Данъчен консулт на "Труд news": Осигуровки за човек, който работи в чужбина, но има фирма в България

Много хора работят в друга държава от ЕС, но притежават и фирма в България. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

Човек има образувано изпълнително дело от публичен изпълнител за неплатени задължения за осигурителни вноски. В България той е самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на ЕООД. Но за половината време, за което искат да плати осигуровки, и към настоящия момент човекът работи по трудов договор във Франция. Поставен е въпросът:

Kакви документи трябва да представи, за да бъдат коригирани и заличени задълженията му за задължителни осигурителни вноски в България за периода, през който се осигурява на основание сключен трудов договор във Франция?

I Правила при работа в друга държава от ЕС

По отношение на гражданите на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с тези регламенти. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, спрямо които се прилага Регламент (ЕО) №883/2004 и които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл.11 - чл.16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

II Осигуровки в конкретния случай

В конкретната хипотеза, доколкото човекът упражнява правото си на свободно движение и извършва трудова дейност на територията на две държави членки (Франция и България), за него е налице случай на трансгранична ситуация.

С оглед на това попада в приложното поле на координационните регламенти и за него следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение те да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 “дейност като заето лице” и “дейност като самостоятелно заето лице” е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Обръщам внимание, че квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

В запитването е посочено, че човекът извършва трудова дейност на територията на Франция като заето лице по трудов договор, а в България е самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на търговско дружество. В тази връзка е необходимо да имате предвид, че по отношение на лицата, които обичайно работят в две или повече държави членки, съществуват специални разпоредби, които се съдържат в член 13 от Регламент (ЕО) №883/2004. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента - “лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си”.

В конкретната ситуация, при условие че за дейността на човека на територията на Франция е определена като заето лице, той попада в приложното поле на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, според който лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейност като заето лице. Предвид това в контекста на изложената фактическа обстановка за периода, за който се полага труд в качеството на заето и на самостоятелно заето лице на територията на две държави членки, задължителните осигурителни вноски биха били дължими по реда на осигурителното законодателство на Франция, което обстоятелство може да бъде удостоверено от компетентния орган на тази държава.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

III Необходими документи

Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата, чието законодателство е определено като приложимо. Този документ ще удостовери, че човекът е подчинен на съответното осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.

В допълнение към гореизложеното е необходимо да имате предвид, че за целите на прилагане на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 е регламентирана процедура, съдържаща се в разпоредбите на член 16 от Регламент (ЕО) №987/2009. В същата е предвидено задължение на лицaта, които упражняват дейности в две или повече държави членки, да уведомят за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване, след което той определя приложимото законодателство, съответно държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителните вноски за лицето.

Обръщам внимание, че дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него, според който “пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. В зависимост от случая, могат да се вземат предвид и други критерии, сред които, но не само: продължителност и непрекъснато пребиваване на територията на съответните държави членки; семейно положение и роднинските връзки на лицето; естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност; жилищното положение на лицето и други.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.