Гласуване в Скопие без изненади

Македонският парламент отложи взимането на решение за промени в конституцията за неопределено време

Ако някой е очаквал друг резултат от заседанието на парламента в Северна Македония на 18 август, значи е бил прекален оптимист. Или пък е вярвал в някакво чудо. Не че в най-новата политическа история на Република Северна Македония чудеса не са ставали, напротив. Но те са били резултат не на някаква чудодейна сила, която внезапно се е проявила. А по-скоро са били резултат на добре свършена предварителна работа, макар и дискретно и тайно. Както казваше един наш преподавател във Факултета по журналистика - незабравимият проф. Веселин Димитров, най-добрата импровизация пред микрофона и камерата е добре подготвената импровизация.

На 18 август се случи това, което се очакваше като предизвестен резултат. Управляващите от коалиционното правителството на Димитър Ковачевски използваха обикновеното мнозинство, за да стартират процедурата по промените в основния закон. Дотук добре! С малки нюанси, които препотвърждават трудностите пред кабинета да осигури необходимите две трети от гласовете от 120-местното Събрание. Че няма сигурна гаранция за митичните 80 депутати, които да подкрепат предстоящите три гласувания с конституционно мнозинство, това се знаеше и преди този петък. Колко сметки, колко анализи на човек по човек от пратениците в парламента направихме, колко калкулации на партийните и повече на личните им интереси записахме, колко само примери за решение от най-новата политическа история на младата суверенна държава дадохме все с идеята да получим пълна и ясна картина на разположението на силите. И все не достигаха 7-8 гласа, които да подкрепят предложението на правителството за промени на конституцията, които да отворят пътя на страната към европейското членство.

Нямаме претенции, че сме го направили с идеята да дадем акъл на самоуверените и самовлюбени до голяма степен политически фигури в Скопие. Те не обичат някой да им се меси в работата с предложения или идеи, а най-малкото, ако те идват от България. Нищо от София! Президентът Стево Пендаровски на няколко пъти в свои телевизионни интервюта изтъкна това като най-сериозен аргумент за защитата на политическата си и лична позиция като държавен глава. Добре, щом това е критерият му за добър президент на страната си - да се правиш, че България не съществува, освен в случаите, когато се налага да я осъдиш за нещо си. Не, просто правим тези сметки заради заинтересоваността на държавата ни и на нейните граждани за съдбата на българите оттатък границата. Ама, чувам претенциозни гласове, че какво толкова сме се опънали, и да бъдат записани българите в основния закон на Северна Македония, нищо в битието им нямало да се промени. На всички тези познавачи, които лягат и стават с евроатлантически лозунги на уста, препоръчвам просто да се опитат да поживеят сред тези хора край Вардар, да чуят историите им, за да разберат, че една от основните ценности на цивилизования свят - правото им да бъдат равни с останалите членове на обществото, е сериозно нарушено. Толкоз.

На 18 август се проведе едно гласуване. Както вече казах, то изискваше обикновено мнозинство от 60 плюс един гласа. Управляващата коалиция успя да събере 70, докато опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ получи 47, без въздържал се или против. Значи, в залата са били 117 депутати и са отсъствали трима. Не са ясни причините за отсъствието, но се предполага, че когато дойде време за първото от общо трите гласувания с конституционно мнозинство и когато всеки глас ще е от жизненоважно значение, всички 120 депутати би трябвало да са налице. Поне така е било при други случаи в предишни години.

При опозицията всичко е ясно. Там гласуването бе монолитно, напълно в унисон със заканите на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, че депутатите от неговата партия и от коалиционните партньори, общо 44, ще гласуват против. И сега, при отварянето на процедурата за промени в конституцията и вписването на шест части от народи в нея, между които и българите, и след това, при всички вотове, при които е нужно мнозинство от две трети от общия състав на парламента. Двата гласа на „Левица“ плюс още един - на лидера на Демократичният съюз Павле Траянов, и готово - 47 против.

Предложението на управляващите бе подкрепено от 70 човека. Значи, до магическото число 80 не достигат още десет.
Ако към всичко това добавим и факта за ограничения брой изказвания от трибуната в пленарната зала, едното от които беше това на премиера Ковачевски, и ако дори само мимоходом преминем през съдържанието им, ще ни стане ясно, че съотношението на силите в обществото по отношение на нуждата от промени в конституцията се е пренесло в синтезиран вид и в законодателния орган. Всичко това, което през последната година от приемането в Събранието на така нареченото „френско предложение“, та до днес се изсипа върху главите на гражданите от Северна Македония от техните политически и държавни лидери, сега беше видяно и чуто от трибуната в парламента. Какво да го преразказваме - няма никаква нужда. То е до болка познато. Та чак дотам, че шефът на парламента Талат Джафери се отказа за призовава за нови изказвания и реши да прекъсне заседанието, като обяви, че гласуването, което по правилник трябваше да се проведе в края на дебата чак в края на десетия ден, щяло да се състои в неопределено засега време. Но пак повтори своята закана, че ако правителството не даде гаранции, че има подкрепата на 80 депутати, той изобщо няма да подложи каквото и да е на гласуване. Познавайки Талат, си мисля, че като нищо ще вземе да го направи.

В един от репортажите по една от родните ни телевизии бе обявено, че със случилото се този ден в Събранието Република Северна Македония потъва сериозно в политическа криза. Пък аз ще взема да кажа, че тя не е свършвала и остротата на позициите „за“ и „против“ в парламента е само едно отражение на партийните и лични страсти и вълнения, които тресат страната вече доста отдавна. Те я тласкат неминуемо в безизходица. А че кризата е сериозна, личи по много неща. Но лично аз си имам един сигурен и безотказен, поне досега, маркер. Почнат ли в Скопие да отиват представители на така наречената „международна общност“, кой от кой по-влиятелен и по-авторитетен да убеждава някого за нещо, значи, нещата не са наред. А край Вардар в последно време се изреди толкова народ, изтъквайки толкова аргументи за важността от конституционните промени, че се чудя на Мицковски и компания как още не са отърчали до Талат Джафери да го помолят бързо да внася предложението, за да го гласуват с две ръце. Че току-виж в Брюксел вземат решение да отделят Северна Македония от Албания и Тирана начело с Еди Рама да си продължи сама по европейския път.

И какво от това? Как какво. При този вариант какво биха казали местните албанци в Северна Македония? Един от сайтовете, приближени до опозицията, заяви, че от всичко 70 гласа в подкрепа за старта на процедурата само 32 са били от македонци. Останалите 38, следователно повечето, са били на депутати от етническите общности, предимно от албанската. Това да ви говори нещо?

Е, повторение на 2001 г. ли искаме?