Данъчен консулт на "Труд news": Плащане на данъци за осигурена храна за персонала

Много фирми осигуряват храна за персонала, като някои от тях имат специфична организация на труда. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчен кредит по ДДС за осигурената храна. Допълнително разглеждаме правилата за предоставяне на ваучери за храна, ако шефът на фирмата не иска ваучери за себе си.

I Храна за персонала

Основната дейност на дружество е отглеждане на свине в свинеферма, която се намира извън населено място. Дейността е със специфичен характер и организация на труда, която не позволява свободно движение на хора и пренасяне на материали без задължително преминаване през обособени филтри. За осигуряване на храна на работещите в свинефермата, от външна фирма доставят готова храна, като се спазват всички изисквания за сигурност. За доставената храна на дружеството издават фактура с начислен ДДС. Поставен е въпросът: Има ли право дружеството да ползва данъчен кредит за начисления ДДС за храна за персонала?

Правото на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма “Данъчен кредит” от ЗДДС.

Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.70, ал.1, т.1-6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В ал.3 на чл.70 от ЗДДС са предвидени изключения, при които чл.70, ал.1, т.2 от закона не се прилага и е налице право на данъчен кредит. Такова право е налице за доставките на храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл.285 от Кодекса на труда (КТ), съгласно чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.285 от КТ работодателите осигуряват безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. С Наредба11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена на основание на ал.2 на чл.285 от КТ, са определени условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Съгласно §2 от Заключителните разпоредби на наредбата, указания по прилагането є дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването.

Предвид гореизложеното, при условие че дружеството е предприятие със специфичен характер и организация на труда за предоставена безплатна храна по реда на основание чл.285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба 11 от 21 декември 2005 г., за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, съгласно чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС.

Ако горната хипотеза не е налице, за начисления ДДС за закупената храна, предоставена безплатно на работниците и служителите, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид посоченото ограничение в чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.

II Електронни ваучери за храна

Дружеството има намерение да предоставя ваучери за храна на електронен носител на работниците си. Поставен е въпросът: Допустимо ли е собственикът на дружеството, който е управител по договор за управление и контрол, да се откаже с декларация да получава ваучери за храна и те да продължат да се третират като социален разход?

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител.

Според чл.294, т.1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна.

Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Съгласно чл.2, ал.3 от Наредба 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.

В §1, т.34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл.204, ал.1, т.2, б. “в” от ЗКПО.

Според дефиницията “социални разходи, предоставени в натура” са отчетени като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т. е. да може да се ползват по право от всички тях.

При преценката дали даден разход попада в обхвата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл.294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.

В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
1. по реда и начина, предвидени в чл.293 от КТ, или
2. по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

Изпълнението на критерия “общодостъпност” е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях.

В случай че дадено лице не желае да получи социалната придобивка, за да се удостовери този отказ е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ. В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т. е. разходите за ваучери за храна на електронен носител могат да се третират като социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.