Доц. Татяна Буруджиева пред „Труд news“: Лъскавите и помпозни кампании никога не са правили добро впечатление

Старите политици искат на гърба на младите да се покажат нови, свежи и с различни идеи

Възможно е „Сияние“ да бъде изненадата на изборите

Остават по-малко от две седмици до осмите извънредни парламентарни избори през последните пет години. Според политолога доц. Татяна Буруджиева предизборната кампания продължава да се развива емоционално в рамките на това с кого не можем и колко не можем. А кампанията трябва да бъде за това какво ще можеш да направиш после, а не какво няма да направиш, защото ние гласуваме за хора, които нещо трябва да направят после. Сега цялата кампания минава под мотото какво и с кого няма да направим, категорична е доц. Буруджиева. Тя смята, че „Сияние“ може да бъде изненадата на изборите, защото това е най-гражданското движение, създадено отдолу, докато „Прогресивна България“ е създадена от горе на долу.

- Преполовихме предизборната кампания, доцент Буруджиева. Бяхте изразили надежда, че очаквате да бъде позитивна. Такава ли е досега или си е негативна, каквито свикнахме да гледаме? 
- За да бъде позитивна кампанията, тя трябва да съдържа послания, които съдържат предложенията на  самите партии. За разлика от повечето кампании в последните седем години, все пак имаме две програми - едната много обемна, другата много конкретна. „Прогресивна България“ представи много подробна програма, която обаче по-скоро прилича на програма за привличане на инвестиции. Която ги накара след това в различни срещи да говорят неща, които много силно се отличават от самата програма, веднъж е едно, друг път друго. Това е практика, която сме виждали в президентството, когато там беше господин Радев - в България той говори едно, пред Европа говори по-различно. Когато си президент, можеш да си позволиш дискурса ти да е насочен към различни групи, дори да съдържа противоречиви позиции. Но когато отидеш в изпълнителна власт, хората очакват какво ще правиш. И когато даваш различни сигнали, се задълбочава съмнението и притеснението какво точно ще направиш, кое от нещата ще бъде въплатено в действие, което само по себе си е проблем пред една позитивна кампания. И този синхрон не се вижда между централната фигура, около която се върти в кампанията и задачите по места. Там или се върви по това каквото е казано в програмата, притеснително изразено от хора, които сами по себе са авторитети, 0имат своята биография, но са притеснени от новата си роля на политици. Или от хора, които влизайки в тази нова роля, смятат, че трябва да си останат в  старата вместо да помислят какво означава новата. Що отнася до програмата на ГЕРБ, тя е програма за политики, което е обяснимо с опита, който имат. Това е програма, която има амбицията да покаже, че след като е изпълнила големите си цели, България върви вече към решаване на проблеми, които са свързани с благополучието ни в  ежедневието. Нямам съмнение, че там няма да има противоречия между говорителите на ГЕРБ. Те са достатъчно опитни и обиграни политици, за да се получат тези въпроси и притеснения, които възникват от представянето на отделните листи на „Прогресивна България“.

- Разбира се, от програма до изпълнение нещата са много различни ... 
- Даваме си сметка, че много трудно ще се постигне мнозинство, за да може всеки да се изпълнява само неговата си програма. Но ако бяха представени програми поне на партиите, които ще влязат в парламента със сигурност, хората ще  могат да сравняват и най-важното - да ориентират вота си така, че после партиите да са наясно, че чисто математически не е просто да сключват коалиции да правят правителство, а да се види какви са близките точки в програмите им. А сега като се прави правителство, тези неща тепърва ще се изясняват и пак ще си говорим за сглобки, за червени линии, могат ли, не могат ли заедно. Кампанията продължава да се развива емоционално в рамките на това с кого не можем и колко не можем. А кампанията трябва да бъде за това какво ще можеш да направиш после, а не какво няма да направиш, защото ние гласуваме за хора, които нещо трябва да направят после. Сега цялата кампания минава под мотото какво няма да направим.

- Разликата в последните социологически проучвания между първия и втория падна на 5-6 процента. На какво се дължи това, според вас?
- Кампанията на „Прогресивна България“ трябваше да оглави процеса на промяна, да покаже, че ще се случва тази промяна.Това е все едно хората да очакват радикално действие от един хирург и в крайна сметка да се окажат при неврохирурга, който ще им даде успокоителни. Вдигането на вълна и много надежди изискваха много енергия от тази кампания, а не форматирано общуване с гражданите. Моето впечатление от терена е по-скоро за вяла кампания. Даже от няколко села приятели ми споделиха, че не се задават въпроси, а просто излизат някакви хора, нещо им  казват и си заминават. Освен това, в България много лъскавите и помпозни кампании никога не са правили добро впечатление. Особено когато постоянната ти теза е, че хората са много бедни. Аз не мога да разбера, ако хората са много бедни, откъде толкова много пари за дарения, за да има тази кампания, защото тя е от дарения, както разбираме. Всичко струва пари. И тогава, когато имаш мото на тази кампания, че трябва да промениш нещата и да премахнеш неравенствата, че ние живееме бедно и много зле, защото сме ограбени, задаваме си въпроса - или имаме пари, значи не е да сме толкова ограбени, или сме бедни, а пък някой друг плаща през дарения. 

- Отговорът винаги е - всичко е по закон, в Сметната палата всичко ще покажем...
- Ние знаем, че в Сметната палата ще отидат документи, каквито трябва, няма съмнение, всяка кампания има добри юристи и счетоводители. Но тук има друг момент - че когато показваш такава богата кампания, няма как да не накараш хората да мислят, че този, който дава парите, няма да поиска да си ги върне по някакъв начин. Имаше толкова високи очаквания, че те нямаха нужда от тази скъпарщина. Няма човек в България, който да не знае, че се е създал новият субект и че президентът Радев е напуснал президентство и отишъл да се състезава на политическия терен. В този смисъл голяма част от тези пари, които се хвърлиха за реклама, за мен са на пусто хвърлени. За мен падането на подкрепата за тях е, че постоянно провокира и създава въпроси в съзнанието на хората. Кампанията е продажба на надежда,  а тя не е кампания на идващата надежда. Тя е кампания на обяснението, която постоянно задава въпроси и това убива ентусиазма. И започваш да се питаш дали няма да е същата работа, която сме гледали много пъти. Това е като митовете. Когато за един мит почнеш да задаваш въпроси като как така Христос като е стъпил в морето не е потънал, този мит умира.  

- ППДБ предизвикаха протестите, свалиха правителството, сега служебното е тяхно, пък според социолозите потъват и вече се  борят за третото място. Защо става така? 
- Много интересен е електоралният път на тази партия. Когато се появи и победи решиха, че всичко  просто ще го имат.  А ако го нямат, то просто трябва да им се даде. Ако не им се даде, просто трябва да си го вземат. И държанието, цялата им кампания е точно на този принцип - ние вече си взехме властта, а тук има някакви хора, които трябва да гласуват, но тя работата е ясна, ние сме. И мисля, че служебният министър на правосъдието най-добре олицетворява ситуацията  на ППДБ. Те знаят какво искат, даже знаят името на човека,     но не могат да го направят, защото не седнат да помислят как да го направат. И затова десет години ние страдаме, че няма съдебна реформа, защото десет години те правят законите за тая реформа. Цялата история е, че  всичко в реформата опира до името на този човек, който трябва да стане главен прокурор, но той не може да разбере, че има процедура, по която може да седне на този стол. Ето това е целият лик на ППДБ, а пък има някакви такива недоразумения като граждани на България, които не искат да им гласуват...
И те правят кампания за себе си. Седят на едни пейки, говорят си помежду си по двама, по трима, или пък сами си ходят и си говорят. 

- Прословутото поколение Z получи ли това, заради което излезе по площадите през декември?
 - Най-лошото с това младо поколение е, че както казват някои от моите студенти, партиите ни приватизираха, а ние бяхме отишли на тези протести просто като граждани. Ако влезете в мрежите, ако говорите с тях, това са  много интелигентни, много смислени  млади хора, с много идеи, които не винаги не могат да станат, но е хубаво да ги има, защото иначе няма да има движение. Така че без тяхната енергия и без идеите им не може, но когато партиите ги напомпат да си мислят, че те са единствените, които могат да направят нещата, се получават недоразумения. Не са младите хора проблема. Проблемът са старите партии и по-старите политици, които искат на техен гръб да се покажат млади, свежи и с различни идеи.  
Има млади хора във всички листи, защото в политиката има два символа. Едното са младите хора, които са символа, че тази партия е все пак свързана с бъдещето, младите хора са в нея и затова са с нея. Но да превръщаш това в основната идея и символ на твоята кампания, като нямаш нищо друго, което да дадеш? Защото „Продължаваме промяната“ дойде с идеята за осемте милиарда, четири моста и не знам колко тунела и сега свършват с „Джен Зи е наше“. Т.е. с приватизация на едно поколение. Няма как да го приватизираш ти поколението и то да бъде само твое. Така че когато една партия има какво да каже и младите хора в нейните листи ще има какво да кажат.
Но когато тя няма какво да каже, виждаме, че младите говорят каквото им кажат. 

- Много се шуми около това, че делегация на служебното правителство отиде в Украина и подписа  някакво споразумение. Възможно ли е според вас президентът да не е знаел, че назначени от нея министри отиват в Киев?  
- От една страна не ми се иска да го помисля, че е възможно, защото това означава абсолютно унищожение на институциите. Защото по конституция тя е отговорна за него. Ако не знае, трябва незабавно да се отърве от него, защото то е нарушило не просто всички им договорки, то е нарушило институционалната връзка и йерархия, която трябва да спазва. Ако пък е знаела, това вече влиза в друга хипотеза - че служебното правителство прави нещо, което политичките сили не искат да го направи и редовно правителство. Защото имаме опит с този договор, който Главчев отказа да подпише, въпреки че бе приет от парламента, както и редовното правителство на Желязков отказа. Тази хипотеза също има място. Във всеки случай обаче президентът трябва да направи усилията да отиграе тази топка, както казват в спорта, защото нямаме позиция, която да ни успокои, че действително имаме държавник, дори когато трябва да обясни неща, които е знаел или които не е знаел, няма значение. 

- Политиците ни най-мразят да бъдат питани за финансирането на кампаниите им и за това с кого ще направят коалиция след изборите, ако искат да управляват. Според вас кои са най-вероятните и най-невероятните коалиции, защото е ясно, че никоя партия няма да има заветните 121 депутати?
- Тенденцията, която се отчертава е, че все повече намалява, да не кажа и изключва възможността първата и третата сила да направят коалиция. Може да се окаже, че третата сила не е тая, която си я мислим и да стане четвърта. Разбира се, на теория и на практика от другите държави в Европа, силна и по-стабилна коалиция, независимо  че носи щети на партиите, е между първата и втората. Когато на Запад се прави една такава коалиция, която не е желана от нито една от двете страни, в кампаниите не си обясняват, че никога няма да я направат. Просто казват, че имаме различни политики. Но  гражданите не се съобразяват с това какво имат те и им казват - отивате там и трябва да свършите работа. Ако си спомняте, първата такава широка коалиция беше шокираща за избирателите в Германия, има такива доста неприятни коалиции и в Гърция, и във Франция. В тях всеки е изручал жабетата. Когато партиите не са достатъчно силни, хората отказват да гласуват, не им се доверяват и институциите функционират зле, има нужда партиите да покажат, че колкото и да се мразят, се обединяват да свършат едни неща, да се успокои обстановката, за да могат да се напаснат и да извършат промени. Това е все едно да имате земетресение, къщата да е разрушена, а  вие да викате - ще я построя сам, защото другите не могат и не ми трябват. Ние сме в политическо земетрисение и в България, и в света. В тази ситуация се иска да чакаш да свърши земетресението, да видиш здрави ли са основите, да положиш нови и да можеш да градиш нещо ново. В този преход е необходимо партиите да жертват себе си, но за да могат хората да приемат тази жертва, се изисква много подробно и  сериозно коалиционно споразумение – за този месец, за другия, първа стъпка, втора стъпка, трета стъпка. И да не планират за четири години, а да кажат за първата една, като се отчитат непрекъснато. И като видим, че добре се справят, тогава да продължат, да е ясно, че са се договорили, мразейки се, какви ще са основите. Имаме нужда от основи, за да може да говорим за развитие на България.

- Според вас възможно ли е „Сияние“ да бъде изненадата на изборите? Вече минават три процента, а почти всеки ден в страната има протести с искане за справедливи  на присъди за убитите на пътя деца? 
- Възможно е, това е най-гражданското движение. Имат гражданска кауза, гражданите предварително бяха обединени около нея. И най-важното, те са много ясни като предложения, имат ги от месеци. Тези хора знаят къде отиват и точно какво ще правят. Много зависи от активността, защото на такива движения им трябва време. Не знам доколко ще им стигне то, но  ако говорим за граждански инициативи и движения, създадени от долу, това е „Сияние“, а не „Прогресивна България“, която е създадена от горе на долу.

Нашият гост
Доц. Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев. Завършва СУ  “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Тя е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийския и Нов български. От скоро  е част от екипа анализатори на социологическа агенция “Галъп интернешънъл Болкан”.Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.