Изкуственият интелект и краят на мъдростта

В случая с ИИ имаме работа с нещо много по-опасно - напълно премахва нуждата от човешко посредничество

Изпълнява черни или предполагаемо „безсмислени“ умствени задачи от наше име

Технологията е статична и нечовешка и не може да ни насочи към единение с истината

Всеки, който е в училище или университет, ще знае, че изкуственият интелект вече оказва голямо влияние върху образованието. Въпреки стартирането му преди по-малко от година, част от студентите сега използват ChatGPT, за да пишат своите задания и есета, като други ИИ инструменти също предлагат писане на бележки и обобщаване на съдържанието на лекциите. Дори извън класната стая подобни технологии бързо революционизират природата на знанието и начина, по който учим.

Това е така, защото за първи път те направиха възможно възлагането на умствени процеси - по-специално запомнянето, обработката и възпроизвеждането на информация - на нечовешки същества. Те, ако заимстваме термините на френския философ и ранен критик на технологиите Бернард Щиглер, екстериоризират нашите умствени способности до неживи протези.

В епоха, в която много трансхуманистични технологии се приемат за даденост - било то противозачатъчните хапчета, които заобикалят женската биология, или начини на комуникация, които надхвърлят естествените граници на географията - мнозина не виждат в това някакво екзистенциално значение.

ИИ, биха могли да твърдят, че просто изпълняват черни или предполагаемо „безсмислени“ умствени задачи от наше име и така ни позволяват да се заемем с всичко, което смятаме за по-полезно.

Някои дори твърдят, че ИИ ни позволява да бъдем по-креативни поради тази причина. И все пак, дехуманизирайки знанието, то може в крайна сметка да попречи на възможността за истинска мъдрост. Това е така, защото мъдростта е нещо, което може да бъде реализирано само чрез автентични човешки процеси; поне това е, което научаваме от предмодерните концепции за познание, особено тази на Платон.

Опитвайки се да разберем опасността, която съвременната технология представлява за мъдростта, трябва да преразгледаме Федър, диалога, в който Платон представя своята теория на педагогиката, а също и известната си критика на писането - може би първата технология, която екстериоризира знанието към неживо образувание.

В диалога Сократ обяснява на своя събеседник, че изкуството на реториката изисква учител, който може да представи идеи по такъв начин, че да съответства на специфичните нагласи на всеки ученик; тоест той трябва да може да говори с душите им.

„Този, който трябва да бъде ретор“, казва той, трябва да познава различните форми на душата... хората от определен вид лесно се убеждават чрез речи от определен вид по определена причина в действия или вярвания от определен вид, а хората от друг вид не могат да бъдат убедени така. (Федър, 271d)

Изводът тук е, че ефективното предаване на знания е задължително междуличностна дейност: то изисква живите хора да участват в диалектика с други живи хора, работейки с особеностите на тяхната природа и степента на разбиране, която вече притежават.

След като обяснява този дидактически идеал, Сократ продължава да обсъжда писането като нещо, което го застрашава. Той разказва мита за изобретяването му по следния начин: един ден Теут - древното египетско божество, за което се твърди, че е изобретил математиката, геометрията и астрономията - отишъл при Тамус, царя на Египет, за да му представи нов клон на техническите знания, който той вярвал, че ще подобри мъдростта и паметта на хората, а именно изкуството на писане.

Но кралят не одобрил изкуството му, заявявайки, че то всъщност би имало обратния ефект: Ако хората научат това, то ще имплантира забрава в душите им; те ще престанат да упражняват паметта си, защото разчитат на това, което е написано, призовавайки нещата да си спомнят вече не от себе си, а чрез външни бележки.

Имайки предвид казаното от Сократ в диалога относно императивът на реторика да „познае различните форми на душата“, можем да тълкуваме загрижеността на цар Тамус в смисъл, че опасността от писането като технология, която премахва междуличностното посредничество, се крие точно във факта, че дехуманизира ученето.

Загрижеността е, че писането може не само да попречи на способността на хората да запомнят неща - важността на които ще се спрем скоро - но също така може да не успее да се обърне към хората, като говори на тяхната конкретна душа.

Векове наред този педагогически идеал е поддържан от християнските, еврейските и ислямските традиции на обучение. Дори когато писането беше прието, все още се смяташе, че съдържанието му трябва да се преподава междуличностно и в степени, съответстващи на капацитета на всеки обучаем.

Заменяйки междуличностните педагогики с неодушевено количество информация, интернет преувеличи опасностите от писането до безпрецедентна степен. Може да изглежда, че ни предоставя повече знания от всякога, но - тъй като е безплътен и безличен - не може да говори с определени души и така да ги насочи към истината в смислен, по-дълбок смисъл.

Именно динамичният процес на междуличностна диалектика ни позволява да преминем от факти към рационални принципи, а след това от рационални принципи към вечни истини; да се придвижи нагоре по епистемичната скала, която е „разделената линия“ на Платон.

Това по същество е опасността от замяната на технологиите с традиционните начини на познание. Технологията, тъй като е статична и нечовешка, не може да ни насочи към единение с истината, както е предвидил Сократ на Платон, защото u липсва активната - тоест междуличностната - съставка, която превръща, сякаш чрез алхимия, необработената информация в лично прозрение.

В случая с ИИ обаче имаме работа с нещо много по-опасно - тъй като ИИ на практика напълно премахва нуждата от човешко посредничество. До съвсем скоро процесът на преобразуване на необработена информация в, например, есе, все още щеше да изисква от нас да ангажираме нашите способности за памет, умозаключение и разум и като цяло би се ползвало от дискусия с учител или връстник.

Тези процеси от своя страна задълбочават способността на ума за мъдрост. Но с възхода на технологии като ChatGPT вече е възможно когнитивните способности да бъдат възложени на нечовешко същество.

Това ни отвежда може би до най-сериозната заплаха, породена от ИИ, поне от платоническа гледна точка: подизпълнението на нашите умствени способности и по-специално на паметта - основна способност за мъдрост.

Можем да накараме ботове да водят бележки от лекции вместо нас, без дори да се налага да регистрираме това, което се преподава; и можем да съставим изчерпателно есе по дадена тема, без сами да сме усвоили съответната информация или да сме имали някакво лично прозрение. С други думи, можем да продължим да търсим знания, без да интернализираме нищо.

Сега можем да разберем защо, от платоническа гледна точка, екстериоризацията на знанието до нечовешки протези е толкова враждебна за стремежа към мъдрост: не само премахва междуличностния елемент, който е необходим, за да води всяка отделна душа към истината, но също така отслабва самата способност, която ни позволява да интернализираме информацията и да я трансформираме в знание и прозрение на първо място.

Особено що се отнася до образованието, трябва да се тревожим за ИИ. То не само насърчава интелектуалния мързел и плагиатството, но фундаментално подкопава тези аспекти на човешката ни природа, от които зависи придобиването на истинско знание.

Но това, което те не осъзнават, е, че подкопавайки самата ни човешка природа и пренебрегвайки уникалната ни способност да търсим и да се обединяваме с истината, ИИ ще ни остави не само невдъхновени, но и недостойни. За да повторим отново пророческите забележки на цар Тамус, това ще имплантира забрава в душите ни.

(От pogled.info, със съкращения)