Д-р Нели Георгиева, кардиолог: Измерването на централното аортно налягане носи повече информация

Различава се от показанията на домашния апарат за кръвно

Изследването се препоръчва на всички над 50 г. и на по-млади хора с хипертония 

Има все повече доказателства, че не периферното кръвно налягане (това, което мерим с апарата за кръвно), а централното артериално налягане, измерено в аортата, е по-надежден показател, предсказващ бъдещи сърдечно-съдови събития, тъй като осигурява на лекарите повече информация за състоянието на кръвоносните съдове и съответно дали има увреждания на таргетните органи. 

„Понякога периферното кръвно налягане може да е ниско, но централното аортно налягане - високо, което показва, че има скрит проблем, който трябва да се изясни“, обяснява д-р Нели Георгиева от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Клиниката е единственото място у нас, където централното аортно налягане може да бъде измерено и определено чрез неинвазивни методи. Изследването се извършва със специален апарат, с който се прави 24-часово мониториране на централното аортно налягане. Измерването може да стане и за 5-10 минути, колкото продължава при стандартните апарати за кръвно, за пациенти, при които все още няма симптоми, а се цели профилактика.

Д-р Георгиева, която работи с иновативния апарат за измерване на централното аортно налягане, съветва всички пациенти над 50-годишна възраст поне веднъж годишно да се подложат на това лесно достъпно и неинвазивно изследване. Препоръката важи и за по-млади хора, които вече имат наченки на хипертония или са с повишена кръвна захар и високи стойности на холестерола. 

„В последните години хипертонията все повече се подмладява. Това е начин да определим сърдечно-съдовия риск при симптомни и асимптомни пациенти и ако се наложи, навреме да вземем мерки, преди високото кръвно налягане да е започнало да уврежда органите“, съветва д-р Георгиева, напомняйки, че хипертонията е отговорна най-малко за 45% от смъртните случаи, дължащи се на сърдечни инциденти.

При диагностиката на артериалната хипертония рядко се обръща внимание на връзката й със сънната апнея. Обструктивната сънна апнея е една от честите вторични причини за повишаване на кръвното налягане. Около 50% от пациентите, страдащи от нея, имат хипертония, a около 30% от пациентите с хипертония страдат от обструктивна сънна апнея. Състоянието засяга 24-26% от мъжете и 17-28% от жените на възраст между 30 и 70 г.

При здравите хора кръвното налягане естествено се понижава с между 10 и 20% през нощта. Хората с обструктивна сънна апнея, които имат непонижаващо се кръвно налягане през нощта, са изправени пред повишен риск от сърдечно-съдови проблеми. Освен това много пациенти с обструктивна сънна апнея изпитват внезапно и ясно изразено повишаване на кръвното си налягане, когато се събудят сутрин. Този „сутрешен скок“ е друг фактор, който може да увеличи риска. 

Ако сутрин имате силно главоболие, сухота в устата, а през деня сте сънливи, раздразнителни и трудно се концентрирате, вероятно страдате от сънна апнея, без да подозирате. Още по-сигурно е, ако близки до вас хора ви кажат, че хъркате силно, задушавате се или се задъхвате по време на сън, имате паузи в дишането, докато спите. Това не означава непременно, че имате сънна апнея, но не е излишно да се консултирате с лекар, за да предпазите сърцето си.