Женева - от раннохристиянските прелати до Жан Калвин

Цезар основава града на брега на едноименното езеро

Властите провеждали заседанията си в продължение на 600 години в сградата на кметството

„Мисия България продължава”. Под това мото преминава месец октомври 2019 г. И няма как да е иначе, защото замислената по време на Българското председателство на Европейския съюз през миналата година инициатива се възроди. Тогава с видния историк проф. Пламен Павлов обиколихме единадесет страни по света, за да разказваме за невероятното културно-историческо наследство на нашата страна. Сега ще стигнем чак до Индия, но първо кацаме в Женева - столицата на франкофонска Швейцария.

Целта не е избрана случайно. Тук се намира българското Постоянно представителство към ООН, създадено да обслужва многобройните мисии на световната организация в швейцарския град. Ето защо на нашата лекция присъстват много българи, работещи на различни позиции в тези организации. А особено вълнуващ е откритият урок, който с проф. Павлов изнасяме пред техните деца.

Но нека обърнем внимание на прекрасния град Женева, изграден на брега на едноименното езеро. Поради стратегическото си местоположение територията на бъдещия град е обитавана от племена на хелветите още през III в. пр. Хр. После идват римляните, а в своите „Галски войни“ Гай Юлий Цезар споменава основания от него през 58 г. пр. Хр. град Генава.

През първите векове на новата ера селището процъфтява, защото там се кръстосват търговските пътища по долината на Рона към Франция и Южна Германия. След приемането на християнството Женева става седалище на епископия още около 400 г. Тя издържа нашествията на алемани и бургунди, за да бъде присъединена към империята на франките около 534 г. В епохата на Средновековието областта попада под властта на савойските херцози. Вече през ХІV-ХV в. Женева става много важен икономически център, контролиращ търговията между Италия, Испания, Фландрия и Франция. Не случайно тогава в града се появяват първите банки, застрахователни дружества, печатници и дори Академия на свободните изкуства.

Тогава властта в Женева се дели между католическия епископ, представителите на Савоя и зараждащото се местно самоуправление. В началото на ХVІ в. папата разрешава на савойските херцози да назначават прелатите на Женева. Така дребните бюргери се сблъскват със савойския произвол и започват ожесточена борба за независимост. Един от лидерите е Франсоа Бонивар, който е затворен в замъка Шийон, описан после от Байрон в поемата „Шийонския пленник“. Съюзявайки се с кантоните Берн и Фрибург, Женева добива сигурен гръб, през 1530 г. савойският херцог е разгромен при опита да превземе града и накрая признава независимостта на града.

През този период избухва Реформацията и Женева става неин остров в католическия свят, където се стичат преследвани протестанти от цяла Европа. Първият протестантски проповедник е Гийом Фарел. Скоро се появява и прочутият Жан Калвин, създал учението за абсолютната предопределеност, според което всички хора са разделени от непознаваемата божествена воля на избраните и осъдените. Започва тежка конфронтация между протестантските проповедници и католическия епископ на града.

В един момент той сключва военен съюз със савойския херцог, който през 1602 г. щурмува града. Атаката завършва с пълен провал, армията на французите понася сериозни загуби и е принудена да отстъпи. Независимостта и реформаторската доктрина в Женева са утвърдени с официален мирен договор. За кратко време те са прекъснати, когато военните успехи на Наполеон превръщат Швейцария в Република Хелвеция, а градът е обявен за административен център на департамента Леман на Френската република. След поражението на Наполеон през 1815 г. Женева възвръща статута на независим кантон в рамките на Конфедерация Швейцария.

Разходката из историческата част на Женева е много вълнуваща, а наш гид е дипломатът Раковски Лашев, известен със своята страст към изучаване на древността. В дъжделивото октомврийско утро ние се изкачваме по левия бряг на Женевското езеро и излизаме на площада Бург-дьо-Фур - сърцето на Стария град. В непосредствена близост са Кметството, музеят на Реформацията, както и музеят на часовниците, чиито експонати са на възраст повече от пет века.

Разбира се, посещаваме най-старата запазена сграда на Женева - Дома на капитан Тавел. Първата дървена сграда тук е построена още през XII век, но заедно с други къщи в града, тя е унищожена при големия пожар от 1334 г. Тогава на това място аристократичното семейство Тавел издигна нова каменна сграда, наподобяваща малък замък. Днес тя е запазена отлично и вътре се помещават експозициите на Градския музей, разказващи за най-значимите събития в историята на Женева.

После минаваме и през Кметството, където градските власти са провеждали заседанията си в продължение на 600 години. Ансамбълът изненадва не само с оригиналната си архитектура, но и с уникалната акустика на двора. През летните вечери там известни изпълнители изнасят концерти на класическа музика.

Естествено с проф. Павлов сме възхитени от катедралата „Сен-Пиер“ - символ на древна Женева. Строежът започва през 1160 г. и трае почти век и половина. Тук са си дали среща различни стилове, като се започва от романизма, мине се през готиката и се достигне до класицизма от средата на XVIII век, когато е изградена пищната фасада. Катедралата е една от първите църкви на калвинизма и от 1535 г. става реформаторска църква, което се отразява в по-строгата архитектура на новите елементи на сградата. За тези времена свидетелства оригиналният стол, на който е седял самият Жан Калвин.

Истинско богатство се крие в подземията на катедралата и аз бързам да видя археологическите забележителности, за които съм чел много. При голям ремонт преди няколко десетилетия там се попада на най-ранните християнски строежи от ІV-VІ в. Археолозите умело разкриват тези останки и успяват да проследят развитието на епископския комплекс от малка църква и невзрачна къща за прелата до монументален архитектурен ансамбъл с пищни мозайки. Днес това богатство е прекрасно експонирано в земните недра под по-късната катедрала.

Лучена супа спасява жителите

Според легендата при обсадата от 1602 г. жените на гражданите са възмутени, че съпрузите им трябва да прекъснат вечерята и да отидат да се бият с французите. Тогава те започват да изливат от стените вряща супа върху главите на нашествениците. Днес ежегодно в началото на декември се провежда празника Ескалад. Студът се гони с греяно вино и вряла лучена супа, досущ като тази, с която жените спасяват града си.

Философията на проповедника

Проповедникът твърди, че е невъзможно да се промени предопределената отгоре нито с добри, нито с лоши дела. Той пламенно препоръчва хората постоянно да се смиряват, а всичките си сили да посветят на труда. Богатството се обявява за дар от Бога, който трябва да се „развива”, т. е. да се пуска в „обращение”. Упражняването на труд се провъзгласява за форма на служба на Господ и религиозно призвание на човека, а професионалните успехи и натрупването на богатство се смятат за „богоизбраност”.