Д-р Георги Мишев за светилищата на Асклепий и на нимфите в с. Огняново: Имаме ли нужда от култура, наследство и памет?

Д-р Георги Мишев за светилищата на Асклепий и на нимфите в с. Огняново: Имаме ли нужда от култура, наследство и памет?
Д-р Георги Мишев от Брацигово, Пазарджишко, през 2006 г. придобива бакалавърска степен по немски и руски език в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. През 2003 г. като стипендиант в Дрезден, Германия, изучава „Приложна лингвистика” и „Антични заклинания” (при проф. Йохан Тишлер). През 2011 г. придобива магистърска степен по Защита на културно-историческото наследство в  УниБИТ, София. През 2014 г. защитава докторска дисертация на тема „Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в антична Югоизточна Европа“ с научен ръководител проф. дин. Валерия Фол. Интересува се от нематериалното културно-историческо наследство, традиционната обредност, древните култури на Средиземноморието, Балканите и Мала Азия. Учен и автор е на редица публикации по темата, участник в национални и международни конференции в Англия, Австрия, Русия и Виетнам.

Преди дни сдружение "Къркария" изрази своето желание землищата на селата Ветрен дол и Паталеница в област Пазарджик  да бъдат обявени за защитена зона и в нея да попадне светилището на тракийския бог Асклепий. Такова искане са внесли на 25 март в екоминистерството от организацията. Непроученото докрай светилище е забулено в тайнственост, тъй като не е проучено изцяло. Три фирми са внесли инвестиционни предложения за разкриването на кариери в района, като едната вече е направила сондаж и е оградила имота. Кой е Асклепий, защо мястото е важно и какво ще изгубим, ако го няма, пред "Труд news" говори д-р Георги Мишев:

- Д-р Мишев, Вие сте магистър по Защита на културно-историческото наследство в България и доктор в областта на културно-историческото наследство. Защо изобщо се изучава то, като има тенденция в последните години да бъде откровено затрито?

- На този въпрос бих отговорил по следния начин – имаме ли нужда от култура и имаме ли нужда от наследство и памет, т.е. имаме ли нужда от „възпитано поведение“ и „обработка на духа“, както са някои от дефинициите на думата култура и имаме ли нужда от основа, приемственост или ще рестартираме постоянно едно безпаметно съществуване. Разбира се, предполагам, че повечето от нас ще отговорят, че имаме нужда и от култура и от памет, но виждаме, че реалността се разминава с желанието ни и се случва това, на което обръщате внимание. От една страна, все по-малко са и хората, които изследват тази област, тъй като хуманитарните дисциплини не се радват нито на държавна подкрепа, нито предизвикват особен интерес с оглед на условията на работа в тази сфера. Всичко това води и до случващото се с културното ни наследство – липса на кадри, липса на ангажираност, както от голяма част от специалистите, така и от обществото, сред което не се възпитава достатъчен интерес и адекватно отношение, защото псевдопатриотизмът и историческото фантазьорство не спомагат за съхраняването на културното наследство, а дори напротив. В последните години забелязваме изобилие от фестивали, тържества, конкурси, исторически атракциони и какви ли не подобни явления. За сметка на това за обекти и теми, които са национално значение, се събират дарения и се организират доброволчески кампании, които имат своето място, но би трябвало да бъдат допълнителна подкрепа, а не основният начин, за да се случи нещо.

- Разкажете ни малко повече за Бог Асклепий и светилището край Паталеница.

- Богът, който дарява здраве на хората и ги освобождава от болестите, е наричан и познат под названието Асклепий, а в светилището край Паталеница са запазени и негови тракийски прозвища, сред които и Зимидренос. От откритите надписи разбираме, че бог Асклепий е извикван и към него са отправяни молби в това светилище не само по личен повод, а и „...за спасението и здравето на цялата родина...“ Обръщам внимание на този факт, защото той показва и важността на самото светилище. Според публикациите в рамките на храма е имало извор, а за водата знаем, че е изключително важен елемент в почитта към бог Асклепий и ритуалите за лечение. Множеството изображения на бога, които са били поставени в свещения участък в знак на почит към него, го представят в различни образи, на множество от които присъства и свещената му змия. Не случайно някои учени извеждат името на бог Асклепий от тракийски и го тълкуват като „този, който се движи с извивките на змията“, т.е. жизнената сила, която движи самата змия или която се движи посредством нея. Надали ще можем със сигурност да кажем какъв е произходът на названието на бога, но все пак, имайки предвид голямата важност на змията/смок в неговия култ, то си заслужава да се спомене и тази хипотеза. Другите важни символи на този бог, които се виждат върху находките от светилището, са яйцето и боровата шишарка, като и двата символа са отново свързани с жизнената сила и живота. Уникално по рода си е изображението на бог Асклепий от този храм като конник, придружен от своя спътник и превъплъщение – брадатата змия. Всичко казано дотук представя едно място, където в свещеното пространство се срещат скалата и водата, свещеното огнище и лъчите на слънцето, а там молителите преди хиляди години търсели и се молили за същите неща като нас – здраве и облекчение от житейските несгоди.

- За първи път се получи истинско гражданско обединение между сдружение, депутати, местна власт относно опазването на културен обект. Ще има ли успех идеята да запазим светилището?

- Надявам се, че гражданската енергия ще успее да задвижи нещата така, че това място да бъде съхранено по подобаващ начин за тези след нас, а и за нас. Обединяването на хора от различни области – биолози, еколози, археолози, културолози, местни родолюбци, е радващ факт, тъй като отговаря и на посланието на тези свещени места, а то е да създават усещане за общност, което е изключително важно. Друг важен момент са множеството аспекти на едно такова свещено място, тъй като то не е само място, където някой някога е правил археологически проучвания, които са станали част от музеен фонд. Тези места не са места за добив нито на инертни материали, каквото е желанието на някои частни фирми, нито са места за добив на експонати за музеите ни. Това са места на памет и почит, която може да се изразява и реализира по множество начини. Проучването по археологически път е само една от стъпките, които са според мен нужни, но не е в никакъв случай достатъчна. Смятам, че ние като общество носим отговорност към живота на тези места, а той включва опазването, осмислянето, съхраняването и живота им по адекватен начин.

- Доброволци почистиха мястото около светилището. Според Вас защо то е било занемарено, при положение, че изложба показа скоро много ценни находки от района?

- Адмирации за инициативата, която събра доброволци с грижа за почистване на мястото от храсти и отпадъци. Това е според мен една стъпка в правилната посока и подобно участие на обществеността е нещо необходимо, особено с оглед на ограничените ресурси за подобни дейности. Изложбата, посветена на светилището, в Регионален археологически музей гр. Пловдив е чудесна и предостави възможност на всички нас да видим находки от храма на бог Асклепий. Аз лично мечтая за музей на мястото на светилището, в който да са експонирани находките. Тази практика е добре позната на много места по света, но за жалост у нас е по-скоро изключение. Ако се мисли и работи в тази посока, то това би довело до съживяване и на съответните райони, защото един подобен обект, който е с огромен потенциал, би се превърнал и във фактор за местната общност в различни аспекти. Не бива да се подценява и икономическото въздействие, защото е достатъчно да си спомним някои малки населени места с добре проучени, експонирани и социализирани археологически обекти, които привличат туристи, но предлагат качествено изживяване, а с това повишават качеството на живот и на местното население като предоставят различни възможности за доходи и заетост. За съжаление у нас съдбата на подобни обекти като това светилище е те да бъдат евентуално проучени, в повечето случаи частично, а не напълно и след това да бъдат изоставени на произвола на съдбата, за което разбира се всички институции и отговорни лица намират множество оправдания. Нещо, което ме смущава в цялата тази ситуация, е, че въпреки изложбата, посветена на мястото, аз лично не попаднах на мнение или становище от страна на организаторите, с които да подкрепят желанието на местните хора да съхранят това място. Дори такава подкрепа да бъде само морална, то тя е винаги важна и се надявам да стане по-често срещана, а не да е изключение.

- Светилището на Асклепий едва ли е единственият застрашен обект в района. За кой друг можете да ни разкажете? И какъв съвет бихте дали на властите - как да опазим културното си наследство?

- Определено светилището на бог Асклепий не е единственият застрашен обект в региона. Тъй като имам лична слабост и болка за едно друго такова място, то ще спомена него, а то е светилището на нимфите до село Огняново. Това свято място се счита за най-голямото и древно светилище на нимфите, което е открито в нашите земи. Състоянието му в момента е за съжаление повече от трагично. Бих си позволил само един съвет към властите – да бъдат отговорни. Отговорността ни към паметта и миналото е отговорност и към бъдещето. Когато става въпрос за подобни обекти като тези, които коментирахме, то според мен е напълно задължително да има привличане на специалисти от различни области и да се работи на малки осъществими стъпки с визия и концепция към голямата картинка, а не да се правят проекти на парче, да се усвояват средства, да се прави нещо, колкото да се каже, че се прави нещо и в крайна сметка да се получава нещо, което е нищо. Това е безотговорното поведение и затова наблегнах на отговорността като основен момент. Дано успеем да осъзнаем това и с малки, но качествени стъпки да опазим културното наследство и да продължим да градим култура и да живеем културно и осъзнато.

Христина Йорданова, "Труд news"

Най-четени