Очакват се и биомаркери за индивидуализирана диагностика и нови терапии
„През последните 5 години, в административен план, психично здравните проблеми, макар и през предимно негативна светлина, се поставят на дневен ред. През това време беше създадена Национална стратегия за психично здраве с хоризонт до 2030 г., както и Национален съвет за психично здраве. Първите стъпки в така очакваната реформа в психиатрията се направиха за ремонтни работи в 18 лечебни психиатрични заведения, които вече започнаха" , каза проф. д-р Георги Ончев по време на здравна пресконференция на тема „Мозъчното здраве – глобален приоритет“.
"Относно бъдещето, в научен план, сме започнали проучване за анализ на формално-мисловно разстройство при психози чрез методите на компютърна лингвистика. Също така- развитие на психоневроимунологията и очакване на био маркери за диагностика и ефективна интеграция на психиатрията с невронауките", каза той.
Специалистът обърна внимание на големите промени в малко по-далечно бъдеще, в близките 15 години.
"В по-дългосрочен план, в близките 10-15 г., очакваме в научната област да има известен пробив в генетичните изследвания за т.нар. ендогенни, в класическата психиатрия, първични психични разстройства, тези, които нямат друг идентифицируем източник и идват някак си отвътре", допълни още проф. Ончев.
"Очакваме също така биомаркери за индивидуализирана диагностика и нови терапии, както и въвеждане на дигиталните здравни технологии", отбеляза специалистът.
Мотивация и задържане на специалистите в практиката са водещи при административната уредба.
"Очакванията в административен и организационен план са - инвестиране в извънболничното обслужване и връщане на районирането, то бе махнато, което е груба грешка. Също така се очаква връщане на регионалната отговорност и преодоляване на стигмата на системно ниво, модерни центрове за психично здраве, създаване на интегрирани грижи между психиатрия и социални услуги, дигиталните технологии и мотивация и задържане на специалистите в практиката", съобщи още проф. Ончев.