Данъчен консулт на "Труд news": Осигуряване на пенсионер със свободна професия

Много пенсионери продължават да работят, като упражняват свободна професия. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на пенсионни и здравни осигуровки в тези случаи.

Човек има намерение да упражнява свободна професия. Дейността е обвързана с предлагане на услуги в областта на уеб програмирането. За целта е необходима регистрация в сайтове за търсене на работа или платформи за предлагане на услуги за намиране на клиенти. На човека е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване (ДОО) на основание издадено експертно решение на ТЕЛК. Поставени са въпросите:

1. Какви са задълженията на човека за ДОО и за здравно осигуряване?
2. Има ли възможност да се осигурява върху реалния си доход от извършваната дейност и да плаща дължимите осигуровки веднъж годишно?

I Общи правила

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и за извършваната от тях трудова дейност в това им качество подлежат на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.1 от същия кодекс, съответно по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО този кръг лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които не са направили избор за промяна на осигуряване по чл.4б от КСО, задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ), ако са осигурени във фонд “Пенсии” на ДОО.

Задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица за социално и здравно осигуряване са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Те се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Освен авансово самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като същият не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Определените окончателни осигурителни вноски се дължат в срока за подаване на данъчната декларация по ЗДДФЛ (чл.6, ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО).

II Правила за пенсионерите

В съответствие с чл.4, ал.6 от КСО лицата, подлежащи на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т. 1, 2, 4 - 6 от същия кодекс, т. е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свой избор. Видно от цитираната разпоредба осигуряването на посочения кръг лица за предвидените в КСО осигурени социални рискове е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. В кодекса не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от вида на получаваната пенсия. Следователно от посоченото право могат да се възползват и лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация (образец ОКд-5 “Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице”) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С подаване на същата декларация самоосигуряващите се лица, които започват трудовата си дейност, след като им е отпусната пенсия, реализират възможността, предвидена с чл.4, ал.6 от КСО, да се осигуряват в ДОО (и в УПФ, в случай че са родени след 31 декември 1959 г. и не са направили избор за промяна на осигуряване по чл.4б от КСО).

Задължението за осигуряване по КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.10, ал.1 от КСО). В този смисъл, при условие че човекът не извършва трудова дейност в рамките на пълен месец, минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.

III Плащане на здравни вноски

В ЗЗО липсва изрична норма, аналогична на чл.4, ал.6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравни вноски самоосигуряващите се лица по КСО, на които е отпусната пенсия. Независимо, че в качеството си на пенсионери от ДОО или Професионален пенсионен фонд, тази категория лица са задължително осигурени по реда на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО (за сметка на държавния бюджет върху размера на пенсията без добавките към тях), за извършваната от тях трудова дейност в качеството им на самоосигуряващите се лица, се прилага разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, според която лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се и окончателно съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Според чл.40, ал.1, т.6 и ал.7 от ЗЗО лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 на същата норма, здравните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, определен в КСО, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване е следната:

1. пенсии (без добавките към тях);
2. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и ал.10 от КСО;
3. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;
4. осигурителен доход като морски лица;
5. осигурителен доход от дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове;
6. осигурителен доход като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО;
7. доходи за работа без трудово правоотношение.

Самоосигуряващите се лица са длъжни да представят в НАП данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО и чл.39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

В отговор на въпроса за възможността дължимите осигурителни вноски да бъдат плащани веднъж годишно, обръщам внимание, че съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №Н-13 самоосигуряващите се лица, внесли авансово осигуровки за здравно осигуряване; фонд “Пенсии” и УПФ за определени от тях периоди през календарната година, могат да подават данни за осигуряването с декларация образец №5. Декларацията се подава само за пълни периоди с еднакъв месечен осигурителен доход до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигуровки (чл.7, ал.2 и ал.3 от Наредба №Н-13). Този ред е неприложим за лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО, избрали да се осигуряват във фонд “Общо заболяване и майчинство”, както и в случаите, при които данните обхващат непълни периоди от месеца.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.