Българите все повече искат скъсване с енергийните зависимости

85 на сто от българските граждани одобряват проучването и добива на газ от Черно море

Шистовата революция превърна САЩ в най-големия производител на петрол в света

Колегите от социологическия екип на „Галъп интернешънъл Болкан“, на който имам честта да съм съсобственик, изготвиха изключително любопитно изследване за тазседмичния брой на „Референдум“ по БНТ1. От него стана ясно, че главозамайващите 85 на сто от българските граждани одобряват проучването и добива на газ от Черно море. Този процент подкрепа е знак за мащабните размествания на пластовете, които се случват в България през последните години. Това, разбира се, означава и, че кабинетът правилно се вслуша в онези гласове, моят включае, които призоваваме България да започне да добива сама своите енергоносители. 

Но означава и още нещо – днес в страната вече имаме огромно мнозинство от граждани, за които добива на газ и петрол не е мръсна дума. Само до преди 13-14 години ситуацията беше диаметрално противоположна. Тогава управлението наложи мораториум върху проучванията и добива на газ и петрол именно под напора на обществените настроения. Важното е, че днес мнозинството вече не мисли така, както мислеше тогава. Това отваря огромно поле от нови възможности.

За да сме съвсем наясно колко позитиви би могло да има от такъв национален добив на газ и петрол, следва да видим какво се случи в държавите, в които технологията за шистов добив навлезе масово. Най-популярният пример, разбира се, е със Съединените щати, макар да има и други. Например една Аржентина, отбеляза ръст на добива на газ от около 27 процента днес, спрямо добива на страната през 2021 г. Това се дължи основно на голямото находище на шистов газ и петрол във Вака Муерта, което изстреля производството на газ до нови висоти. За същият период, отново благодарение основно нa меганаходището Вака Муерта, производството на петрол в Аржентина се е увеличило с над 50 процента, достигайки главозамайващите за страната 757 122 барела суров петрол на ден през декември 2024 г. Същото наблюдаваме и в Канада. Ако през 2005 г., по данни на Американската агенция за енергийна информация, добивът в Канада е бил около 2.5 милиона барела суров петрол дневно, то днес, основно благодарение на фракинга, добивът е удвоен и е около 5 милиона барела дневно. За същият период добивът на газ също се увеличава с около 20 на сто. С други думи, не е само Америка, но нека видим и там как стоят нещата, защото примерът в САЩ е най-впечатляващ.

През 2005 г. Съединените щати произвеждат около 18.9 трилиона кубични фута газ годишно. От тях пренебрежим процент се добиват чрез фракинг. Днес Америка добива около 36 трилиона кубични фута газ годишно, т.е. почти сто процентов е ръстът на добива, като добитият шистов газ съставлява приблизително 2/3 от това количество. Още по-шокиращи са данните за петрола. През 2005 г. САЩ произвежда 5.2 милиона барела суров петрол дневно, а от тях едва 400 000 барела идват от фракинг. Днес Америка добива почти 14 милиона барела дневно, от които над 9 милиона барела идват от шистов петрол. Шистовата революция превърна САЩ от енергийно зависима държава, която внася огромната част от своята енергия отвън, в най-големия производител на петрол в света. В момента Америка произвежда горе-долу толкова петрол на ден, колкото втория (Саудитска Арабия) и третия (Русия)... взети заедно. Щатите тепърва ще увеличава добива си, защото целта на администрацията на Тръмп е Америка да стане напълно енергийно независима, т.е. да не се налага да внася никакъв петрол отвън. В момента Щатите внасят към 3 милиона барела дневно, защото те имат и най-голямото потребление на петролни продукти в света.

Нали всички ясно си даваме сметка какво означава за една държава да има достатъчен собствен добив на газ и петрол, за да задоволи личните си нужди? Това означава, първо, много по-евтина енергия. Огромен процент от цената на енергоносителите идва от логистични оскъпявания. Едно е да добиваш нефт в двора си, друго е да ти го карат с танкери от Саудитска Арабия или да се добива в Сибир, да пътува по петролопровод до пристанище, където да се товари на танкер, който да стигне до теб. Цялото това логистично упражнение оскъпява изключително много суровината и прави енергията по-скъпа в крайна сметка.

Второ, означава много големи предпоставки за ръст на съответната национална икономика. Добивът на газ и петрол създава едни от най-високоплатените работни места. Средните заплати в този сектор са най-високите от всички в S&P 500. Средно един нает служител в този бранш получава 136 000 долара годишно, като в много компании доходът е значително по-висок – например в ExxonMobil средната годишна заплата е над 171 000 долара, а във Phillips66 е над 196 000 долара. Това при средна заплата в Америка в размер на 57 200 долара годишно. Данните са на Бюрото за трудова статистика на САЩ. Преведено в български условия, хилядите българи, които биха могли да намерят кариерно развитие в този сектор биха получавали 2.5 пъти над средната заплата за страната, т.е. около 6000 лева на месец. Да не отваряме дума за хилядите други, които ще бъдат наети в обслужващите този сектор бизнеси като логистика например.

И това биха били малките позитиви от такъв добив. Големите ще са свързани с ударното подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Българските заводи ще работят на евтин газ, българските транспорти компании ще зареждат евтино гориво, всичко това ще доведе до поевтиняване на стоките в страната и повишаване на възможностите ни за експорт. Докато Европа дреме и се чуди как да се справи в новосъздалата се геополитическа ситуация, ние можем да отпушим процеса и да бъдем първи в нещо. Поне един път по изключение. Можем да отпушим икономиката си, можем да създадем просперитет за себе си и семействата си.

Това не е някаква захаросана и напудрена картинка. Това е възможност. Реална, истинска, жива. Тя може да се случи. Да, важно е как ще се случи, важно е да не подарим тези залежи без пари някому, важно е да защитим националния си интерес. Но това е вторичният въпрос. Него не можем да го поставяме, а какво остава да го решим, докато не премахнем мораториума за проучвания и добив. Като решим този първостепенен проблем, ще се фокусираме върху технологията на това как да го направим по най-изгодния за страната начин. Нека първо премахнем забраната за риболов, после да хванем рибата и чак тогава да слагаме тигана. 

Всички тези потенциални ползи вече все по-видимо се разбират от българските граждани. Време е и политиците да си сверят часовника.