Германия или болникът на Европа без лекарства

Изборите в неделя трудно ще изправят на крака европейския икономически шампион

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е втора в прогнозите, никой не я иска, засега

От първенец на Европа едва ли не във всичко, до хроничния болник на Стария континент - това е тъжната траектория на сгромолясването на Германия през последните години. И сега, два дни преди федералните избори в страната, на устните на всички лидери от Брюксел до Вашингтон, през Лондон, Париж и Рим, виси въпросът: Какво бъдеще се очертава пред водещата европейска сила, от която зависи и това на Европейския съюз?

Защото ситуацията покрай Рейн, Одер и Елба не е никак розова - жигосана от безкрайна рецесия и от терористични атаки, които разклащат сигурността u, Германия в момента преминава през един от най-трудните периоди на следвоенното си развитие. И според коментаторите в Америка и в Западна Европа лекарства за изправянето на крака на голямата държава и за стабилизиране на нейния социално-икономическия статус засега не се намират в политическите u аптеки.

За съжаление не се очертават ефикасни илачи най-вече за солидния до неотдавна постамент на Германия - нейната икономика, която американският геополитически мозъчен тръст „Съвет по външни отношения“ подложи преди седмица на унищожителен анализ. „В миналото Германия зависеше от Америка за своята отбрана, от Русия за своята енергия, от Китай за своя износ - обобщиха експертите на тръста, цитирани от италианския в. „Кориере дела сера“. - Днес Германия зависи от Америка за отбраната си, от Америка за своята енергия, от Америка за износа си“.

Всъщност страната замени руския газ с американски и това не е никак евтино, бумът на германския износ за американския пазар отчасти смекчи провала на този към Китай, но вече и той осезателно буксува, а отбраната си занапред ще трябва да носи на собствените плещи. „Хаотичен, но ясен - продължава анализът на Съвета по външни отношения - икономическият модел, на който се основаваше „второто германско чудо“, онова, което започна в средата на 90-те години, беше изграден след уморителното и скъпо струващо обединение с Източна Германия. Тогавашният канцлер - социалдемократът Герхард Шрьодер, успя да наложи социална реформа на обединената държава, която я рационализира и направи индустрията по-конкурентоспособна. Преместването в Източна Германия и донякъде в Източна Европа на много производства, както и евтините руски въглища и газ, допринесоха еднакво решително за намаляването на производствените разходи“.

И в продължение на двадесет години Китай беше ненаситен купувач на стоки, произведени в Германия, от автомобили до машини, плащаше веднага и прескъпо, но този свят вече не съществува и няма връщане назад. Дори ако диалогът Тръмп - Путин доведе до сценарий, при който ЕС отмени санкциите срещу Русия, дори ако Берлин се върне към вноса на евтина енергия от Москва, китайският пазар е изчезнал завинаги. „Защото германската икономика загуби силата си още през 2018 г. - обобощават анализаторите на американския мозъчен тръст - четири години преди санкциите срещу Путин, две години преди пандемията. Като китайският шок се оказа най-страшен - с „Проект 2025“ на Си Цзинпин Китай започна точно преди десет години да планира системната замяна на немските технологии с домашно ноу-хау във всички сектори - от високоскоростните железници до атомните електроцентрали, от автомобилите до слънчеви панели“.

Така, според американските умни глави, азиатският колос е унищожил германската „слънчева индустрия“ и заплашва все по-отчетливо да направи същото дори с актуалните u електрически автомобили, с машините, с химическите продукти и т. н. А друг такъв огромен пазар, от който германските компании да реализират несметни свръхпечалби и да плащат щедри данъци на държавата, не се очертава на световния хоризонт. И може би поради тази причина нито една политическа сила в Берлин днес няма точна рецепта с лекарства за възстановаване на някогашната тържествуваща икономика.

Другите два огромни проблема на Германия - свиващите се средства за социално осигуряване и вече почти неконтролируемите имиграционни процеси, са взаимно свързани и може би поради тази причина трудно решими. Защото, както тръбят отдавна медиите в Берлин, Франкфурт или Мюнхен, парите, на които се основаваше щедрата до неотдавна и за завиждане социална политика на страната, вече ги няма, изсмукани от всевъзможни пришълци, много от които търсят в Германия точно лесен живот благодарение на щедрите социални подаяния.

И след като изпадналата в криза икономика не е в състояние да набави достатъчно средства за тях, единственият полезен ход, за да могат все пак по някакъв начин да бъдат осигурявани работещите жители на страната и техните семейства, остава пресичането на вероломната миграция, отприщена преди време от иначе нелошата канцлерка Ангела Меркел. А единственото лекарство за това нашествие е гилотината, то трябва да бъде посечено от раз, особено нелегалната имиграция, като точно това желае ухажваната от Илон Мъск крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), чиято популярност расте с всеки изминал ден. Но бедата е, че никой не иска да работи с нея, като в края на януари опит в тази насока направи очертаващият се нов канцлер на страната - лидерът на съюза от християндемократи и християнсоциалисти Фридрих Мерц. Заявявайки в Бундестага, че правилната политика не става грешна само защото е подкрепена от грешните хора, той потърси възможност за евентуален съюз с АзГ за пресичане на миграцията, но бе обезоръжен от левицата, зелените, либералите и т. н., тоест от тези, които на практика поощряват избуяването на проблема.

Колкото до предстоящите в неделя избори, редовните трябваше да се проведат през септември, но напускащата сцената управляваща коалиция, водена от канцлера-социалдемократ Олаф Шолц и съставена от „зелените“ и либералите, се разпадна през есента поради бюджетни и икономически търкания. Министърът на финансите и лидер на либералите Кристиан Линднер беше брутално уволнен от канцлера, което доведе до оставката на други двама министри от партията и естествено до излизането u от тройната коалицията. След като Бундестагът не му гласува доверие, Олаф Шолц нямаше друга възможност освен да изтегли датата на законодателните избори.

Според последните социологически проучвания Християндемократите и Християнсоциалистите водят - алиансът им начело с кандидата за канцлер Фридрих Мерц би получил около 30% от гласовете. Динамиката е съвсем различна за АзГ - крайнодясната партия напредва бързо и може да надхвърли 20%, ще бие рекорда си от 12,6% през 2017 г. и ще стане втора политическа сила. На Социалдемократическата партия на отиващия си правителствен шеф се приписват едва 16% от гласовете, а вторият член на неговата коалиция - Зелените, ще заемат четвърта позиция с 13%, като други партии трудно биха прескочили 5-процентовата бариера.

Може би поради тази причина мнозинството наблюдатели в Германия и в Западна Европа сега подчертават, че ако Мерц не се съюзи с „Алтернатива за Германия“, за което настоява Мъск, стабилна управляваща коалиция Германия няма да има. А това означава, че лекарства за болника на Европа скоро едва ли ще бъдат открити.