Труд
Автор:
Димитрина Захаринова
Много българи притежават имоти в Гърция или друга държава от ЕС и ги дават под наем. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данък за получените доходи.
Семейство има апартамент в Гърция, който е в режим на съпружеска имуществена общност. Отдават апартамента под наем на туристи. Според данъчното законодателство в Гърция, за доходи до 12 хил. евро от наем се дължи 15% данък върху брутния доход. За целта е нает счетоводител в Гърция, който е обяснил, че декларация се подава през месец месец май на следващата календарна година и тогава ще бъде определен дължимият данък. Съпрузите имат и гарсониера в София, която отдават под наем дългосрочно, като за получените доходи подават годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ и плащат 10% данък.
Поставени са въпросите:
1. Трябва ли да се декларира в България, полученият доход от наем в Гърция?
2. Трябва ли да се декларира придобитият в Гърция имот?
3. Всеки от съпрузите ли трябва да декларира доходи от наем в Гърция (по 50% за всеки)?
I Облагане на доходи от наем
Видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест групи, предвид чл.10, ал.1 от този закон:
1. доходи от трудови правоотношения;
2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
3. доходи от друга стопанска дейност;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5. доходи от прехвърляне на права или имущество;
6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл.13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон.
При хипотезата за предоставяне на недвижим имот за настаняване на туристи (или чрез електронни платформи - AirBnB, Booking и др), следва да имате предвид, че на основание чл.1, ал.1, т.13 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл.2, т.3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Предвид това, ако физическо лице извършва хотелиерски услуги, освен в случаите по чл.2, т.3 от ТЗ, следва да се третира като търговец по смисъла на ТЗ.
Доколкото извършваната (в тази хипотеза) дейност има характеристиките на “стопанска дейност като едноличен търговец”, доходите от която са посочени в чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, следва да имате предвид, че:
На основание чл.14, ал.2 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл.29а.
За извършваната стопанска дейност, при формиране на облагаемия доход, приложение ще намери чл.26 от ЗДДФЛ. Според чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ по реда на чл.26, ал. 1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т. е. за данъчни цели лицето следва да се облага като едноличен търговец, прилагайки разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо че няма търговска регистрация.
Годишната данъчна основа се формира по реда на чл.28 от ЗДДФЛ, а на основание чл.48, ал.2 от същия закон тези доходи се облагат с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа. Доходите, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, се декларират в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като се посочват в приложение №2 “Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ”.
В хипотезата, при която дейността не се определя като стопанска дейност като ЕТ, следва да имате предвид, че облагането на доходите на местните физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е уредено в чл.31 от ЗДДФЛ, а облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи, независимо дали същият е реализиран от източник в страната или от чужбина. Доходите от наем на местни физически лица се декларират в приложение №4 “Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество” на ГДД. Ставката на данъка е 10 на сто.
II Избягване на двойно данъчно облагане
Освен приложения №2 или №4 (в зависимост от приложимата хипотеза) към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане следва да се подадат приложение №9 “Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6” или приложение №10 “Ползване на данъчни облекчения”, в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Съгласно чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило има само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия” - в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък - чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ.
Според чл.50, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в ГДД по чл.50 от същия закон притежаваната недвижима собственост в чужбина. Информацията се посочва в част II - “Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина” на приложение №8 “Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; дължим данък по чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл.38, ал.5, т.2, ал.8 и ал.14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина” от ГДД.
III Срокове за деклариране и плащане
ГДД се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък. Изключение има за подаване на ГДД с попълнено приложение №2 “Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец”, като срокът е от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Ако през съответната година семейството реализира само посочените по-горе доходи и притежава недвижима собственост в чужбина, следва да се съобрази с различните срокове за декларирането им, като това може да се случи с една декларация, която да се подаде до 30 април.
Гореизложеното е относимо и към съпругата. Съгласно чл.24, ал.2 от Семейния кодекс (СК) всеки от съпрузите може самостоятелно да извършва управление на общото имущество. Следователно няма ограничение управлението на имот, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), да се осъществява само от единия от съпрузите. В случай, че дейността по настаняване се извършва в имот, който е придобит в режим на СИО, но се осъществява само от единия от съпрузите (налице е писмено съгласие от другия за това), данъчно задълженото физическо лице ще е именно този от тях.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.
