Възможно ли е да станеш никой

Желанието няма нищо общо с реалността - богатите стават по-богати, а бедните стават по-бедни

Много хора разбират обещанието да станат това, което искат, не като мотивация да полетят в космоса, а като възможност да станат съпруга на дърво или небинарен трансджендър

Жена във Великобритания се омъжи за дърво. И ми се иска да кажа: „Подивяха“, но и едновременно ми се иска да кажа: „Така и трябва“. И да си спомним, че с всеки ден се отдалечаваме от Бога. Но сме по-близо до земята, както и до дърветата.

Тази жена е на 34 години, казва се Кейт и иска да вземе фамилията на съпруга си. Новия й съпруг е дърво. Дървото е бъз, на английски elder.

Церемонията беше скромна, състоя се в парка Rimrose Valley в близост до Ливърпул, като поканените бяха бащата на Кейт, нейният любовник и двете й деца.

Сега, разбира се, възникват въпроси: как любовникът й ще се разбира с новия й съпруг? Ще трябва ли съпруга да осинови нейните деца? В крайна сметка, кой в леглото ще бъде дънера? Самата Кейт казва, че всички са я подкрепили, а баща й е помогнал за подготовката на сватбата. Предсказуемо е, че женихът не избяга. Изглежда жената е направила всичко това, ръководена от желание да помогне на околната среда. Там възнамеряваха през парка, да проправят магистрала, което означава, че нещо ще бъде отсечено. Но явно не бива да сече мъжа на поданичката на Нейно кралско величество. Щастлива (според днешните стандарти) романтична история на жена с любовник, две деца и дърво.

Друга жена, по някаква си причина, също от Великобритания си купува свещник от онлайн магазин, възстановя го и се влюбва в него. Тя обяви себе си обектофил (или по-правилно е да се напише „обектофилка“?) и реши да се омъжи за този реставриран канделабър. Все още не знам как завърши всичко там: ще се съветват ли младите за любовта? Ще изкъпе ли булката и ще пие ли от нейната обувка младоженеца, ще хвърли тя букета през глава назад към своите неомъжени приятелки, които все още не са срещнали своя канделабър?

По някаква причина се счита за добра практика да се говори на децата, че могат да постигнат всичко, което пожелаят, че могат да станат всеки, стига само да го пожелаят.

Първо, това не е вярно. Богатите стават по-богати, а бедните стават по-бедни. Спомняте ли си експеримента на отложеното удоволствие, проведено в университета Стандфорд? През 1960 г. учените Уолтър Мишел и Ебе Б. Ебесен провеждат проучване, в което участват над 600 деца в начална училищна възраст. На децата се предлагат сладкиши, бонбони, бисквитки ако ги консумират в момента или от същото, но в двоен или десетократен размер, но ако ги консумират след известно време - след 15 минути, утре, или след седмица.

Децата бяха разделени в две групи - тези, които веднага изядоха нещо малко и вкусно, и тези, които бяха готови да изчакат и да получат от същото, но в по-големи количества. Учените наблюдаваха живота на субектите в продължение на 15 години и установиха, че тези, които проявяват търпение и сдържаност в своето детство, постигат повече в живота - те откриват собствен бизнес, правилно управляват своите инвестиции, правят пари. А тези, които се съгласиха на по-малко, но веднага, не постигнаха никакви успехи в живота.

Изводът беше очевиден - така че, си струва да се научите да чакате, просто трябва да се насилите да бъдете събрани, разумни и дисциплинирани и ще постигнете всичко!

Но наскоро този експеримент беше разобличен. Оказа се, че учените не се коригирали фактора за произхода на децата. Тези, които са имали богати родители са постигнали най-голям успех, защото са получили добро образование, имали са достъп до ресурсите, разговаряли са с правилните хора. И разбира се, за децата от заможните семейства сладките изкушения не бяха нещо, което да предизвиква неудържимо желание. А бедните деца грабнаха веднага бонбоните и после се връщаха в бедните си жилища, където техните родители им се зарадваха, че им се плаща по $ 20 за участието им в експеримента.

И така: за съжаление е невъзможно да станеш никой.

И се оказва се, че много хора разбират обещанието да станат това, което искат, не като мотивация да полетят в космоса или да спечелят първите си $30 милиона с честен труд, а като възможност да станат съпруга на дърво, или да определят себе си като небинарен трансджендър или просто да бъдат тези, които напълно са изпадали от социалния дискурс и постоянно хленчат.

Да кажем, че британския актьор Антъни Екундайо Ленън реши да стане черен. Той и цялото му семейство са бели и са дошли от Ирландия. Но Антъни иска да стане черен. Но не физически, а ментално. Той казва, че отсега нататък определя себе си като тъмнокож и дори получава грант в размер на 100 хил. британски лири, полагаща се за актьори, представляващи националните малцинства.

След това актьорът бял отвън, но черен по душа, бе изправен пред чудовищен натиск върху расова основа от двете страни. Белите му казват, че той е негодник, който се опитва да спечели медиен и финансов капитал. А черните просто го обвиняват в расизъм, защото не можеш да бъдеш черен, ако си бял. Изглежда, че идеята не е толкова нова, но все още не е достигнала до всички.

Наблюдавам хора, които мислят, че могат да оседлаят своя живот, като се откажат от правилата, възникнали по естествен начин и те искат да се откажат от своя пол, искат да се откажат от своята националност и от цвета на своята кожа, искат да се откажат от своята работа, която наричат изключително офис робство. Те казват, че са бездетни, тоест те се отказват от цялата отговорност, напълно освобождават своето време, съзнание и живота си.

Но по някаква причина те продължават да търсят безплатни психотерапевти, молят да им бъдат предписани антидепресанти, а също така да публикуват в социалните мрежи детайлите на дебитните си карти, така че да им бъдат преведени по 100 кинта за техния активизъм.

Изглежда, че са направили всичко, за да се спасят от факторите, които им пречат да бъдат щастливи - от семейството, робството, отговорността, сексуалната определеност и мястото им в обществото. Живеят за собствено си удоволствие! Защо си толкова нещастен? Защо не можеш да бъдеш щастлив? Защо е необходимо да се омъжите за дърво, да промените цвета на кожата си ментално или да се включите в сълзлив активизъм за 100 кинта? Защото човек по принцип не може да бъде никой, особено ако се откаже да е човек.

Превод за “Труд” - Павел Павлов