Една държава да е силна, далеч не означава, че е успешна

В Русия има фундаментален проблем - обществото е организирано на авторитарен принцип

Успехът на едно общество се определя от свободата, която то има и от умението си да използва тази свобода

В последните двадесетина години Русия опитваше всячески да се самобрандира като колос. Военен колос, ресурсен колос, дори политически колос. Разбира се, за всички нас, които имаме известни познания за геополитическите реалности, това ни изглеждаше абсурдно. Русия беше в категорията на суперсилите, само защото разполага с огромен ядрен арсенал. Но това една държава да е силна, далеч не означава, че е успешна. В случая руското общество е едно провалило се общество, което не успява да организира живота си така, че да постигне щастие и просперитет. Сал едната военна сила ги крепеше. А след фиаското в Украйна се оказа, че даже и това е просто илюзия.

Много мастило е изписано за това, коя държава може да попадне в категорията на „суперсилите“. В кратце, става дума комбинация от три основни фактора - политическо и културно влияние, икономическа сила и военно могъщество. Единствената държава в света, която съчетава и трите елемента, е САЩ. Русия се считаше, че разполага с военна сила, Китай е икономически и военен гигант, но само САЩ имат и военната мощ - несравнима с никоя друга военна сила в човешката история, икономическата сила - несравнима с никоя друга икономика в човешката история, и културна и политическа хегемония, която е невиждана никога досега.

Русия, с нейните бомби и ракети, много искаше да се впише в клуба на суперсилите. Да е интегрална част от глобалната политика и да може да влияе на света от коридорите на Кремъл. Това, разбира се, е наивност и непознаване на реалностите. Русия не може да е незаобиколимия фактор в световната политика, за който бленува. Няма как да стане просто. Невъзможно е една държава, която не може да организира себе си, да иска да организира света. Извън Москва и Санкт Петербург, Русия е една съществено изостанала държава, в която преобладава бедност и нищета. И това в една от най-богатите на природни изкопаеми държави на планетата.

Само за сравнение - арабите намериха петрол в пустинята и за няколко десетилетия превърнаха най-негостоприемната територия на света в едно от най-добре урбанизираните места на планетата. Един Дубай до преди броени десетилетия е ни повече, ни по-малко от едно миниатюрно рибарско поселище. Днес е глобален град-мастодонт, дом на футуристични сгради, милиони души от цял свят, плажове и какво ли още не. Само с единия петрол в пустинята. Русия от своя страна има и петрол, и газ, и цялата менделеева таблица, и какво ли не. Но руския народ продължава масово да живее в в края на 19-ти век. Само трябва да види човек как изглежда далечния руски изток край бреговете на Япония и съответно как изглежда самата Япония. Разликата е между 19-ти и 21-ви век.

Няма как общество, което е затънало до такава степен, да бъде стълб на глобалната политика. Просто Русия има един фундаментален проблем - обществото им е организирано на авторитарен принцип. Това е положението. Там ставаш богат и успешен по решение на ръководството. Корупцията, бедността и упадъкът са естествено следствие от липсата на свобода. Крахът на Съветския съюз ознаменува този фалит на плановата икономика и „разпореждането от горе“. Не работи и никога няма да сработи. Единственото, което носи просперитет е държавата да е малка и сведена до опазване на реда и сигурността, докато тя трябва да остави предприемчивостта на онези, които могат да генерират просперитет - за себе си, близките си и общността си.

Русия е изостанала, точно защото там свободата не е ценност. Китай успява да просперира въпреки авторитаризма си, но и благодарение на свободния свят, който в продължение на десетилетия наливаше собствените си умения и производства в Китай. Ако поради политически или други съображения свободния свят се изтегли от Китай, то тази държава ще се разплете като стар чорап. Защото няма как авторитаризмът и потискането на свободата да генерират дългосрочен успех. Никога не се е случвало и никога няма да се случи. Временните девиации, в които едно авторитарно общество успява да генерира просперитет са точно това - временни девиации. Това не е правилото, а изключението.

След фактическата катастрофа на Кремъл в Украйна можем да кажем, че от илюзията за руски колос останаха само глинените крака. Русия се крепеше на увереността в армията и въоръжението си. Това се оказа мираж. Русия си мислеше, че ще се разходи на парад в Украйна за три дни и готово. Но срещна мощен отпор от страна на героичния украински народ. Отделно и свободния свят този път прояви гръбнак и даде въоръжение, информация и подкрепа за Украйна. Това, съчетано с дълбокия фалит на руската армия, превърна „тридневния парад“ във фиаско. Русия не просто не успя да завладее Украйна, но и на практика демонстрира пред света, че армията u е тотално неспособна да се справи с опонент, който е въоръжен и мотивиран да се брани.

С това митът за „руския колос“ окончателно рухна. Русия вече не е уважавана, нещо повече, вече дори не всява страх у опонентите си. Лидерът u е с международна заповед за арест, не смее да си покаже носа от бункера си, води срещи по Скайп, образно казано, защото ако се появи извън Русия могат да го арестуват. Случват се „дворцови преврати“, една частна армия стигна на няколкостотин километра от сърцето на Москва. После самолетът на лидера на тази армия беше свален над руска земя. Това как се нарича? Цивилизация или бантустан? Развита държава или изостанало примитивно общество обзето от бесовете на собствената си малозначителност?

Това е положението, дами и господа. Руската мечка се оказа силно надценена. Защото успехът на едно общество не се отбелязва по броя ядрени ракети на глава от населението. Нито по количеството природни изкопаеми, които даже не се извличат ефективно. Успехът на едно общество се определя от свободата, която то има и от умението си да използва тази свобода, за да генерира просперитет за себе си и околните си. Само тези общества успяват да надградят това, с което Бог ги е дарил, и съумяват да благоденстват. Останалите - несвободните и неспособните - са обречени на провал. Затова ясно трябва да си даваме сметка феновете на проваления Кремъл към какъв тип обществен строй искат да ни тласнат. Ама няма да им се получи.