Много фирми продават притежавани от тях апартаменти, купени за офис. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за деклариране на взаимоотношения със свързани лица в годишната данъчна декларация за корпоративно облагане.
I Продажба на фирмен апартамент
Преди година дружество е купило апартамент в сграда, построена през 80-те години на 20-ти век, от физически лица и не е ползван данъчен кредит. Целта е била апартаментът да бъде ползван за офис на дружеството. Сега дружеството възнамерява да продаде апартамента, поради необходимост от оборотни средства. Купувач ще бъде физическо лице. Поставен е въпросът: трябва ли доставката да бъде обложена с ДДС?
По силата на чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка, когато е извършена от данъчно задължено лице, с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на случаите, в които законът изрично предвижда друго. Случаите, в които законът допуска изключения от правилото на чл.12, ал.1, са изброени в Глава четвърта от ЗДДС “Освободени доставки и придобивания”. Съгласно чл.45, ал.3 доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане с ДДС. Терминът “нови сгради” е дефиниран в §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за ДДС (ДР на ЗДДС). Такива са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж”, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
Релевантно обстоятелство за квалифициране на една сграда като нова не е моментът, в който тя е построена, а моментът, в който е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и дали към датата на нейната доставка по смисъла на ЗДДС са изтекли повече от 60 месеца, считано от този момент. В запитването липсва информация за датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация или документ, еквивалентен на него, съобразно действащото законодателство в съответния времеви период, поради което не може да бъде изразено категорично становище относно това дали сградата е нова по смисъла на закона или не попада в тази категория. Но предвид значителния период от време, изминал от построяването на сградата до настоящия момент, може да се предположи, че от издаването на съответния документ са изтекли повече от 60 месеца. От това следва, че сградата не може да бъде квалифицирана като нова по смисъла на ЗДДС. Следователно дружеството може да продаде апартамента както под формата на освободена доставка на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС, така и да се възползва от предоставената възможност за избор по чл.45, ал.7 от закона и да обложи доставката с ДДС. Преценката за това е изцяло на дружеството, като в първия случай, предвид обстоятелството, че при покупката не му е бил начислен ДДС, следователно не е възникнал данъчен кредит, който то да ползва, дружеството няма да бъде задължено да извършва корекции на ползван данъчен кредит по реда на чл.79 от ЗДДС.
Добре е да бъде отбелязано, че ако дружеството продадете апартамента като освободена доставка, но при неговото придобиване беше ползван данъчен кредит, то на основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, щеше да дължи данък, чийто размер се определя по реда на чл.79, ал.3, т.1 от ЗДДС.
II Отдаване под наем на свързано лице
Гражданин, който е управител и собственик на дружество, е отдал под наем на същото дружество свой имот. Поставен е въпросът: трябва ли да се декларират взаимоотношения със свързани лица в част VI на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО?
В ГДД по чл.92 от ЗКПО, част VI - Деклариране на взаимоотношения със свързани лица, се изисква попълване на данни за финансовите взаимоотношения със свързани лица по §1, т.3 от ДР на ДОПК и за юрисдикции с преференциален данъчен режим по смисъла на §1, т.64 от ДР на ЗКПО.
В част VI подлежат на деклариране приходите и разходите от взаимоотношения със свързани лица, както и вземанията и задълженията към тях. В указанията е посочено, че:
- приходите и разходите се посочват в таблицата на част VI от декларацията (ред 1 и ред 2), когато лицата са свързани към момента на признаване (начисляване) на прихода, съответно разхода съгласно действащото счетоводно законодателство.
- вземанията от свързани лица и съответно задълженията към свързани лица, следва да намерят отражение в данъчната декларация, в случаите когато лицата имат статут на свързани към 31-ви декември на съответната година. На редове 3 и 4 в таблицата на част VI от декларацията се посочва салдото (остатъка) на всички вземания и/или задължения (по смисъла на счетоводното законодателство) към свързаните лица.
Не се попълват данни за свързани лица по §1, т.3, б. “а”, “б” и “л” от ДР на ДОПК. Това са:
- съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително, и роднините по сватовство. Изключението не се прилага само при взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица;
- работодател и работник;
- лицата едното от които е направило дарение на другото.
Не се попълват данни за лица, наети по трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ. Извън посочените изключения в ГДД по чл.92 от ЗКПО на деклариране подлежат взаимоотношенията със свързаните лица. Свързани лица по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКПО са лицата по смисъла на §1, т.3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Ако управителят на дружеството отдава под наем на същото дружество свой имот, то тогава е налице сделка между свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква “г” на ДОПК. Съгласно визираната разпоредба “свързани лица” са лицата, едно от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество.
В обхвата на “взаимоотношения” се включват отчетените за годината счетоводни приходи и разходи и салда на вземания и задължения със свързани лица, т. е. този термин е по-широк от термина “сделка”, ето защо в конкретния случай в част VI трябва да се декларира:
- на ред 2 - общият размер на счетоводните разходи за наем, като вид разход от взаимоотношение със свързани лица;
- ако към 31 декември на отчетната година дружеството има задължения към физическото лице-наемодател, то размерът на това задължение участва в салдото на всички задължения към свързани лица, което се посочва на ред 4.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.