Драматичното забавяне на топенето на арктическия морски лед изненадва учените

Топенето на морския лед в Арктика се е забавило драстично през последните 20 години, съобщават учените, без статистически значим спад в неговия обхват от 2005 г. насам.

Констатацията е изненадваща, казват изследователите, като се има предвид, че въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива продължават да се увеличават и да задържат все повече топлина през това време.

Според експертите естествените вариации в океанските течения, които ограничават топенето на леда, вероятно са балансирали продължаващото покачване на глобалните температури. Те обаче предупреждават, че това е само временно облекчение и е много вероятно топенето да започне отново с около двойно по-висока дългосрочна скорост в някакъв момент през следващите пет до десет години.

Констатациите не означават, че арктическият морски лед се възстановява. Площта на морския лед през септември, когато достига годишния си минимум, е намаляла наполовина от 1979 г., когато са стартирали сателитните измервания. Климатичната криза остава „недвусмислено реална“, казаха учените, и необходимостта от спешни действия за избягване на най-лошите последици остава непроменена.

Естествената вариация, причиняваща забавянето, вероятно са многодесетгодишните колебания в теченията в Атлантическия и Тихия океан, които променят количеството затоплена вода, вливаща се в Арктика. Очаква се Арктика да има условия без лед по-късно през века, което ще навреди на хората и дивата природа в региона и ще засили глобалното затопляне, като разкрие тъмния, поглъщащ топлина океан.

Д-р Марк Ингланд, който ръководеше изследването, докато беше в университета в Ексетър, каза:

„Изненадващо е, когато има настоящ дебат за това дали глобалното затопляне се ускорява, че говорим за забавяне. Добрата новина е, че преди 10 до 15 години, когато загубата на морски лед се ускоряваше, някои хора говореха за Арктика без лед преди 2020 г. Но сега естествената вариабилност се е променила до голяма степен, като е неутрализирала загубата на морски лед. Това ни е спечелило малко повече време, но е временно облекчение – когато свърши, не е добра новина.“

Изследването, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, използва два различни набора от данни за нивата на арктическия морски лед от 1979 г. до наши дни. Учените анализирали площта на морския лед за всеки месец от годината и във всички случаи се наблюдавало забавяне.

За да видят дали подобно забавяне може да е резултат от естествени вариации, те изследвали резултатите от хиляди климатични модели. „Това не е изключително рядко събитие – за един век би трябвало да се случи няколко пъти“, каза Ингланд, сега в Калифорнийския университет в Ървайн. Освен това, всички симулации показали, че загубата на морски лед се ускорява отново след забавянето.

Проф. Жулиен Строве от University College London каза:

„Знаем, че климатичните данни, независимо дали става въпрос за глобални температури или морски лед, могат да останат същите в продължение на няколко години подред в резултат на вътрешна климатична променливост.“

Анализът на Stroeve на дългосрочната тенденция от 1979 до 2024 г. показва, че около 2,5 кв. метра септемврийски лед се губят за всеки тон емитиран CO2.

Проф. Андрю Шепърд от университета Нортъмбрия каза: „Знаем, че арктическият морски леден покрив също изтънява и така, дори ако площта не се е намалявала, обемът все още се намалява. Нашите данни показват, че от 2010 г. средната дебелина през октомври е намаляла с 0,6 см годишно.“

Темпът на покачване на глобалната повърхностна температура също се е забавял в миналото, преди да се възобнови бързото си покачване. Голямо събитие Ел Ниньо през 1998 г. е последвано от десетилетие или повече подобни глобални температури, което е наречено „паузата“. Планетата обаче продължава да натрупва топлина през цялото време и оттогава глобалните температури се покачват бързо.

Ингланд отхвърли всяко предположение, че забавянето на топенето на морския лед предполага, че изменението на климата не е реално.

„Изменението на климата е недвусмислено реално, предизвикано от човека и продължава да представлява сериозни заплахи. Фундаменталната наука и неотложността за действия в областта на климата остават непроменени“, каза той.

„Добре е да се обясни на хората, че забавянето се случва, в противен случай ще го чуят от някой, който се опитва да го използва недобросъвестно като начин да подкопае нашето много солидно разбиране за това какво се случва с изменението на климата.“