Върнете мраморния Партенон на Гърция – технологичният прогрес означава, че вече нямаме повече извинения

Артефактите вече могат да бъдат възпроизвеждани с микроскопска точност. Ще проумеят ли това Бритиш музея и нашият премиер?

Един ден британско правителство ще върне мраморния Партенон в Атина. Единственият въпрос е: кой ще получи вечния кредит и благодарности от страна на Гърция?

И очевидният кандидат със сигурност тогава беше Борис Джонсън. През 1986 г. този класически учен покани гръцкия министър на културата Мелина Меркури да говори в Оксфордския университет, като й обеща да й помогне да възстанови славата на Партенона. И ето тази седмица се превърна в още едно от обещанията на Джонсън от „Дон Жуан“ – думи, които са имали значение само по онова време. След визитата в Лондон по-рано тази седмица, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис го предизвика да „мисли извън кутията на глобалната Британия“ и да извърши един „фантастичен преврат в публичната дипломация“. Но Джонсън се преструваше, че този въпрос трябва да се реши от Британския музей и той няма нищо общо с него.

Всеки, който е видял другата половина от фриза на Партенона, който сега е изложен във великолепния музей на Акропола в Атина, ще се съгласи, че това най-голямо европейско съкровище, което не трябва да бъде разрязано и разделено между Атина и Лондон и то принадлежи на мястото, където е създадено, и където ще сияе в гръцката светлина и ще бъде разположено в оригиналния си храм. Половината от него не трябва да седи, студено и извън контекста, в мрачния мавзолей на Блумсбъри.

Сагата с мраморите на Партенона напоследък е обгърната от един по-широк дебат за културната идентичност и реституцията. Британският музей отдавна твърди, и от известно време по-силно, че неговата колекция от глобални артефакти събрана в продължение на два века на Британскаа империя е радвала и образовала туристите в Лондон. Мраморите не са ограбени, а са били отсечени от Акропола между 1801 и 1805 г. от британския посланик в Османската империя, лорд Елгин, с разрешението на тогавашните завоеватели на Гърция, турците. И тогава никой не попита гърците, но иначе всичко си беше законно.

А сега Британският музей протестира, че това, което го има, той го пази внимателно. Да, наистина той беше близо до разрушаването на мраморите, когато ги почистваше с телените четки през 1938 г., но те поне бяха в безопасност от война и замърсяване. Разбира се и целият свят може да стигне до Лондон, за да ги види, вместо да се насочи към тази далечна балканска столица, ни казват от самия музей, но ние не искаме да отваряме шлюзовете за всеки режим на калайджия, който се стреми да повиши своя културен имидж чрез атака на лондонските мазета за вещи на нашите предци. Но музейните куратори харесват най-лошите сценарии.

Но, все пак светът върви напред. Културите жадуват за своите родини, условия и идентичности. Музеите в Африка и Азия се подобряват. Те се стремят да преоткриват и да интерпретират своите древни наративи. А ние със сигурност трябва да уважаваме, а не да възпрепятстваме това желание. Може и да няма някакви правила, които да регулират реституцията на музейните предмети, но отношенията между народите изискват качества като учтивост, щедрост и здрав разум.

За да бъдем честни, някои от западните музеи вече реагират. Париж връща ограбените артефакти в Югоизточна Азия и в Сенегал. Бронзът от Бенин е върнат в Нигерия от Кеймбридж, Абърдийн, Германия и Франция. Британският музей върна кралските бижута на Цейлон през 1930-те години и регалиите в Бирма през 1964 г. Той дори върна част от брадата на Сфинкса в Египет. За да се заобиколят тези правила, забраняващи това „преотстъпване“, тези ходове много често се представят като „постоянно даване на заем“.

През 1941 г., по време на Втората световна война, британското външно министерство активно разглежда как да върне мраморите на Партенона като жест на подкрепа на гръцкия национализъм, когато войната приключи. Британският музей от време на време обсъжда как да ги даде на заем на Атина за изложба, но той не вярва, че гърците ще му ги върне обратно. И не се трогва от гръцките предложения за разкошните предмети, които ще дадат в замяна гърците, като например златната маска на Агамемнон.

И този дебат беше допълнително трансформиран от развитието на репликите. Днес, компютърното 3D принтиране, въведено в Италия и в Института за дигитална археология на Оксфорд, вече могат да пресъздават с микроскопична точност всички древни сгради и статуи, и дори да използват оригиналния камък. Има планове за „принтиране“ на храма на Баал в Палмира, разрушен от Ислямска държава през 2015 г., и реплики на паметниците, трагично изгубени в Мосул и Нимруд.

Мраморите на Партенона вече могат да бъдат възпроизведени като неразличими копия от оригиналите, дори и ако високомерните критици-изкуствоведи могат да ги отхвърлят като фалшификати и „че не са едно и също нещо“.И тогава това отново повдига въпроса кой от музеите, този в Лондон или в Атина, трябва да получи „оригиналите“ и това днес наистина ли има значение? Ние можем да се възхищаваме на второто отливане на статуята на Роден или на четвъртото копие от гравюра на Рембранд толкова, колкото и на първото. И на кого му пука?

На това има само един единствен отговор и той е че на гърците им пука. Този липсващ фриз на Партенона от неговото първоначално състояние е едно напомняне за нанесеното унижение от страната на турците и от страна на британския аристократ. Те са смятали, че тези камъни са техни, точно както Скоунският камък принадлежи на Шотландия, а Стоунхендж „принадлежи“ на всеки британец, ако император Клавдий беше решил да го пренесе обратно в Рим. Ако лондончани искат да изпитат естетическата привлекателност на гръцкото каменоделство, те могат да получат това което технологията може днес да възпроизведе за тях, както сега се копират всички известни статуи в цяла Европа. 

Този въпрос, е много по-важен за гърците, но не и за британците, и може да бъде решен с добра воля. Точно такива преговори за тези мрамори бяха поискани през септември от страна на ЮНЕСКО и бяха отхвърлени от Великобритания. Ако това изисква формата на един „вечен заем“ или на парламентарен акт, тогава да продължим с тях. Ако са необходими пари, да се съберат. Но Джонсън не може да отклонява иска на Атина, с оправданието, че това не е от неговата  компетентност. Но музеят е държавна институция и вместо да спази своето обещание и да постъпи правилно с мраморите, той направи още един обратен завой и не го изпълни.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)