Данъчен консулт на "Труд news": Майчинство за жена на трудов договор и с фирма

Майките да получават пълния размер на обезщетението за втората година от майчинството, ако се върнат на работа, предлагат от ГЕРБ-СДС.

Много жени работят на трудов договор, но наред с това са и самоосигуряващи се, защото имат фирма. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за осигуряване и ползване на майчинство в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на доходи от продажбата на книга.

I По майчинство, но има и фирма

Жена, назначена по трудов договор, е и едноличен собственик на ЕООД. В качеството на самоосигуряващо се лице е избрала да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (само за фонд „Пенсии“). Поставени са въпросите:

1. Има ли право жената на парично обезщетение за бременност и раждане от дружеството, в което е назначена на трудов договор, а в собственото дружество да продължи да се осигурява само за фонд „Пенсии“?
2. Необходимо ли е ЕООД-то да подава документи, включително и декларация образец №1, за жената във връзка с отпуска за бременност и раждане, за да не бъде прекратено паричното обезщетение, или е достатъчно подаването на данни с декларация образец №1 от страна на осигурителя по трудовото правоотношение?

На основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии“). Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. С ал.4 на чл.4 от КСО на самоосигуряващите се е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл.4, ал.4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО (чл.1, ал.2 от наредбата).

С подаването на декларация образец ОКд-5, самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

За времето, през което самоосигуряващите се, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат и не се внасят (чл.3, ал.3 от наредбата).

Когато самоосигуряващо се лице, направило избор да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, не е прекъснало упражняване на трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, дължи осигурителни вноски съгласно чл.3, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

При условие че е налице упражняване на трудова дейност, която съгласно чл.10, ал.1 от КСО във връзка с чл.4, ал.3, т.2 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да внася осигуровки за държавното обществено осигуряване по реда на чл.6, ал. 8 и 9 от КСО. В този случай здравни вноски се дължат на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.

С оглед гореизложеното, в хипотезата, при която самоосигуряващото се лице е избрало да се осигурява само за фонд „Пенсии“ и за периода на отпуска поради бременност и раждане получава парично обезщетение, правото за което е придобило по трудово правоотношение, за дейността си като самоосигуряващо се лице ще подлежи на задължително осигуряване съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Задължението за осигуряване по този ред ще зависи изцяло от това, дали през въпросния период ще извършва или не дейност като самоосигуряващо се лице.

Самоосигуряващите се, освен внасяне на задължителни осигуровки, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ или обр. №5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“, приложение №1, съответно №3 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигуровки за съответната година с декларация обр. №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.41а и/или чл.42 ЗДДФЛ” - приложение №4  към наредбата.

Следователно, в конкретния случай, ако упражнява трудова дейност, подлежащото на осигуряване самоосигуряващо се лице е задължено да подава данни както с декларация образец №1, така и с декларация образец №6 в сроковете по чл.4, ал.1, т.2 и чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № Н-13.

II Доходи от написана книга

Човек е написал книга, която ще бъде продавана в книжарница. Разходите по създаването на книгата и нейното разпространение са изцяло за негова сметка. Част от получената продажна цена ще бъде платена на книжарницата за услугата по разпространение. Поставен е въпросът по какъв начин ще се определи облагаемият доход, получен от продажбата на книгата? 

Съгласно чл.29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност на физическите лица, които не са търговци  по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход  се намалява с нормативно определени разходи за дейността.

Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. Ако физическо лице като автор е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността, с които се намалява същия, са указани в чл.29, ал.1, т.2 , б. „б“ от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто. 

Придобитият доход е доходът от продажната цена на книгата. Размерът, от който следва да се приспаднат 40% признати разходи, е именно сумата на продажната стойност. Законодателят е определил стойността на разходите – 40 на сто, и не е регламентирал друга допълнителна възможност получените доходи да се намалят с разходи, представляващи плащания за комисионни и възнаграждение за услуги на трети лица.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.