Данъчен консулт на "Труд news": Ползване на социални придобивки през втората година от майчинство

Много фирми дават на наетите от тях хора социални придобивки като карти за градски транспорт и карти за спорт. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това трябва ли да бъдат плащани осигуровки за тези придобивки за жени, които са в майчинство. Допълнително разглеждаме правилата за признаване на разходи за командировки на съдружник във фирма.

I Майка е във втората година от майчинство

Майка е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години и получава парично обезщетение. Нейният работодател предоставя на служителите си карти за градски транспорт (изцяло се поемат от работодателя) и карти за спорт (“Мултиспорт”, при които работодателят частично поема разходите). Поставен е въпросът: трябва ли работодателят да удържа осигуровки и конкретно осигуровки за фонд “Общо заболяване и майчинство” върху стойността на ползваните от майката социални придобивки за времето на отпуск за отглеждане на дете до 2 години? Въпросът е поставен в контекста на обстоятелството, че е възможно ползването на социални придобивки да доведе до отказ от страна на НОИ за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2 години.

Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО). Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени съответно по реда на чл.6, ал.3, ал.5, ал.6 и ал.7 от кодекса (чл.6, ал.12 от КСО).
Необходимо е да се посочи, че сумите и средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигуровки, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (чл.2, ал.5 от НЕВДПОВ).

В текста на чл.2, ал.2 от наредбата са предвидени изключения от разпоредбата на чл.6, ал.12 от КСО, като законодателят е изброил случаите, в които не се изчисляват и внасят осигуровки върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи. Предоставянето на карти за градски транспорт и на средства за спорт не са сред изрично изброените изключения на цитираната разпоредба.

Предвид гореизложеното, по отношение на стойността на картите за градски транспорт и по отношение на частта от стойността на картите “Мултиспорт”, която се плаща от работодателя под формата на социална придобивка в натура, е приложима разпоредбата на чл.6, ал.12 от КСО и върху тези суми се дължат осигуровки за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, разпределени между работодателя и осигурения.

Размерите на осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица” и фонд “Трудова злополука и професионална болест” и разпределението им между осигурителите и осигурените е определено в чл.6, ал.1 и ал.3 от КСО.

Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване (ДОО) (чл.157, ал.6 от КСО и чл.40, ал.1, т.1, изречение първо от ЗЗО).

В случай, че стойността на картите за градски транспорт и частта от стойността на картите за спорт, която се плаща от работодателя, не е за сметка на социалните разходи, тези суми се включват към месечните възнаграждения на лицата, на основание чл.6, ал.2 и ал.3 от КСО и върху тях се дължат осигуровки за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, разпределени между работодателя и осигурения по реда на чл.6, ал.3 от КСО, чл.157, ал.3 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.

Частта от стойността на картите “Мултиспорт”, която се удържа от възнагражденията на служителите, не е осигурителен доход по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и върху тези суми не се дължат осигуровки.
В осигурителното законодателство липсва разпоредба, която да задължава служителите да ползват предоставените им от работодателя социални придобивки. В случай че не желаете да ползвате дадена придобивка, поради опасения, че ползването є ще навреди на Вашите интереси или по друга причина, възможно е да декларирате това обстоятелство пред работодателя с писмена декларация.

II Командировка на съдружник във фирма

Дружеството извършва международна транспортна дейност. Има трима съдружника, като единият е управител и се осигурява по договор за управление и контрол. Другият съдружник има издадено удостоверение А1, че се осигурява в Гърция. Поставен е въпросът: има ли право на разходи за командировки вторият съдружник?
Възможността лице да бъде командировано и да получава командировъчни суми е регламентирано с КТ. При наличие на трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл.121 от КТ, която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната (НКС); Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), респективно разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).

За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл.33, ал.1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Доколкото в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, са възможни различни хипотези:
- в случай, че е налице едновременно изпълнение на поставените в чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО условия, а именно - връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово или извънтрудово правоотношение между дружеството и физическите лица, то разходите за пътуване и престой са признати за данъчни цели;
- в случай, че е извършено пътуване и престой от акционери или съдружниците на дружеството, в качеството им на акционери или съдружници, то счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не следва да се признават за данъчни цели, по аргумент на чл.33, ал.2 от ЗКПО.

Чл.33 от ЗКПО поставя като условие наличието на трудово или извънтрудово правоотношение. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице (в конкретния случай съдружника) да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. Взаимоотношенията между дружеството и съдружника могат да бъдат уредени по различен начин.

От съдържанието, изпълнението и отчитането на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството. При условие, че съдружникът е назначен по трудов договор документирането и отчитането на командировъчните разходи следва да бъде съобразено с приложимите за случая наредби за командироване. При наличието на извънтрудово правоотношение като разход за предприятието ще бъде признато възнаграждението и компенсациите за пътуване и престой, предвидени в договора.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.