Дискретната подкрепа на Русия спасява Съединението

Без да декларира подкрепа, Петербург извършва конкретни стъпки в наша полза  

Англия е важният играч и архитект на подялбата ни през 1878 г. 

Българо-сръбският сблъсък е изгоден само на Австро-Унгария

* Автор на статията е известен български историк, професор по история, който по обясними причини, свързани с антируската истерия у нас помоли да не посочваме името му.

Септември стана май по температурите, но го надмина по чествания. Те идейно се вписаха в обща схема: руснаците - извечни маскарите, евро-атлантиците - целите в бяло, точно както преди 30 години громяхме капитализЪмЪ в името на „светлото бъдеще“. Ако добавим и кризата с руската църква, то действително „руската тема“ е на мода. Нека се впишем в нея и върнем разказа към началото на месеца и някои утвърдени схеми на интерпретиране на драматичните моменти в българо-руските отношения, в които емоциите са винаги повече от разума.

„РУСИЯ Е ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО“. Така е. Като един от гарантите на границите на Османската империя по Берлинския договор, тя не може формално да има друго отношение. В Цариград, Виена, Лондон, Петербург случилото се приема като потенциален „casus belli“, т. е. повод за война между България и Османската империя. Така че е предстояла първата война в новата ни история - Портата стоварва войски границата в Тракия. Сценарият обаче е променен, друг вади кестените от огъня! В Цариград руският посланик успокоява Абдул Хамид и ни спасява от окупация. Виена не е твърде доволна. Военен конфликт в региона би u дал основание да се намеси и си вземе Западните Балкани. У нас също има политици очакващи нова руско-турска война, която да довърши делото от 1877-1878.

През Есента на 1885 започва българо-сръбската война. Има ли принос Русия за победите на младата ни войска? Успехът ни в т. нар. „Войната на капитаните“ е резултат на спешното връщане на армията ни от Южната граница. Победите ни са изковани от патриотизма на българските войни и уменията на младите ни командири, подготвени от Русия. Твърденията „Сърбия ни нападнала по руска интифа“ са просто пропагандно клише. Петербург не желае нов конфликт на Балканите. Той е насочил вниманието си на Изток, към Сибир и Далечния Изток, замисля грандиозни строежи на ЖПлиния до океана. На Балканите u е нежен мир. Бъларо-сръбският сблъсък е изгоден само за Австро-Унгария.

„РУСИЯ НИ ПРЕДАВА“ е другата теза. Изтегля руските висши офицери от България. Първо това е дипломатически ход, за бъде убедена Портата, че Русия няма да отвори нова война. Второ в документи и мемоари от епохата е записано, че младият ни Княз публично пред чужди дипломати в столицата заявява време е чуждите офицери да напуснат войската ни, а това са предимно командировани от Русия военни. Такова е желанието на българските офицери, които нямат поле за кариерен ръст. Императорът де юре изпълнява волята на нашия Батенберг. Често дяволът е в детайлите и в тази наша теза - също.

РОЛЯТА НА КНЯЗА и дипломатическият му талант са романтично преувеличавани. Братовчедът Сандро, както е известен сред роднините си членове на Императорската фамилия, през лятото на 1885 дава в курорта Мариенбад дава честната си княжеска дума на руски външен министър Н. К. Гирс, че у нас не се готви никакъв бунт. При получаване на вестите от България това нарушено обящение е повод за повече гняв, според спомените на съвременниците. Дали е постигнал нещо във Виена няма какво да се числи, там кризата е желана дори в по-мащабни размери. Важният играч, за когото не сме казали още нищо, е Лондон. Както пишат български историци Е. Стателова и А. Пантев, Англия е архитектът на подялбата ни през 1878.

Силна България под руско влияние е заплаха за интересите u, а въвличането на протежето u - Османската империя в нова война е крайно нежелателно. Отношението u към Съединението е сдържано и не се дължи на тънките игри на Батенберг. Обикновено пропускаме в анализите са тези дни да поясним, че дипломацията на Русия ни спасява от война на Юг, а това ни позволява да изтеглим войската си и се бием храбро със сърбите.

Дипломатическият контекст на СЪЕДИНЕНИЕТО е сложен. Намесени са българите, османците и европейските гаранти от Берлин. Единствено Русия без да го декларира извършва конкретни стъпки в наша полза. Да не винаги те съвпадат с нашите виждания, често не са дипломатични и премерени, но важни са резултатите - войната с османците е избегната, а тази с Белград спечелена. Героите-капитани получават достъп до по-високи офицерски чинове. Младата ни войска става все по-малко зависима от външни фактори.

Дипломацията на Петербург не следва да бъде идеализирано. Оценявана в наднационален и надрегионален мащаб, тя е сериозният фактор съдействащ за успехите ни, при това с достатъчно ограничени възможности. Интересен и малко известен у нас епизод е записан в Дневника на османски дипломат, ръководителя на делегацията на Портата на Берлинския конгрес. Александър Каратеодори паша е по баща българин от Одринско, доктор по право от Сорбоната. Съставя Доклада си през лятото на 1878 и в него е описан разговор с руския дипломат граф Пьотър Шувалов, посланик в Лондон и член на делегация в Берлин. Видният дипломат е заявил макар и недоволни в Русия ще приемат договора, защото е време да разберат, че имат на Балканите ще има „само 1/7 влияние (Русия е само една от Великите сили-гаранти на договора), ако това не се случи, ще последва нова война“. При Александър III „Миротвореца“ Русия слага Балканите „под похлупак“. Политическият романтизъм на част от елита води до очакването при всяка българска „политическа простуда“ руските полкове да минат Дунава и спрат на Босфора или до Солун. Ето защо замразените дипломатически отношения след 1886 са всъщност изгодни и за двете страни - Русия ни обръща гръб, за да се занимава с Източните си територии, а междувременно българската политическа класа, оставена да плува сама, израства и ражда сериозни политици и дипломати, с които навлиза в новия 20 век.