Договор, в който има за всекиго по нещо

Въпреки очакванията, Белград и Прищина не се признаха взаимно

Доналд Тръмп добави червена точка в кампанията си

Още не бе изсъхнало мастилото под документа, подписан в Белия дом, и вече започнаха тънките сметки кой е взел повече от него и кой - по-малко. Това се отнася и до тримата участници в церемонията в Овалния кабинет -президентът Доналд Тръмп, президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Косово Авдулах Хоти. Всеки от тримата бе заложил свои цели в договора за икономическа нормализация на отношенията между Белград и Прищина, който, както се разбра в края на краищата, надхвърли балканските регионални граници и влезе в контекста на близкоизточната политика на Съединените щати. Та ако не друго, сега постави нови въпросителни пред коментаторите, които трябва да търсят измеренията и последиците от един чисто двустранен договор между някогашната метрополия Сърбия и една нейна провинция като Косово, провъзгласила своята независимост като суверенна държава през февруари 2008 г. Любопитни въпроси се родиха от това „прескачане“ от Вашингтон към Израел via Белград и Прищина, няма съмнение. Но това си е тема сама по себе си.

Главният въпрос, който се открояваше преди срещата обаче - за взаимното признаване между Сърбия и Косово, не намери отговор. Ако питате мен, отговор има, но неговото публично оповестяване ще трябва да почака поне още два месеца. Поне докато не минат президентските избори в Съединените щати. Защото цялата тази преднамерена демонстрация на любезност и сърдечно домакинство от страна на Доналд Тръмп, приел цялата церемония по подписването на договора между Вучич и Хоти да стане в Овалния кабинет на Белия дом, не е предизвикана толкова от „историческото“ значение на документа, както Тръмп го определи, а от очакването всичко „това“ да му донесе точки в кампанията за втори мандат. Грях ми на душата, но все ми се струва, че за Тръмп по-важна бе онази последна точка от споразумението, подписана от него поотделно и с Вучич, и с Хоти, отколкото двустранното договореност за икономическа стабилизация между Сърбия и Косово.

Тръмп и Вучич се договориха като начало до 20 септември тази година Сърбия да премести търговското си представителство и държавна канцелария от Тел Авив в Йерусалим, а после и посолството си до 1 юли 2021 г., докато същата точка 16, подписана от Тръмп и Хоти гласи, че Израел и Косово (Прищина) се съгласяват да се признаят взаимно. Разбира се, за да не се наруши впечатлението, че цялата церемония е темпирана с оглед на предизборната кампания, бе потърсено мнението и на кандидата на Демократическата партия Джо Байдън, който пък достатъчно откровено отговори, че не познава съдържанието на подписания документ, но по принцип е за това Косово да получи признание като независима и суверенна държава. Като сенатор, а после и като вицепрезидент на Барак Обама, Байдън на няколко пъти бе на обиколка в района и няма съмнение, че познава добре ситуацията и споровете около раждането на новата държава. Дали след 3 ноември Доналд Тръмп ще продължи да седи в Овалния кабинет за втория си мандат, или Джо Байдън ще го смени за своя първи президентски, ще решат гласоподавателите, но е повече от сигурно, че въпросът за признаването на Косово от Сърбия и окончателното нормализиране на отношенията между тях няма да бъде свален от дневния ред.

Това, от една страна. От друга страна, във Вашингтон очевидно са се поучили от ситуацията през лятото, когато предвидената първа среща между президента на Косово Хашим Тачи и Александър Вучич се провали след като часове преди да отпътуват отвъд океана стана ясно, че Специализираният съд за Косово е обвинил Тачи заедно с още стотина човека за престъпления, извършени от Армията за освобождение на Косово през периода 1998-1999 г. Тачи веднага отказа пътуването, върна се в Прищина, а срещата бе отложена. Тогава се появиха предположения, които според мен имат основания, че оповестяването на обвинението срещу Тачи е била политическата реакция на европейските институции към администрацията на САЩ заради изземването от страна на Вашингтон на европейското посредничество в диалога между Сърбия и Косово. Сега тази грешка е избягната, защото разговорите на експертно ниво между Белград и Прищина продължават и през следващите дни и едното не пречи на другото, както биха казали някои. Европейската чест е спасена, както се казва.

Така че, ако някой е получил повече от споразумението, това е Доналд Тръмп. Освен политическата и пропагандна предизборна полза, президентът на САЩ може да бъде доволен, че своеобразен гарант за изпълнението на проекта за икономическа нормализация между Сърбия и Косово ще станат американски финансови и кредитни институции. Не че досега американското военно и политическо присъствие в Косово е било незабележимо, напротив, но сега то видимо и целево се укрепва. Щом ще става дума за инвестиции от около 13 милиарда долара, както се посочи в някои медии, защо тези пари да не бъдат усвоявани от американски фирми с местни или регионални подизпълнители. Примери за това на територията на Косово вече има.

В един момент от срещата във Вашингтон например, лидерът на една от коалиционните партии в правителството в Прищина, нашият стар познат Рамуш Харадинай заплаши, че ще напусне властта защото, според него, съдбата на изкуственото гранично езеро Газивода/Уймани била решена в полза на Сърбия. Било несправедливо според бившия премиер на страната и няколкократен свидетел по различни обвинения пред Трибунала в Хага. Когато документът бе оповестен публично, стана ясно, че начинът на използването на водите на язовира ще бъде уточнен с помощта на Министерството на енергетиката на САЩ и „други релевантни тела на американското правителство“. Това успокои Харадинай, който винаги е твърдял за нуждата от американско присъствие в Косово, но докога, ще стане ясно някога. И още нещо - Тръмп получи обещание, че и двете страни няма да купуват оборудване за 5G мрежата от „несигурни източници“, като очевидно бе визиран Китай, и че ще отстранят вече монтирани елементи от същите източници. Как това ще се отрази на водената от Вучич политика на активно сътрудничество с „големия брат“ Китай, също е любопитен въпрос.

Другите двама участници в срещата - Вучич и Хоти, взеха по толкова, по колкото им дадоха. Повече Вучич, много по-малко Хоти, май. Косовският премиер преди срещата се бе заканил, че нищо друго в текста, освен признаване от страна на Белград, не е важно за него. Сега, когато всичко е ясно, за него остава утехата да твърди, че икономическата нормализация със Сърбия е първата крачка към основната цел на неговия кабинет, а и на целия политически елит в страната. Може и така да е, защото наистина предвидените инфраструктурни проекти в договора стават отлична материална основа на развитието на политическите отношения между Сърбия и Косово. Вярно, това са проекти, които вече бяха договорени още през зимата с посредничеството на специалния пратеник на Тръмп по диалога Белград-Прищина Ричард Гренел. Но вече вкарани в контекста на цялостната схема дават възможността да се види и дългосрочната идея на Сърбия за пряк достъп през Косово до брега на Адриатическо море при Дуръс. Пък аз се питам дали това ще бъде само „крак“ на прословутия Коридор №8 или просто посоката се променя, като цялата шосейна и ЖП структура и поток се насочва към Ниш като разпределителен център, заобикаляйки Северна Македония, и оттам към морето? И изобщо, това ли е краят на първоначалният проект за Коридора да свърже пристанищата на Черно и Адриатическо море, минавайки през България, Северна Македония и Албания? 

Косово даде съгласие за участие в така наречената зона „мини Шенген“, в която по инициатива на Сърбия съгласие за участие дадоха Албания и Република Северна Македония. По този повод моят приятел и колега, публицист, писател и правозащитник от Скопие Ким Мехмети, когото и друг път сме цитирали в „Труд“, реагира гневно в социалните мрежи: „Членството на Косово в „балканския мини Шенген“ е нова федерация със столица Белград“. А аз истински се загрижих за това какво ще работи министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич, ако отново заеме поста си след съставянето на новия кабинет. През изтеклия мандат основната дейност на дипломатическото ведомство и лично негова бе да обикаля света и да кандърдисва малки държави, да се откажат от признаването на Косово. Целта му бе да свали броя им до 96, което са половината от членките на ООН, за да няма право Прищина да кандидатства за членство там. Сега и двете страни налагат едногодишен мораториум - Косово да търси членство в международни организации, а Сърбия да прекрати политиката на убеждаване за отказ от признаването и да не пречи на държави и организации, които имат намерение да го направят.

А че около срещата имаше и много смешни моменти, истина е.