За д-р Стефан Черкезов, саможертвата и светостта

Преди шестдесет години, на 15 август 1963 г., един съвсем млад български лекар загива, спасявайки четиридесет и седем души

Д-р Стефан Черкезов

На 15 август колективът на Многопрофилната областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново почете 60-та годишнина от подвига на своя патрон. В своето кратко и емоционално слово изпълнителния директор д-р Даниел Илиев припомни случилото се на 15 август 1963 г. При тежка катастрофа между Велико Търново и Горна Оряховица автобусът, в който пътува лекарят, внезапно се сблъсква с камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който е при самата врата на автобуса, излита навън и остава невредим. Младият лекар не губи нито секунда и веднага се хвърля в огнения ад. Лично спасява 47 души от горящия автобус, повечето от които са полузадушени и с изгаряния.

Автобусът по тогавашните „съветски“ стандарти е бензинов /!/ и, както е обичайно за онези времена, претъпкан с правостоящи. В горещия августовски ден докторът е облечен с една от носените в онези години „найлонови“ ризи, която се топи от високата температура и прониква в кожата му... Пламва и косата на смелчака, която той гаси с ръце! Въпреки изгарянията, верният на клетвата 26-годишен лекар отказва да се качи в първите линейки, докато не бъдат извозени всички пострадали. Все пак последната кола го откарва в болницата. Помни се, че отпраща втурналите се към него с думите:

„Колеги, оставете ме, аз без друго ще умра. Гледайте другите пациенти!“ На следващия 16 август д-р Стефан Черкезов издъхва вследствие на тежките изгаряния и съпътстващата интоксикация... При леглото му е неговата едва 23-годишна Лидия, с която вече имат невръстна дъщеря. Въпреки непоносимите болки, в пълно съзнание моли младата си съпруга: „Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи. И нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...“ По същото време завършилият наскоро доктор по разпределение работи в с. Стрелец, Великотърновско, и е потеглил за служебно съвещание в окръжния център. Отстъпва мястото си в служебната кола на своя колежка и в последния момент успява да се качи в междуградския „рейс“...

Д-р Черкезов е роден на 26 април 1937 г. в с. Виноград, община Стражица. Учи медицина в един курс с бъдещите професори Александър Чирков и Радослав Гайдарски. Започва работа на 1 януари 1963 г., като мечтае да специализира в лекарското си поприще като хирург. Ще запознаем читателите на „Труд“ с кратките, но ценни спомени на напусналия ни наскоро академик проф. Веселин Борисов (1939-2021), споделени с телевизионната аудитория на предаването „Час по България“ на 21 юни 2019 г. Темата на разговора беше „Българската медицина - исторически проекции, паралели и уроци“, а гостът отдели сериозно внимание на д-р Стефан Черкезов и неговият подвиг. Тогава проф. Борисов ми остави кратък текст, който днес вече е в архива на Великотърновската болница. Д-р Даниел Илиев и неговите колеги са събрали и други свидетелства за нейния патрон, които могат да бъдат основа за бъдеща книга.

 „Познавах д-р Стефан Черкезов - разказва проф. Борисов,- от студентските ми години... Стефан Черкезов бе скромен човек. Целенасочен, замислен и повече мълчалив. Нямаше стремеж да изпъква, с нищо не показваше, че той ще бъде един от героите - саможертвеници в лекарското съсловие. Всъщност такива са повечето герои - те нямат нагласа за изпъкване и парадиране.

След дипломирането си той с голямо желание отиде селски лекар в своя роден край, в с. Стрелец, община Горна Оряховица, Великотърновска област. Съдбата бе решила още в първата година на своята лекарска практика той да покаже и докаже какви са истинските човешки и морални черти на българския лекар - доказване с много голяма цена, с цената на собствения живот. Саможертвата на д-р Черкезов тогава, през 1963 г., бе забележително събитие, което развълнува цялото общество, посмъртно той получи най-високото държавно отличие „Герой на социалистическия труд“... Тези факти са особено важни за нашата историческа памет, особено днес - как едно общество, една държава оценява саможертвата на лекаря. Защото и в по-късните години имаме също примери на лекарски героизъм без обществен резонанс, а и също името на д-р Черкезов като че ли е забравено...“

За щастие, през 1963 г. лекарското съсловие реагира с цялото възможно състрадание и съпричастност. Публикуван е специален брой на излизащият тогава вестник „Медицинска трибуна“ с главен редактор д-р Миладин Апостолов. Във вестника е поместено непретенциозното, но искрено стихотворение на д-р Николай Истатков „Пламъкът на саможертвата“:

Едва ли скулпторът, едва ли
твой паметник ще сътвори.
Не може камъкът да се запали,
не може да гори.

Студен е мраморът, студен е
за жертвената топлина
на дланите към хората протегнати,
за пламъка на обичта...
 
Ако си позволим лека редакция на последния стих, тя би била „обичта“ да се замести с „любовта към ближния, още по-точно - „... към ближните...“ 

Чест прави на великотърновските лекари, че увековечават паметта за един автентичен, съвременен войн на Доброто, в името на болницата в старата столица. Както знаем, повечето медицински институции у нас носят имената на християнски авторитети - „Св. Иван Рилски“, „Света Екатерина“, „Св. Анна“... И това е справедливо и напълно естествено. И, ако се замислим, подвигът на д-р Стефан Черкезов е в пълна хармония с общочовешките, с други думи, с християнските ценности. Дали Светия Синод на нашата църква би канонизирал скромния лекар като мъченик, и то в днешните, белязани от пълзящ егоцентризъм и бездуховност времена? Нима светостта няма своите измерения във всяка епоха? И не е ли време църквата да прекрачи психологическата бариера и да се обърне към съвременните проявления на мъченичеството - в името на ближния и ближните...

В деня на преклонение пред д-р Черкезов известната лекарка д-р Неделя Щонова сподели в социалните мрежи: „Всяка година, на този ден, докато съм жива, ще разказвам тази история... Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов.

Искам децата на брат ми да знаят за подвига на д-р Стефан Черкезов. Той спасява 47 души от пламъците в горящ автобус. На следващия ден умира от тежки изгаряния в болницата в Горна Оряховица. 15 август. Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея. Винаги, когато разказвам тази история, ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам. От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост. Хващаме се за ръце и заедно с моя прекрасен съпруг Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната областна болница. Тя носи името на д-р Стефан Черкезов. Стоим с часове пред паметника и си говорим. За стойността на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите...“

В началото на 2006 г. по инициатива на вестник „Български лекар“ 15 август е обявен за ден в памет на д-р Стефан Черкезов и лекарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Главният редактор на в. „Български лекар“ д-р Тотко Найденов издига идеята 15 август да се приеме за Национален ден на спасението, като признание на всички днешни знайни и незнайни герои, загинали при изпълнение на своите професионални задължения и човешки дълг.

Да се върнем към споделено от проф. Веселин Борисов. На 11 януари 2018 г. академикът изпраща писмо до проф. Златимир Коларов, в което прави важно предложение, актуално и днес: „Героизмът и саможертвата на д-р Стефан Черкезов са най-висок, най-категоричен и безусловен израз на героизмът и саможертвата на лекаря - хуманист. Те са емблема на лекарската етика и общочовешки дълг. Именно затова името на д-р Стефан Черкезов изпъква, издига се над релефа на ежедневието, той е феномен, който достига до нивото на символ на лекарското призвание, хуманизъм, героизъм... Това име е достойно за емблема на лекарската професия в България. То би украсявало и нейната организация - Български лекарски съюз „Д-р Стефан Черкезов“.