на основния идеологически и ценностен разлом на нашето съвремие. И, не - либерал-прогресизмът няма да спечели тази война. Защото никой не може да спечели войната срещу Бога.