В ЕС и у нас ляво-дясната линия е пред разгром

Под 10% от общия брой избиратели са подкрепили ГЕРБ, но и това се оказа достатъчно

В основни линии сериозните предизборни прогнози се потвърдиха. Отрицателният уклон сред избирателите спрямо досегашните политики на Европарламента (ЕП) се увеличава почти във всяка страна, в немалко достигна до необратимо отрицание на ляво-десните, наричани още системни партии от ЕНП и ПЕС. Както в ЕС, така и у нас тази безпринципна и много вредна за европейците линия е пред очевиден разгром. Според изборните резултати смяната й е неизбежна, тъй като запазването й под една или друга форма рязко ще увеличи и ускори антисъюзните нагласи.

Читателите на „Труд“ не са изненадани от победата на ГЕРБ на тези избори, за безалтернативността на партията се пише тук повече от година. Преди всичко защото няма реална опозиция, колкото и да се смъква постепенно в очите на българите управляващата. Унизителен, крайно тревожен за бъдещето й е днешният резултат – едва под 10% от общия брой избиратели са я подкрепили, но и това се оказа напълно достатъчно.

Неубедителен излезе екипът на изпълнителната власт в повечето си звена, наложиха се смени на редица министри, поредица скандали със силен корупционен привкус се случиха в предизборна фаза. Предизборната листа, предложена и съгласно ценни съвети от ЕНП, не се оказа много впечатляваща, представящите я говореха по брюкселски стерилно и обтекаемо с либерално отшлифовани физиономии. Принципна и настъпателна опозиционна партия би могла да използва успешно тези и доста други слабости на ГЕРБ и да излезе отпред в крайната класация.

Очевидно за огромния процент избиратели БСП не е нито едното, нито другото. Напълно безпринципна е от 11. 11. 1989 г. „Преходът е десен и трябва да се провеждат десни политики“ – тази мантра е в главите и под сурдинка в устите на почти всички по-видни партийни функционери и влиятелни фигури. Това и прави БСП на власт и в опозиция – лява фразеология за заблуда на членове и симпатизанти, но дясно поведение строго в контекста на линията на ПЕС. С „няма ляво и няма дясно“ такава партия, с Нинова или друго лице за водач, не може да победи не само ГЕРБ, но и всяка друга клиентела или партия н нейно място.

Ляво-дясната лъжлива пяна на „Позитано“ 20 отблъсква все повече структури по места, скоро и по селата няма да печелят избори, писахме преди две години, това виждаме днес. Никоя предизборна листа не е печелила със Станишев в нея, предизвестено загуби и тази. Без опозиция отсреща не само ГЕРБ ще печели редовно с ляво-десни политики. Като такава не се обозначиха нито ДПС, нито комично разединените патриоти, практически никой. Това никак не е добро за политическия живот у нас, опасно е и за управляващите, изглежда Борисов го разбира ясно.

Не гласуваха около 70% от избирателите, повечето мотивирани да протестират по този начин срещу отблъскващото ги ляво-дясно статукво. С протестния по същество вот и на значителна част от гласувалите стават около 80%. За сведение на соцдепутатите, гербаджиите и другите „системни“, тези българи не са дебили, по данни от психиатричната литература лицата с умствена изостаналост у нас са 2,5-3%.

Не са дебили и имбецили българите, голямото мнозинство са прилично ориентирани в политическия живот. Мозъците у нас са по-слабо промити от онези на запад, комунистическата пропаганда ни е направила относително по-устойчиви спрямо масови манипулации. А либерално-лъжедемократичните промивки с измамни мантри малко се отличават от комунистическите. Туземната политолигархия е изхабена напълно, обективно е налице огромно пространство за поне две истински партии, ясно доловими са и такива очаквания сред протестно негласуващите.

Така е от поне 5-6 години, досега не се получаваше, защото в Брюксел ЕНП и ПЕС успешно затискаха други тенденции, манипулативно наричани несистемни или популистки. А какво е всъщност популизмът? Да се мами публиката с приятни за ушите, но противоречиви, преднамерено лъжливи обещания, които мамещите политици и партии не само не могат, но и не възнамеряват да изпълняват. От populus = народ, партиите в ЕНП по определение са популистки. Още по-върло лъжливо популистки са тези в ПЕС. Такива са те, не националистическите!

Изборите в почти всички страни от Евросъюза ясно показаха недоверието си към партиите от тези две „семейства“. В Германия първата в Европа социалдемократическа партия буквално се срина, във Франция доскоро много силната соцпартия – също. Тежки загуби претърпяха и условно десните в тези водещи в ЕС държави, както и в редица други. Активното мероприятие срещу националистите в Австрия донесе съществени ползи за „системните“ в няколко страни наоколо, но много за кратко, очаква се силен откат заради мръснишкото мероприятие.

Във Великобритания страшен удар претърпяха консерваторите, а спечели партия с название Партия на Брекзит. Шикалкавенето „ще напуснем – ще останем“ приключва, с това се стопява и силата на ляво-десния алианс в Брюксел. Съвсем друга среда се създава в Европа, наесен ще се появят нови сглобки, нови сблъсъци, съответно и нови партии. Отначало с подставени лица и измамни названия, после и истински. У нас също.