Иван Сотиров, бивш главен секретар на СДС, пред „Труд news“: Вили Лилков е най-неудобният конкурент и за Терзиев, и за кандидата на ГЕРБ

Датата на местните избори вече е известна – 29 октомври. Известни са досега и двама кандидати за кмет на София – издигнатият от ППДБ наследник на тежък кадесарски род Васил Терзиев, и номинираният от Инициативен комитет Вили Лилков, дългогодишен член на СДС и СДБ, четири пъти общински съветник и един мандат зам.-председател на СОС. Преди седмица той бе подкрепен от новата дясна коалиция „Синя София“, в която влизат  КОД, БЗНС-София, “Движение за демократично действие”, НДСВ, Съюзът на репресираните и  Българският демократичен форум. Все още не е известно дали ГЕРБ ще има свой кандидат. По тези въпроси разговаряме с Иван Сотиров, бивш главен секретар на СДС и бивш зам.-кмет на София.

- Говорим си на „ти“ с Иван Сотиров, защото се познаваме  от зората на демокрацията. Участвал си във всички кметски избори в София. Кои бяха най-ожесточените Каква ще бъде сега битката - комунизъм-антикомунизъм, ляво-дясно, русофили-русофоби? 
- Всеки избор е различен. Но винаги има и някои прилики. Например издигането на Васил Терзиев от ППДБ напомня на издигането на Венцислав Йосифов от БСП през 1995 г.
Нашата битката ще бъде за София – град свободен от партийно-олигархични кръгове и техните клиентели. За “Синя София“, защото олигархията е червена.
  
- Тогава банкерът Йосифов си бе кандидат на БСП, докато сега милионерът Терзиев е на уж десните ППДБ?
- Е, бившият председател на градската организация на БСП  Калоян Паргов каза и Терзиев не го отрече – че е бил резервен кандидат на БСП за изборите преди четири години. Това е доста сериозен морален и политически проблем. Тази всеядност, склонността на някои хора към свободното преминаване от единия край на политическия спектър в другия и обратно е признак за липса на политически ценности. Има и още един съществен белег на политическата криза и на кризата в системните партии – виждаме, че стана масова практика те да издигат за най-високите и отговорни политически позиции външни хора, които нямат политическа биография и опит в публичното управление. А основна задача на политическите партии е да изграждат политици и да ги предлагат на различни публични позиции. Това криене на партийните ръководства зад външни за партиите им хора е самопризнание за собствената им политическа несъстоятелност и за липсата на кадрови потенциал в собствените им партии. Престъпна безотговорност е да превръщаш висшите публични позиции в тренажор за обучаване на хора от съвсем други сфери на дейност. Това е все едно да отидеш да ти правят сериозна операция и от ръководството на болницата да ти предложат да я прави кандидат-студент по медицина. Министрите, кметовете, депутатите и т.н. са докторите, на които е поверена грижата за общественото здраве. Вредно и опасно е да се експериментира в такива области. 

- София отдавна не е била синя. Ще посинее ли пак с коалицията „Синя София“? 
- Трябва да се възстанови демократичната общност, защото нейните избиратели нямат представителство от близо две десетилетия, хората са принудени да избират по-малкото зло и да гласуват за някой не с ентусиазъм и по убеждение, а просто защото смятат, че той ще бъде по-малко лошият вариант от другия. 

- Кандидатът за кмет на „Синя София“ Вили Лилков заяви, че кандидатурата му е отговор на възмущението срещу лидерите на десницата и смята, че той ще обедини десницата. След Синята коалиция и Реформаторския блок това е пореден опит за обединение на сините отломки. Има ли шанс?
- Това сега е нещо качествено различно. Тези коалиции бяха между партийни ръководства, които са загубили политическа подкрепа и по-скоро бяха коалиции на оцеляването на ръководствата на тези партии. Докато сега нещата стоят по коренно различен начин. Тази политическа алтернатива възниква като отговор на широка гражданска подкрепа, на призива на авторитетни фигури, които през годините безкористно работиха за утвърждаването на демокрацията в България. Те издигнаха кандидатурата на Вили Лилков – човек с огромен опит в общината и визия за развитието на София, човек с ясна политическа кариера, който е бил последователен през годините в отстояването на принципите и ценностите на демократичната общност. Това е спонтанна гражданска инициатива, това е реакция породена от възмущението от действията на т.н. „десни лидери“, това е протест срещу партийните сглобки, олигархичните схеми и арогантния опит да се изпере висшата БКП номенклатура и ДС. Кандидатурата на Вили Лилков е възможност за всички десни избиратели и демократи, които гласуваха през годините за СДС и други демократични партии, да се консолидират зад един такъв политически проект. Между другото, СДС в началото тръгна така  - като широко антикомунистическо движение на партии, обществени организации и граждани.  Идеята беше от СДС да се роди целият политически спектър, а БКП да бъде забранена, както се случи с другите комунистическите партии в Източна Европа. Това не стана и сега виждаме, че метастазите на тумора БСП, който не беше отстранен, са дали разсейки във всички партии, включително и в тези, които се кичат с десни етикети.

- Кога според теб започна залезът на синята идея? 
- Аз вярвам, че синята идея е жива, но ако говорим за залеза на партията СДС, не бих сложил определена дата. Това е доста дълъг и комплексен процес, но мога да посоча основната причина. Тя е, че в периода 1997-2001 г., когато ОДС имаше цялата власт в държавата, не беше потърсена отговорност за престъпленията на комунистическия режим и на виновниците за планирания преди и извършен след 10 ноември 1989 г. грабеж, както и че не беше извършена лустрация. Това, че не беше потърсена отговорност и не беше извършена лустрация доведе не само до залез на СДС, а на цялата партийна система в България. Именно заради това планът на БКП номенклатурата и ДС успя, а той беше династичното възпроизводство на висшата БКП каста, която дирижира процесите в страната ни вече близо 80 г. Тази каста наложи олигархичният модел в България с ограбените от народа ни и изпраните навън пари.

- Което доведе до разцеплението на СДС на СДС и ДСБ...
- Въпросът е, че този олигархичен модел, за който днес всички говорят, включва и партиите, които са негов продукт и го реализират. Аз предупреждавам за това поне от 20 години, защото виждаме, че едни и същи структури участват по един или друг начин в сглобяването на управлението и на политическите партии в България.  Симптоматичен е начинът, по който работят. Олигархията няма интерес от изграждането на стабилен политически елит в България, както е във всички развити демокрации. Изграждането на политически елит е продължителен и сложен процес. В първите години след 10 ноември 1989 г. когато падна комунистическия режим, беше съвсем естествено в политиката да попадат хора без опит, защото при комунизма хората с управленски и политически опит бяха свързани с комунистическата номенклатура и с престъпния комунистически режим. И беше логично в първите години хората от демократичната общност да нямат управленски и административен опит.  Но 34 години след 10 ноември да няма изградени политици с политическа и обществена биография и непрекъснато партиите да предлагат хора извадени от ръкава на задкулисието, е показателно. Защото за олигархията е най-важното да няма стабилни политически партии и лидери със сериозни политически биографии и собствен авторитет, защото такива политици трудно могат да бъдат манипулирани и контролирани. Дори много от политиците, които задкулисието създаде през годините, в един момент, когато натрупаха собствен авторитет, опит  и влияние, станаха неудобни и трябваше да се търсят т.нар. нови лица. А „нови лица“ и „независими експерти“ е любимата схема на олигарсите и на старата БКП-номенклатура. Този процес го виждаме във всички партии. 

- Има ли според теб все още партия, която да  олицетворява автентичното синьо? 
- Очевидно няма. Именно затова се включих в гражданската инициатива за издигане на Вили Лилков, защото отдавна се чувства потребността да има нещо ценностно и с ясна политическа визия. И двете основни политически коалиции, които се заявяват като десни и антикомунистически, през годините направиха недопустими компромиси и действията им нямат нищо общо с техните лозунги. А това отврати много хората. Нашата амбиция е да дадем алтернатива и на онези, които  не участват активно в политическия процес. Познавам много хора, които през годините бяха активни политически, но сега изобщо не желаят да ходят на избори. И те имат своите аргументи – не искат да легитимират един политически процес, в който за когото и да гласуват, гласовете им попадат в една и съща сглобка. Видяхме, че тези, които до вчера се заявяваха като крайни противници, днес са рамо до рамо, а преди бяха в коалиции с БСП, с АБВ. Дясното като принцип е носене на политическа отговорност. А ние виждаме едни лидери, които десет години водят партиите си от провал към провал и не поемат политическа отговорност. Поне в началото я имаше тази култура дори в БСП - когато се загубят избори, лидерът да си подаде оставката, дори и когато не е по негова вина и да даде нова възможност за партията си. 

- При десните това бе ясно показано – и Филип Димитров, и Иван Костов си подадоха оставките след изборни загуби...
- Да, това е европейска демократична практика и затова СДС имаше влияние дълго време. Но дори и в БСП се спазваше този принцип. Сега виждаме, че всички партии имат някакви пожизнени лидери независимо какво се случва. Какво морално право имат лидерите, които носят отговорността за преизбирането на прокремълския президент Румен Радев, днес да ни предлагат кандидат за кмет на София? Същите тези хора работеха и за Мая Манолова за кмет на София и за малко не успяха да я направят. Как ще обяснят от ръководството на ДСБ, че не подкрепят кандидатурата на Вили Лилков, бивш председател на софийската организация на ДСБ и бивш техен кандидат за кмет на София? Каква е неговата вина пред тях? Може би, че призова да се гласува срещу Мая Манолова и Румен Радев и че не прие колаборацията им с БСП? Как ще обяснят на своите избиратели, че пред един доказан и последователен антикомунист и демократ с огромен опит в политиката и местното самоуправление са готови да подкрепят човек, който е започнал бизнеса си с дъщерна фирма на фирма, създадена от хора на ПГУ на ДС? Нещо повече, господин Терзиев излъга, не само като прикри това обстоятелство, но и като разправяше сърцераздирателни истории за баща си, който едвам преживявал с 5 долара пенсия през 1997 г. Излъга, защото вече са публични документите, от които е видно, че баща му е имал солиден бизнес от 1986 до 2019 г. и то като член на ръководството на фирма, създадена от Научно-техническото разузнаване. От ППДБ дължат отговор и на въпроса: Как не успяха да намерят в техните среди един човек достоен за кандидат за кмет на София, който да не е горд с възпитанието, което е получил в семейството си, в което всички са висши офицери от ДС? Изобщо разбра ли някой как е издигнат Терзиев? За обществото е важно да знае как партиите извършват своите номинации. Едно време имаше демократични традиции в партиите, имаше тежки вътрешни избори, открити процедури за номинации от местните структури и публичен дебат за тях. Самите партии трябва да бъдат институция на демокрацията. Не можеш да реализираш демократично управление, ако не го реализираш вътре в собствената си партия.  А т. н. „десни партии“ станаха по-недемократични дори от БСП. 

- И Атанас Атанасов си подаде оставката като лидер на ДСБ, и Христо Иванов от „Да, България“ след изборни загуби, Корнелия Нинова май че два-три пъти направи това – и въпреки това си останаха начело?
- Като си подадеш оставката, се оттегляш – това е подаването на оставка. А те превърнаха подаването на оставка в „оставам“. Подават си оставката, за да останат. 

- Според теб ГЕРБ трябва ли да подкрепи Вили Лилков? 
- Не съм човекът, който да казва на ГЕРБ какво да прави. Но е важно да се разбере, че Терзиев е най-удобният конкурент за ГЕРБ и че кандидатът на Борисов е най-удобният конкурент за ППДБ. А Вили Лилков е най-неудобният конкурент и за едните и за другите, защото нито Терзиев, нито кандидатът на Борисов имат шанс срещу него на балотаж. 

- СДС-София получи покана от Вили Лилков да се включи в „Синя София“, но решението трябва да вземе градският съвет... 
- Преди повече от 10 г. съм напуснал СДС и не знам какво ще решат, но за мен най-важни са избирателите. Силата на СДС през годините винаги е била в неговите привърженици и успехите на СДС, в повечето случаи, бяха благодарение на неговите привърженици - въпреки лидерите му. За съжаление, много от лидерите на СДС разбраха това, чак когато си направиха собствени партии.  

- Според теб т.нар. сглобка започна ли да се стикова? Има ли шанс да просъществува дълго време?
- Аз съм от хората, които призоваха за формирането на евроатлантическо мнозинство с ясна позиция за подкрепа на Украйна и за премахването на унизителните за националното ни достойнство символи на чуждото господство в България. Не може паметникът на съветските окупатори, които ни наложиха престъпния комунистически режим, да стърчи в центъра на българската столица над всички национални символи. Не съм хранил особени илюзии как ще управлява то, но смятам, че с всичките недостатъци, които има, е по-добро от запазването на едноличния и откровено прокремълски режим на Румен Радев.

Нашият гост

Иван Сотиров е роден на 29 юли 1963 г. в  София. През 1981 г. завършва Софийската математическа гимназия, а през 1987 г. специалност „Подемно-транспортни машини и системи“ в ТУ  - София. Работил е като инженер във фирма „Пътища и съоръжения“ и в „Автобаза“ към Медицинска академия – София.

През 1990 г. става член на СДС. Бил е председател на общинската организация в столичния район „Средец“ и негов кмет. Депутат е в 37-ото и 40-ото НС. Заемал е и поста зам.-кмет на София по сигурността. Бил е и главен секретар на СДС.