Волос и ципурадика - ямас!

Пристанищният град е раят на Аристотел Онасис и София Лорен

Рецептата за клиента е лесна: Просто седнете и оставете домакините да вършат всичко вместо вас

В спомните на хората, посетили Волос, очарователния град на Аргонавтите, винаги изплуват известните “ципурадика” - таверни, в които се поднася ципуро с вкусни деликатеси от морски дарове. Ципуро има навсякъде на Балканите, да речем, че се доближава до нашенската ракия. Всяко място има свой специалитет, собствени отличителни аромати. Така че заведение, в което се храните и пиете ципуро, едва ли е по-различно ще кажете, но грешите.

За да се убедите в това ще трябва да отидете на 200 километра от Солун (около 1.5 часа), където ще се озовете в крайбрежния град Волос, на ръба на Пагасетийски залив, под прекрасната планина Пелион. Там, на плажа или в тесните улички на Неа Йония, ще се насладите на невероятно преживяване – прочутите волоски заведения ципурадика.

Именно там задължително ще видите таверни, в които се поднася популярната национална напитка ципуро (ракия с анасонов привкус). Тези заведения се наричат ципурадика и са разпръснати по целия град. Около шестстотин от тях са оставили ярка следа върху гастрономическата карта на Волос и са любими места за приятелски събирания.

Ципурадико не е ресторант за ядене, нито бар или механа за пиене. Това е духовно преживяване, в което ципурото и неговите мезета се трансформират в мистагогия с дълбоки исторически корени. Готвачите в заведенията са ветерани - виртуози в кухнята и в зависимост от сезона предлагат до четиридесет различни мезета, специално пригодени, за да съответстват на ципуро. Има закони, които не са нарушават и само хора, които зачитат традициите могат да усетят и преживеят този кулинарен ритуал.

Законите на Ципурадико

Всеки, който влиза в заведението и сяда на масата, несъмнено приема неговите закони. Ако иска бира или вино, трябва да отиде другаде. Там се предлага само ципуро. Ако възнамерява да яде нещо бързо, по-добре да избере съседно заведения за бързо хранене. Ципурадикото не е за него. Ако той не знае как да пие, по-добре да не влиза. Ще се напие. Ако не обича да дегустира непознати ястия, по-добре да отиде в туристически ресторант. В ципурадикото, почти всичко е неизвестно, както за окото, така и за небцето. Всеки, който иска да опита обаче различна от традиционната напитка и храна, значи е попаднал на точното място.

Рецептата за клиента е лесна: Просто седнете и оставете домакините да вършат всичко вместо вас.

Клиентът не посочва количеството, вида или подреждането на храната. Те са строго предопределени от векове. След като компанията сяда на масата, собственика веднага поднася малки бутилки ципуро. Клиентът единствено може да избере дали иска да е обикновенно или с аромат (с анасон), но там приключва неговата компетентност. Заедно с ципурото се поднасят и съответните мезета. Всеки път, когато клиентите дават знак на нова поръчка ципуро /ракия/, сервитьора носи и нови мезета, различни от предишните. Това означава, че ако клиентите поръчат десет пъти ципуро, готвача трябва да има четиридесет различни мезета в кухнята.

Добронамерените и спокойни хора никога не се отказват от вкусна храна и приятни питиета. Непознатите лесно се вписват в приятелските компании – дори няма да забележите как след даден момент ще пеете песни с нови познати. Малките бутилки ципуро са основна отличителна черта. Те украсяват всяка маса и са великолепно допълнение към всевъзможни ястия. Атмосферата е неповторима. Живописните кръчмета са отворени от ранна сутрин до късна вечер и диктуват ритъма на живот на целия град.

Мезета

Изключително трудно е да се опише на туристите разнообразието от мезета за ципуро. Вкусът им е предопределен предимно от гърци от Мала Азия (от турските райони), които са напуснали като бежанци Гърция, но през 1922 г. са се заселили обратно в района Волос. Повечето от тези мезета са неизвестни дори и на самите гърци, освен ако не живеят в района на Волос. Освен това, през всеки сезон има различни мезета, независимо дали е месо или морски дарове. Това са вкусове, пригодени за консумацията на ципуро. Кисели краставички, салати, риба, миди, меса, сирена, билки и други обсипващи масата на клиентите вкусотии.

Заведенията имат и своите специфики: цвърчащи грилове, дрънкащи тенджери и тигани, в които постоянно се готвят вкусни мезета – прясна риба (сардини, смарида, червен барбун, аншоа, лаврак, риба тон и паламуд). Могат да бъдат и миди или морски дарове. Като завършек на своеобразния маратон на вкуснотии, се поднасят пържени скариди в доматен сос със сирене фета, пълнени калмари, октопод в оцетен дресинг, сирене фета на скара, задушени миди, печени картофи, и, разбира се, пресни хрупкави салати. Клиентът не е нужно нито да учи, нито да си спомня за имената на мезетата. Освен това той не ги поръчва. Всичко, от което се нуждае, е апетит за храна, желание за нови дегустации и разбира се внимание при консумацията на ципуро.

Цената на бутилчица ципуро (50 мл) варира от 3-3,5 евро със съответните предястия. Системата повелява: Ако ядете и пиете малко, цената се увеличава, тъй като първите ястия са евтини. Ако издържите няколко поръчки и достигнете точната граница, съотношението цена-качество е се променя. Наздраве!

История

Традицията идва от преселници

Всичко започва през 1922 г. с корабите, прииждащи от Измир

Ципурадиката в днешния космополитен Волос не винаги са били “must” за всеки, както е днес, а обикновен всекидневен навик за работещите, които се е опитвали да стъпят на краката си в началото на миналия век.

Всичко започва през 1922 г., когато корабите прииждащи от Измир (Смирна) с бежанци, отчаяно се опитвали да удавят болката и мъката си. Бедността непреодолима, мъжете борещи се за една надница. Местното население не гледало на тези “новородени” гърци на изкореняване през тези години с “добро око”. Заселването на хилядите бежанци на север от града, в района Неа Йония, създало през онези времена нови условия и навици. И така след края на работния ден, за да заличан скръбтта си се отдавали на чаша алкохол. Най-евтиният бил местен продукт, наречен ципуро. Силна алкохолна напитка произвеждана от първия дестилат, поради което пиещите винаги се наслаждавали на нея в малки до много малки чаши. Единият черпел другия и така консумацията нараствала, а мезетата започнали да стават все повече и все по-различни. Мълвата за уникалните вкусове започнала да се разпростира в целия район и така се поставят основите на известните по целия свят Ципурадика. Годините минавали, град Волос се разраствал. Нуждите нараствали заедно с изискванията. И така настъпило време, в което местинте приели традицията на ципурадиката, които днес са част от туристическата оазис на арйона. Днес в град Волос и предградията му има над 570 ципурадика. Предлагат се ястия с изключителни вкусове и уникална естетика.

През прочутите ципурадика на Волос са преминали държавни лидери, политици, корабособственици, бизнесмени, популярни художници, артисти.

Аристотелис Онасис, произхождащ от Измир, намерил своя рай там. София Лорен, когато опитала прочутите “морски анемонии” поискала да влезе в кухнята и да види с очите си как се приготвят. И кралицата на Испания, София, преди няколко години, извън протокола, заяви, че не е опитвала по-вкусно мезе. Днес тези заведения са известни по целия свят и постоянно пълни и денем и нощем от посетители. Туристите, пристигащи с круизни кораби, наводняват масите, за да се насладят на невероятните вкусове и ударят по една наздравица.