Градският съвет на Бургас отпечатал книжни пари, наричани "билети"

Градският съвет на Бургас отпечатал книжни пари, наричани "билети"

Историкът Георги Дракалиев представя нова книга

Историкът и общински съветник Георги Дракалиев е написал книга- "Старейшините на свободен Бургас". От нея могат да се научат много интересни факти за историята на града, които не са известни досега. например как кметът е определял цени на хляба, рибата, месото и млечните продукти; как Градският съвет отпечатва собствени книжни пари, наричани „билети“; кои са били първите почетни граждани на Бургас и какви заслуги са имали. Ако пък някой изхвърлял боклуци и вода по улиците, и за поддържане на хигиена в домовете и в местата за хранене и търговия- глобите били солени. От Мелницата на Хаджипетрови  например течала гореща вода от производствения процес, а мнозина я използвали за да перат. това светкавично било забранено със заповед на кмета, разказа пред Труд NEWS авторът.

В книгата е застъпена дори темата колко са били жриците на любовта край пристанището навремето и как Общината е печелела от дейността им, и какви мерки са вземани срещу „безпритежателните“ кучета и „гларосите". Срещу гларусите общината е призовавала бургазлии да пробиват яйцата им и да развалят гнездата им /заповедта е от 1910 година/, за да се намали популацията. А за кучетата през цялото време се издават заповеди да се премахват, ако в рамите на три дни никой не ги потърси

Прелюбопитно е как бургазлии са си купували питейната вода от улични „сакаджии“ и кои улици са се наричали „Манафоглу сокак“, „Розова“, „Арменска“.

Забранявали на кръчмите да работят по празници

Навремето в Бургас най-много са търгували с алкохол, а по ул. „Цар Александър II” от морето до днешния площад “Тройката“ е имало близо 100 питейни заведения, разказва още историкът Дракалиев. На кръчмите било забранявано да работят в празнични дни, както и в тях да има сервитьорки, певици и танцьорки, а децата да играят на публични места. В празничния ден не е било морално да се пиянства. Ако пък са работели, това било позволено чак след като черквата "отпусне".

Съветникът описва и една история- за място на храм „Св. св. Кирил и Методий“ е бил определен днешният “Тройката“, където са живели циганите, преди заселването им в „Кумлука“ , но в последствие са променили решението. Общината е защитавала селяните, носещи с каруци житни култури за продажба, от измамите на прекупвачите. Това са били така наречените „зайкоджии“- агенти представители на прекупвачи и големи търговци. Теглели стоката и лъжели селяните че е по лека.