Едит Пиаф, сексбогинята символ на Франция

„Хлапачката“ пее за любов и я изживява като мъжемелачка

Поставя истински рекорд по съблазняване, страст, страдание, лудост, ексцесии

Безмилостна е с гаджетата си, но преди да ги зареже, ги прави истински звезди

Робeр Белре - биографът на легендата на френския шансон Едит Пиаф, я описва като „Дон Жуан в пола“, който е „бесен в надпреварата за любовно отмъщение“. „Вечната цветарка на Париж – пише Белре – прекарва краткия си живот, пеейки за любовта и изживявайки я като истинска мъжемелачка“. Отмъщавайки така на самата себе си, според Белре, защото не се обичала физически и често се наричала „парче жена“ заради 147-те си сантиметра височина и малко несъразмерното си телце.

Но с таланта, многото припечелени пари и нейния чар на капризно миньонче тя успява да подлуди мъжете, сменяйки ги на поразия и превръщайки ги понякога в истински роби. Но и в звезди, като например Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жилбер Беко и Жорж Мустаки, които, веднъж преминали през нейното легло и появили се на сцената заедно с нея, заискряват на песенния небосклон на Хексагона и света почти с нейния блясък.

„Тя имаше невероятен магнетизъм, който излъчваше на вълни...“, казва за Едит Пиаф пред френски медии нейният последен личен фотограф Юг Васал. Срещат се за пръв път през 1957 г., когато вече станалата идол певица се обажда в редакцията на списание „Франс Диманш“ със следната молба-заповед: „Сменям любовника си, изпратете ми фотограф!“ „Беше толкова дребничка, но искаше да бъде висока и красива като приятелката си Марлене Дитрих, която съблазни самия Жан Габен!“, твърди Васал. И множала завоеванията си, за да се успокои, за да докаже на самата себе си, че може да бъде не по-малко желана и обичана от аверката. А Кристи Лом - сестрата на последната ѝ любов, гърчето Тео Сарапо, казва за Едит: „Тя трябваше да е влюбена, за да може да пее!“

Според мнозинството познати и приятели на звездата на френската естрада тя обаче е повече от любовница – нещо като Пигмалион, който трансформира мъжете си към по-добро и се хвали под път и над път: „Признайте си, че съм късметлийка, че имам толкова много гаджета. Коя жена не би ми завидяла? Всички са млади, красиви, привлекателни и след като ме опознаха, станаха даже талантливи!“ А Юг Васал уверява: „Когато Пиаф избираше мъж – това никога не беше случайно, тя имаше усет, знаеше как да открие таланта!“

Виж, с жените, особено с надарените, „Хлапачката“ /La Mome – фр./, както я нарича на галено любовникът ѝ за кратко и автор на известното парче „Не, не съжалявам за нищо“ Шарл Дюмон, въобще не може да мели брашно. Защото, ако харесвала мъжете и знаела прекрасно как да ги манипулира, разчитайки на чар, творчески способности и купонджийска страст, в общуването си с представителките на нежния пол тя се затруднявала истински. „Едит се страхуваше особено от жените, за които съзнаваше, че не може да издържи на конкуренцията им в надпреварата за красавици и затова винаги отсвирваше тяхната компания“, казва Кристи Лом. „С жените тя беше способна да бъде крайно отвратителна!“, добавя фотографът Юг Васал.

Жертва на тази неприятна черта от характера ѝ става през 1954 г. нашумялата по онова време в Париж хубавичка певица и актриса Лин Рено, на която Едит спретва някаква „черна магия“ и тя е принудена да отиде за дълго в изгнание в Лас Вегас. По-късно „емигрантката“ ще каже за прокудилата я конкурентка: „Пиаф въобще не беше мила, тя беше зла, особено с по-млади и по-красиви жени от нея!“ Като митичната певица заема „защитна позиция“ дори в отношенията си с дами и колежки, които цени, като например актрисата Ани Жирардо. И като че ли единствената представителка на нежния пол, допусната в най-тясното ѝ обкръжение, е споменатата кинозвезда Марлене Дитрих. Може би и защото между тях е имало нещо повече от сърдечно приятелство – някои биографи на Едит твърдят, че двете са се вихрили в продължителна креватна авантюра, но тяхна им работа.

А колкото до първия мъж в живота на легендарната френска певица и стопроцентова парижанка, той е някой си Луи Дюпон, който я прави жена на 15 години и майка на 17. Дъщеричката ѝ Марсел се ражда през 1933 г., но за съжаление умира две години по-късно от менингит и мъката по нея ще съпътства Едит през целия ѝ живот, още повече, че поради усложнения след раждането тя повече не е можела да има деца. Но точно по онова време на дълбока тъга двайсетгодишното миньонче, пеещо по улиците около прочутия площад „Пигал“ и кръчмите наоколо, прави впечатление със страхотния си глас на известния в артистичните среди импресарио Луи Льопле. И той кани Едит Джована Гасион да се изяви на сцената на хитовото по онова време кабаре „Льо Жернис“, намиращо се до известния булевард „Шан-з-Елизе“. Тя въобще не се колебае, като дори приема да пее под дадения ѝ от Луи псевдоним „La Mome Piaf” или „Хлапачката Врабче“ – птичето, смятано за символ на волния Париж.

Успехът е огромен, в кабарето се изрежда да я слуша каймакът на артистичния и интелектуалния свят на френската столица, като сред публиката често е нашумелият драматург Жан Кокто. Той е гей, няма плътски амбиции към вече назоваваната от всички Едит Пиаф певица, но тя става негова муза и легендата на френския театър пише специално за нея пиесата „Безразличният хубавец“.

Неин партньор на сцената е популярният актьор Пол Мьорис, с когото полетялото във висините на френския шансон врабче заживява в едно гнездо през 1940 г. Само някой да не си помисли, че от стъпването ѝ на сцената на кабарето „Льо Жернис“ през 1936 г. след това леглото на Едит е останало към четири години без мъжко присъствие – няма такова нещо. Защото в него се навират за кратко или за по-дълго официално признатите ѝ гаджета - композиторът Мишел Емер, импресариите Раймон Асо и Луи Барие. Цяла плеяда пък са „непознатите гастрольори“ в спалното ѝ бельо - музиканти и танцьори от най-прочутите вариететни театри на Париж.

Тук трябва да се отвори една не много лицеприятна, но в същото време заредена с алтруизъм и патриотизъм скоба за битието на Едит Пиаф по време на нацистката окупация на Париж в началото на 40-те години. Според някои биографи на нея не й е пукало пред кого пее, стига да ѝ се плащало добре и да е можела да води симпатични мъже в леглото си, та затова започва да се кипри всяка вечер пред наводнилите Париж германски офицери. Нещо повече – по онова време „Хлапачката“ живеела на третия етаж на най-луксозния и оборотен публичен дом на френската столица и има догадки, че тя не е отказвала ласки на зажаднели за нежна плът снажни арийци. Свидетели обаче разказват, че някъде през 1942 г. началници от окупационната хитлеристка армия канят Едит да пее пред намиращи се в лагери в Германия и работещи във военни заводи там френски военнопленници и евреи. Тя отива, посрещната е радушно и изпратена с овации от сънародниците си, които до един си правят снимки за спомен с нея. Веднъж завърнала се в Париж, Едит предоставя въпросните фотографии на хора от френската съпротива, които ги увеличават до степен да изрежат малка снимка като за лична карта на всеки един от снималите се десетки затворници и концлагеристи. После антифашистите правят фалшиви документи, които Едит носи при следващия си гастрол в Берлин на французите в плен. Изготвените лични карти са общо 147, скрити са в куфарите с дрехите на певицата, като благодарение на тях от сигурна смърт успяват да се спасят 118 човека! Истина или не, но поне е красиво!

Заедно с натирването от Париж на германците през 1944 г. идва ред в чаршафите на Едит на красивия като гръцки бог и талантлив млад актьор и певец Ив Монтан. Той се изшлайфа бързо покрай метресата си – учителка, двамата започват да пеят в дует в най-престижното кабаре на Париж „Мулен Руж“ и не след дълго хубавецът става звезда от световна величина. Романът продължава две години, обаче приключва внезапно като инициативата е на тази, която Ив Монтан описва по-късно като „страхотен характер, невероятен, но много жесток“.

Раздяла, от която с шест години по-младият от възлюбената си младеж ще се съвземе бавно, докато тя вече е пристанала на основателя на една от първите прочути френски групи „Приятели на песента“ – Жан Луи Жобер. Любовта е от пръв поглед, а последвалата творческа симбиоза е изключително плодотворна – двамата записват хита „Трите камбани“. Той завладява първо Европа, после Америка, която ще отвори широко вратите си за „Приятелите на песента“ от Франция и те ще направят страхотна кариера отвъд Океана.

Боксьорът Марсел Сердан загива в самолетна катастрофа, летейки за концерт на „Врабчето“.

А „Хлапачката“ с божествен тембър и завладяваща харизма, която ѝ позволява да наелектризира тълпите за нула време, преминава на „спортна вълна“ – хвърля се в прегръдките на най-добрия боксьор на Хексагона Марсел Сердан. От всичките си завоевания Едит Пиаф може би ще обича най-много него, още повече, че връзката им е с трагичен край – запознават се през 1946 г., заживяват заедно година по-късно, като боксьорът изоставя жена и три деца, но в края на октомври 1949 г. той загива в самолетна катастрофа. Летял към любимата си „Хлапачка“, която имала концерт в най-голямата зала на Ню Йорк и държала Марсел да ѝ се радва от първия ред.

Независимо от това, че все още е зашеметена от смъртта на обичания мъж и не го е прежалила, година по-късно певицата изживява сърдечна тръпка с друг спортист – големият колоездач Луи Жерарден. Но световният шампион по колоездене решава бързо да сложи край на връзката им в началото на 1952 г. и съвсем непривично за нея, в течение на няколко месеца Едит засипва бившия си любовник с пламенни писма. Още повече, че опитът ѝ да го замени в кревата си с неговия по-малко прочут колега-колоездач Андре Пус се проваля.

Певицата лансира актьора Еди Константин не само във Франция, но и в Холивуд.

След изстраданата „спортна вълна“ Едит се завръща в собствените си води – тези на музикантите и актьорите, където опъва яко платната на любовта. И изживява като начало истинска идилия с американския актьор Еди Константин, с когото прави турне във Франция и го лансира по снимачните площадки не само на Хексагона, но и на тези в Холивуд. Пак по онова време е краткият ѝ флирт със звездата на американското кино Марлон Брандо. Следва роман със споменатия вече композитор Шарл Дюмон, който подписва специално за нея повече от 40 заглавия на хитове. И тя му е безкрайно благодарна, като веднъж в изблик на сценично откровение го обявява за „ваятел на нейното възкресение“ като певица след период на творчески лутания и падения.

Бракът с певеца и композитор Жак Пилс трае три години.

После пък „Хлапачката“ се омъжва някак на шега в Ню Йорк за френския певец и композитор Жак Пилс, кумува им Марлене Дитрих, а разводът идва след три години, през 1956-а.

Някъде преди да чукне 41 години на 19 декември същата година, в живота на Едит навлиза снажният красавец Жорж Мустаки, който е с гръцко-италианско-еврейски корени и е с двайсет години по-млад. Откровено ѝ казва, че иска да стане звезда поне колкото нея. Отначало тя го приема единствено като симпатична секс-играчка, но след като сладурът ѝ представя песента си „Милорд“, певицата осъзнава, че пред нея стои талантлив творец. Парчето става световен хит, по-късно Жорж наистина ще се сдобие с подобаваща слава, но един ден ще зареже най-безцеремонно извисилата го в артистичния небосклон певица и тя ще страда дълго.

20 години по-младият Жорж Мустаки зарязва безцеремонно Едит Пиаф.

Както обикновено, ще дави мъката си в нови връзки с мъже – американския художник с италианско потекло Дъглас Дейвис, изгряващата звезда на френската естрада Жилбер Беко, младия композитор и певец Шарл Азнавур, когото преди да приеме в обкръжението си, Едит изпраща при хирург, за да изправи кривия му нос. А последната радост на „Хлапачката“ е доста по-младото от нея гърче Тео, за което стана дума,  като тя успява и него да лансира с успех в света на шоу бизнеса, преди да напусне този свят, уморена и болна, на 10 октомври 1963-та и само на 47 години.

Тео Сарапо е последната любов на певицата.

Казват, че Едит Пиаф танцувала валса на влюбените с постоянство и лудост, като винаги била водеща на дансинга на живота досущ като мъж. И веднага щом почувствала, че спътникът ѝ се еманципира и гледа да й избяга, тя първа му отрязвала квитанцията. Единственото изключение бил боксьорът Марсел Седан, когото съдбата ѝ отнема, преди да ѝ омръзне. А всеизвестен е прийомът на „Хлапачката“ за прогонване на нарочените за напъждане гаджета. Ами, първо мажела гърдите си с вонящия балсам срещу настинка „Викс“ и ако това не помагало – вадела „червения картон“. Тоест хапвала на закуска няколко скилидки чесън, после низвергнатият духвал сам яко дим.