Труд
Автор:
Проф. Пламен Павлов
Съществува известна възможност дъщерята на Калоян да е идентична с полската княгиня Виола Велеслава
Преди няколко седмици в нашата поредица разказахме за царица Анна Куманката (монахиня Анисия), съпругата на царете Калоян (1197-1207) и Борил (1207-1217). Силният интерес на нашите читатели е причината да продължим с онова, което знаем, а и не знаем (!) за нейната загадъчна дъщеря, „украсявала“ за две години латинския императорски двор в завладения от кръстоносците Константинопол. Тази средновековна българка е влязла в нашите представи под името „Мария“, въведено неизвестно защо от проф. Васил Златарски, въпреки че отсъства в средновековните паметници. Под влияние на „Дъщерята на Калояна“, най-популярният исторически роман на Фани Попова-Мутафова, за поколения читатели тази принцеса е именно Мария. В същност, както ще видим, възможно е тя да е носела името „Велеслава“ или „Венцислава“.
Паметникът на Цар Калоян във Варна
Съвременникът Робер дьо Клари, който разказва за брака на българската царкиня с император Анри дьо Ено, я представя като дъщеря на цар Борил! Същото твърди и монахът Алберик от манастира „Три извора“ в днешна Белгия. От друга страна, в своята стихотворна хроника абат Филип Мускес пише, че българката е дъщеря на цар Калоян. Същото се съобщава и в хрониката, приписвана с право или не, на граф Бодуен д’Авен, родственик на латинските императори и владетел на графство Ено в средата на XIII в. Венецианецът Андрея Дандоло, писал век по-късно, отбелязва този брак, но пропуска името на българския цар. След подробен разбор на историческите извори доц. Сашка Георгиева в книгата си „Брачна дипломация на средновековните български владетели“ (2019) приема, че „Мария“ е дъщеря на Борил. Предвид възрастта на красивата българка, която през 1213-1214 г. не е била малолетна (обичайно момичетата са омъжвани на 14 години), съществува възможност тя да е дъщеря от предишен брак на Борил, предшестващ идването му на власт през 1207 г. и брака му с царицата куманка. Анализирайки ситуацията, доц. Георгиева приема този вариант за най-близък до истината - принцесата е дъщеря на цар Борил, но от предишен брак. Да се даде стопроцентов отговор на тази загадка е практически невъзможно, поради което на помощ идва логиката. Както изглежда, Борил идва на престола твърде млад. Така е, ако направим паралел с възрастта на неговия първи братовчед Иван Асен II, роден към 1192/1193 г.), който към 1207 г. е около петнадесетгодишен. За да заеме престола в Търново, Борил очевидно е бил поне с няколко години по-голям от Иван Асен, т. е. племенникът на първите трима Асеневци, дете на неизвестна по име тяхна сестра, вероятно е бил нейде около двадесетгодишен. Няма каквито и да било свидетелства да е имал предишен брак и деца. Според нас най-правдоподобно е принцесата да е доведена дъщеря на Борил, но дете на вуйчо му цар Калоян и куманката Анна.
„Мария“ е родена след 1197-1198 г., когато можем приблизително да датираме брака на нейните родители, най-вероятно около или след 1200 г. През есента на 1213-1214 г. Борил дава ръката u на латинския император Анри (Хенрих), братът на победения и пленен от българите Бодуен (Балдуин) Фландърски. Мирът и династичният брак са предложени от латинските барони, които са заставени от обстоятелствата да признаят военната мощ и политическата роля на своята северна съседка. Ето как е описано идването на търновската принцеса в Константинопол от рицаря Робер дьо Клари: „Тогава цар Борил нареди да стъкмят неговата красива дъщеря като много богато и много знатно момиче, а също (изпрати) и много хора с нея. Така той я изпрати на императора, като нареди да u дадат шестнадесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити. Нямаше кон, който да не беше покрит с червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон... Когато императорът научи, че принцесата пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората u, а после се венча с нея...“
За съжаление, за живота на младата българка в Константинопол нямаме сведения, което само по себе си е интригуващо. За нея се споменава едва през 1216 г., когато императорът неочаквано е покосен от смъртта на 11 юни същата година в Солун. Носели се слухове, че той е отровен от своята съпруга! Съвременните изследователи най-често отхвърлят подобна възможност. Нищо не пречи обаче в тези слухове да се е съдържало някакво зрънце истина... Агнес, първата съпруга на Анри е дъщеря на маркиз Бонифаций Монфератски, който е главнокомандващ Четвъртия кръстоносен поход, а след завладяването на Константинопол става владетел на Солун и втори по ранг след латинския император. Съпругата на Анри умира в края на 1207 - началото на 1208 г., след което той в продължение на години е вдовец. Знае се, че преди брака си с българката императорът е имал извънбрачна дъщеря, чиято ръка е дадена на деспот Алексий Слав, най-големият враг на цар Борил. Напълно е възможно личният живот и поведението на високомерния французин да са предизвиквали гняв и ревност от страна на младата българка. Отсъствието на данни за нея, като дори не се споменава името u, косвено говори за пренебрежение от страна на императора към законната му съпруга. Естествено, бракът не е бил свързан с любов и чувства, а категорично е политически. Нещо повече, преди сключването му Анри надменно заявява, че „... никога не ще вземе за съпруга жена от толкова долен произход...“ В това грубо изказване, излизащо извън рицарските норми на епохата, явно се съдържа намек за куманската кръв на царкинята, а и ненавист към цар Калоян. Струва си да се запитаме как ли се е коментирал този брачен съюз от западните, особено от френските благородници на фона на слуховете за фаталната роля на майката на новата императрица в съдбата на император Бодуен? Както вече разказахме в статията за куманката Анна, според слуховете тя е била виновница за екзекуцията на „гордия Балдуин“ в Търново.
По политически причини император Анри е трябвало да се отметне от думите си и да приеме предложението на своите барони за брак с българката. Означава ли това обаче, че отношението му към нея не е било високомерно и пренебрежително? Та нали съпругата му е била дъщеря на „дивата“ куманка и на заклетия враг „Йоанис“, както латинците най-често наричат цар Калоян... С други думи, въпросните слухове не би трябвало да ни изглеждат чак толкова несъстоятелни... При това Анри е имал достатъчно вътрешни врагове, които е можело да намерят общ език с обидената му съпруга. За съжаление, други сведения за дъщерята на Калоян не са запазени.
Както най-често е ставало в онази епоха, след смъртта на императора младата вдовица най-вероятно се е завърнала в Търново. В книгата „Първите дами на средновековна България“ (2020) се опитахме да покажем, че нейната майка Анна е царица до около 1217 г. Тогава Борил се развежда с нея и се жени за французойката Елизабет дьо Куртене, която пък е племенница на покойния император Анри... Колкото и да е рисковано, ще предложим още една „нестандартна“ хипотеза. Не е ли възможно дъщерята на Калоян в края на 1217-началото на 1218 г. да е дадена за съпруга на княз Кажимеж (Казимир) I от кралската династия Пясти, управлявал през 1211-1230 г. Ополе, едно от големите полски княжества? Ако е така, бившата латинска императрица е идентична с известната в полската история княгиня Виола Велеслава! Князът на Ополе участва в оглавявания от унгарския крал Андраш II Пети кръстоносен поход. На връщането през България през есента на 1217 г. полякът получава ръката на една родственица на новия цар Иван Асен II. Ще отбележим, че според нас Иван Асен сваля Борил през 1217-а, а не през 1218 г., както обикновено се твърди. Според някои полски историци българката, омъжена за владетеля на Ополе, е дъщеря на Калоян или Борил. Заслужава си на личността на Виола Велеслава, играла значима роля в историята на средновековна Полша, да се спрем в друг „епизод“ от нашата поредица.
