Много българи са работили в друга държава от ЕС, и там имат допълнително осигуряване за пенсия. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това могат ли да ползват данъчно облекчение за доходи от България за вноски за пенсия в чужбина. Допълнително разглеждаме правилата за приспадане на надвнесени суми при ползване на данъчно облекчение.
I Пенсионно осигуряване в чужбина
След 10 годишен престой в чужбина човек се завръща в България. При последния му работодател в Германия е имал застраховка за допълнително пенсионно осигуряване. Тъй като има опция човекът да продължи да плаща застраховката си от България е поставен въпросът: Има ли право на данъчно облекчение за тази застраховка и в какъв размер?
Видовете данъчни облекчения, които могат да се ползват от физическите лица във връзка с облагането на доходите им, са регламентирани в глава четвърта на ЗДДФЛ. С разпоредбите на чл.19 от ЗДДФЛ е създадена правна възможност за ползване на данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане за доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, на основание чл.14, ал.1 от същия закон. За лицата, които получават доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и съответно подлежат на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ също е предвидена такава възможност (чл.28, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ).
Видът на доходите, които човекът ще получава, е от първостепенно значение за прилагане на съответното данъчно облекчение. В случай, че доходите са от трудови правоотношения или друг вид, който подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застраховане може да се ползва при условията и по реда на чл.19 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл.17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл.17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по застраховки „Живот“ в общ размер до 10% от сумата от годишните данъчни основи по чл.17.
При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения е възможно да се приложи чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ, според която месечната данъчна основа, формирана по реда на чл.42, ал.2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл.42, ал.2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл.42, ал.2.
Данъчното облекчение по чл.19, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.
По смисъла на §1, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „допълнително доброволно осигуряване“ е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз (ЕС), на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.
Съгласно §1, т.14 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "застраховки "Живот" за целите на чл.19 от ЗДДФЛ са сключваните от:
а) застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането (КЗ), или от застрахователи със седалище в държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:
аа) застраховка "Живот", която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т.1, буква "а" и т.3, буква "а" от раздел I на приложение №1 от КЗ;
бб) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т.1, буква "б" и т. 3, буква "б" от раздел I на приложение №1 от КЗ;
б) застрахователи със седалище в държава - членка на ОИСР, застраховки, аналогични на застраховките по буква "а".
Следователно за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ, съответните вноски/премии за допълнително пенсионно осигуряване трябва да попадат в обхвата на §1, т. 12 или 14 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Във връзка с прилагането на данъчните облекчения следва да имате предвид, че според общото правило на чл.23, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ данъчните облекчения, в т.ч. и данъчното облекчение за доброволно осигуряване и застраховане, се ползват:
- с подаване на годишна данъчна декларация;
- при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, включително когато декларацията се подава по реда на чл.53, ал.2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
II Прихващане при ползвано данъчно облекчение
Човек е подал годишна данъчна декларация (ГДД) и е ползвал данъчни облекчения за млади семейства и за деца. В ГДД е отбелязал, че сумата за възстановяване ще бъде използвана за погасяване на налични или бъдещи задължения по реда на чл.130а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Поставен е въпросът: данъкът за възстановяване от кои данъци може да се приспадне?
В случая човекът е ползвал два вида данъчни облекчения - данъчно облекчение по реда на чл.22а и по реда на чл.22в от ЗДДФЛ. Данъчното облекчение за деца по чл.22в от ЗДДФЛ е ползвано изцяло чрез работодател. Данъчното облекчение за млади семейства по реда на чл.22а от ЗДДФЛ е ползвано с подаването на ГДД, като в декларацията е посочено, че сумата за възстановяване ще бъде използвана за погасяване на налични или бъдещи задължения по реда на чл.130а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Данъкът върху общата годишна данъчна основа, удържан и внесен по реда на ЗДДФЛ и подлежащ на възстановяване поради ползване на данъчно облекчение, не може да се прихваща от дължими задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Установяването и събирането на местните данъци по ЗМДТ се извършват от служители на общинската администрация.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.