Едва 46% от младежите познават факторите, влияещи върху репродуктивното здраве

Решението за дете не бива да се взема под натиск

Най-често посочват начина на живот, възрастта и стреса

“Бебе някой ден: репродуктивно здраве и семейно планиране” бе темата на кръгла маса, състояла се с подкрепата на Младежки център София към Столична община. Представители на младежки и студентски организации, специалистите по репродуктивно здраве доц. д-р Петя Андреева, председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ), проф. д-р Мария Юнакова, зам.-председател на БАСРЗ, д-р Теодора Тихомирова и д-р Стела Чапанова от МБАЛ за женско здраве “Надежда”, пациентски организации и психолози обсъдиха какво е важно младите хора да знаят отрано за факторите, които могат да повлияят върху фертилитета в бъдеще, както и ролята на финансовата сигурност, професионалното развитие, жилището и други житейски фактори при планирането на семейство.

Темата за ранната информираност се подкрепя и от данните на европейско проучване сред над 9300 млади хора в 15 европейски държави. Едва 46% познават факторите, които влияят върху фертилитета, като делът е сходен при милениалите и поколението Z - съответно 47% и 44%. Начинът на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стресът (57%) са факторите, които младите европейци посочват най-често.

В България разговорът за бъдещото семейство се развива на фона на противоречиви демографски тенденции. Страната е с един от най-високите коефициенти на плодовитост в ЕС, но едновременно с това е сред държавите със застаряващо население. През 2024 г. коефициентът на плодовитост достига 1,72 деца на жена, а хората над 65 години представляват близо една четвърт от населението. През 2025 г. броят на ражданията намалява с 6% спрямо предходната година.

“Когато говорим за репродуктивно здраве, не трябва да започваме разговора едва в момента, в който човек реши да има дете. Има фактори, които влияят върху фертилитета във времето, и е важно младите хора да ги познават по-рано. Това не означава да им казваме кога да създадат семейство, а да им дадем медицински достоверна информация, която могат да включат в собственото си планиране”, коментира доц. д-р Петя Андреева.

България разполага със специалисти, съвременни технологии и държавна подкрепа за инвитро процедури, а около 6% от бебетата у нас се раждат след инвитро. Въпреки това информацията за местната експертиза, възможностите за лечение и наличната подкрепа все още не достига в достатъчна степен до хората, които биха могли да се нуждаят от тях. В условията на голям обем информация особено значение има способността да се разграничават медицински достоверните източници. Митовете за фертилитета, онлайн съветите, личните истории и съдържанието в социалните мрежи могат да създадат погрешни представи за репродуктивното здраве.

Дискусията засегна и защо репродуктивното здраве все още толкова често се възприема като женска тема. Познаването на факторите, които влияят върху фертилитета, превенцията и достъпът до надеждна информация са важни както за жените, така и за мъжете. Сред обсъдените въпроси беше и доколко младите хора се чувстват комфортно да говорят за репродуктивното си здраве и какво все още прави този разговор труден.

Решенията за семейство имат и психологически и социален контекст. Лидия Витанова, психолог от Младежки център София, обърна внимание на несигурността за бъдещето, променящите се представи за отношенията и семейството, влиянието на социалната среда и натиска около “правилния момент” за дете. Информацията по тези теми трябва да помага на младите хора да вземат решения, без да създава допълнителна тревожност или натиск, смята психоложката.