Данъчен консулт на "Труд news": Кога се плаща ДДС за оставен бакшиш в заведение

В заведенията клиентите често оставят бакшиш, като в някои случаи има възможност за даване на бакшиш и при плащане с банкова карта. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи се дължи ДДС за бакшишите. Допълнително разглеждаме правилата за даване на касова бележка при куриерски доставки с наложен платеж.

I Данъчно третиране на „бакшиш“

В заведение приемат бакшиши и при плащане с банкова карта. Поставен е въпросът дължи ли се ДДС за приходи от бакшиши от клиенти, когато се получават при плащания, различни от плащания в брой?

Съгласно чл.2, т.1 от Закона за ДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. “Стока” по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

Според чл.8 от ЗДДС “услуга” е всичко, което има стойност и е различно от стока. Също така според чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без данъка по този закон. Тази разпоредба транспонира в националното законодателство чл.73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на  ДДС.

Нито в ЗДДС, нито в Директива 2006/112/ЕО има разпоредби, регламентиращи облагането с ДДС на суми, платени под формата на “бакшиш”. За да се изясни това облагане, следва да се анализира практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС; Съдът) по сходни казуси.

В практиката си при тълкуване на Директива 2006/112/ЕО Съдът заключава, че в рамките на системата на ДДС облагаемите сделки предполагат наличието на сделка между страните, включваща уговорена цена или равностойна престация. СЕС приема, че предоставянето на услуги е извършено “възмездно” само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена от него на получателя. Съгласно практиката на Съда наличието на възмездно предоставяне на услуги, предполага наличие на пряка връзка между предоставената услуга и получената равностойност.

За да се определи дали получената сума, наречена “бакшиш”, подлежи на облагане с ДДС, е необходимо да се установи наличието на пряка връзка между заплащането на тази сума и извършената доставка. Този въпрос е засегнат в т.7 на Решение по дело C-404/99, Комисия на Европейските общности срещу Френската република, постановено в рамките на производство по установяване на неизпълнение на задължения, относими към системата за начисляване на ДДС върху такса за обслужване като задължителна ценова добавка, която е включена в общата цена, начислена на клиента, и която обикновено се поема от него като възнаграждение за услугата по обслужване, предоставена в определени обекти (наричана по-долу “такса за обслужване” или “такса сервиз”). В тази връзка Съдът отбелязва, че таксата за обслужване трябва да се разграничава от “бакшишите” и “доброволните плащания”, направени в допълнение към самата “такса за обслужване”. СЕС се позовава на вече наложената практика, съгласно която плащане (даване на бакшиш), което е изцяло доброволно и несигурно и чийто размер е практически невъзможно да се определи, не подлежи на облагане с ДДС (Решение по дело С-16/93, Tolsma, т. 18 и 19).

Съгласно постановеното от СЕС в т.43 от цитираното решение по дело C-404/99 за целите на облагането с ДДС е без значение дали клиентите предварително са били уведомени за наличието на такса за обслужване и нейния процент, дали платените в това отношение суми се разпределят изцяло между служителите, които имат пряк контакт с клиентите, дали тези плащания са посочени в специален регистър или работодателят е посочил в годишния отчет за заплатите размера на възнаграждението от този вид, получавано от членовете на неговия персонал.

Предвид гореизложеното, когато ведно с възнаграждението за доставката на ресторантьорска или кетъринг услуга е дължимо заплащане на такса за обслужване, то следва да се приеме, че за тази такса е налице пряка връзка между заплатената сума и предоставената доставка, респективно, че тази сума представлява част от възнаграждението по доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга и участва в данъчната є основа, съответно следва да се облага с ДДС.

Когато сумата се предоставя доброволно от клиента под формата на “бакшиш” в размер, определен според виждането на съответния клиент, без първоначално да е определена от доставчика на ресторантьорската или кетъринг услуга като дължима, същата не следва да се приема като част от възнаграждението по доставката и да участва в данъчната є основа, респективно не следва да се облага с ДДС.

Горното становище е приложимо, независимо от това в коя сфера на стопанската дейност се предоставя “бакшиша”: хотели, ресторанти, кафенета, бирарии, барове, чайни, фризьорски заведения, клиники, водолечебни заведения, предприятия за транспорт и преместване, домове за почивка и стари хора, казина и предприятия, извършващи доставки по домовете на всякакъв вид продукти.

II Доставки на стоки от куриер

Дружеството има договор с куриерска фирма. При изпращане на пратки се издава и изпраща касова бележка на клиента. За извършените доставки куриерската фирма превежда сумите от наложен платеж по банкова сметка на дружеството. Поставен е въпросът, след като сумите постъпват по банков път, следва ли да се издава касова бележка на клиента?

Извършените продажби се регистрират по реда на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г., в зависимост от начина на плащане. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга или чрез пощенски паричен превод. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18.

Определящ за издаването на фискален бон е начинът на плащане на стоките/ услугите от клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените от продажбата парични средства. В конкретния случай плащането от крайните клиенти се осъществява с наложен платеж, което задължава търговеца да издаде фискална касова бележка.

При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 от наредбата и се предава на разносвача, който я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата (чл.25, ал.2 от Наредба №Н-18). Когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование “РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ” (чл.26а, ал.2 от Наредба №Н-18).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.