Има ли надежда за читалище „Надежда”?

Нужни са 2 млн. лв за реставрация на уникалната сграда в Търново

Преди 150 г. княз Александър Батенберг пръв дарява 50 златни наполеона за изграждането на културната институция

В него заседават три Велики народни събрания

Спешно са необходими около 2 млн. лева за завършване реставрацията на Народното читалище “Надежда 1869 г.” във Велико Търново. С парите ще бъде обновена и снабдена с модерно техническо оборудване сцената в театралния салон на емблематичната културна институция, която тази година чества 150-годишен юбилей. За належащата реконструкция има разработен проект, който през април тази година е внесен в Министерството на културата и се чака финансиране.

Сагата по възстановяване блясъка на читалището, което е обект от висока категория на национално значение, е от 2003 г., когато е правен последния ремонт. Строителните дейности тогава са били по проект на арх. Пламен Цанев. Средствата обаче не стигнали за цялостен ремонт и част от реконструкцията останала незавършена. Етапно са извършени реставрационни работи на салона без сцената, която е зазидана, а в салона е направен временен подиум. Средствата в размер на 500 000 лева за завършване на салона и прилежащите фоайета са осигурени от Община Велико Търново и Конфедерация Швейцария по проект “Красиво Велико Търново”.

“От тогава сцената е в полудобро техническо състояние. Заради това изготвихме проект за довършителна реставрация и техническо оборудване, кандидатствахме за финансиране през 2007 г. Докато се чакаше отпускането на средства, през 2009 г. покривът се срина върху сцената. Представени бяха протоколи за щетите пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. С отпуснати от държавата 10 000 лева и с 4000 лева собствени средства, успяхме да завършим отделни части по изготвянето на проекта”, обяснява председателката на читалищното настоятелство арх. Донка Колева.

Тя уточнява, че за архитектурно-строителните дейности са необходими малко над 600 000 лева, за електроакустиката-190 000 лева, 114 000 лева ще струва осветлението, а останалите средства от исканата сума са за сценично оборудване, механизация, портален мост, съоръжения за противопожарна безопасност и др.

“Салонът, който събира 300 души, има много добра акустика. Дори и с временен подиум, на сцената непрекъснато се играят представления. Имаме по над 20 постановки годишно, както и множество други културни събития. Две поредни години Американското посолство организира в читалището два концерта”, изтъква арх. Донка Колева.

Като радетел за съхраняване на богатото културно наследство като сграден фонд и ценни предмети, арх.Колева е направила щателно проучване на забележителната история на НЧ “Надежда”.

“Още със създаването на читалището през 1869 г. търновската общественост го поставя в центъра на културния живот в града. В ръководството му са избрани образовани, високоинтелигентни и авторитетни личности с влияние в политиката и с активно участие в изграждането на нова България. Това са председателят Димитър хаджи Павли Иванов, подпредседателят Н. Д. Смилов, касиерите Жоржо Момчев и Атанас Симеонов и писарите Стефан Михов и Петър Димов. Първоначално читалището се помещава в къщата на Атанас хаджи Недялков, а след това в дома на Анастасия Тодорова на днешната улица “Иван Вазов” 9”, разказва арх. Донка Колева.

Тя подчертава, че изключително любопитна е архитектурната история на театралния салон, обявен през 1973 г. за исторически паметник на културата от национално значение и на читалищната библиотека, декларирана като архитектурно-строителна културна ценност от 1980 г.

“На 10 юни 1882 г. на заседание на настоятелството председателят д-р Стат Антонов предлага читалището да построи собствена сграда за театрални представления, която да е гарант за неговото бъдеще, за неговия авторитет и развитие. Тази идея се обсъжда на общото читалищно събрание и е подкрепена от кмета Петър Бояджиев. На 4 юли 1882 г. настоятелството решава да поиска от общинското управление да му предостави безвъзмездно мястото на “кадийницата и харемлъка” (б.а.турското съдилище). Проектът за сградата е изработен в духа на новите Европейски стилове Неоренесанс, Сецесион с корнизи, фронтон и балкон и е подарен от градския инженер австроунгареца Франц Билабел”, разкрива арх. Колева.

Проектът за театралния салон е обсъден на 8 март 1884 г., изпратен е за одобрение на окръжния участъков инженер и едва на 25 март общото събрание упълномощава настоятелството да започне строителството. За събарянето на старите сгради е нает майстор Иванчо Колев Дюлгерина и до октомври теренът е освободен и разчистен. За да се спестят пари е решено строежът да се извърши по стопански начин. На 14 април 1885 г. Киро Тулешков е избран отново за председател и за подпредседател-Димитър Атанасов, секретар в общината. Настоятелството наема за изпълнител майстор Георги Цветков. Основният камък е положен на 6 май 1885 г. Градежът на сградата в основите е от камък и от тухла по етажите.

“Поставено е началото и на фонд за строежа от постъпилите средства, дарени от учителите. Отправени са покани до гражданите, министрите и княза за волни пожертвования. Пръв се отзовава княз Александър Батенберг, който дарява 50 златни наполеона. Княз Фердинанд Сакскобургготски дава няколко пъти пари и е обявен за почетен председател. Дарения правят и още 59 граждани и организации, които са вписани в книгата за благодетели. Настоятелството набира средства и чрез културни дейности като се правят вечеринки, благотворителни балове, представления, концерти, бал антре”, споделя арх. Колева.

Към средата на юни 1885 г. читалищната театрална сграда е покрита, но остава незавършена поради липса на средства. Настоятелството взема заем 3000 лева от Търновската земеделска каса и сключва сделка за заем 9000 лева от Славчо хаджи Паскалев чрез търговците Стефан Петков и Михаил Рачев. През юли 1886 г. заетите пари са изразходвани, но строителството не е приключело. Нов заем от 3000 лева взема “от свое име и отговорност” Стефан Стамболов и така с голяма задлъжнялост читалищния салон е завършен.

В него заседават три Велики народни събрания през 1886 г., 1893 г. и 1911 г., то е основоположник на библиотечното и музейното дело, на театъра, киното и художествената галерия във Велико Търново.

Години наред читалището е в безизходица и в тежкото финансово положение поради големите лихви по заемите. Едва през 1920 г. задълженията са напълно погасени благодарение на дарените 10 000 лева от известния търговец и индустриалец Ангел Попов.

В периода 1944 -1987 г. са правени ремонти на читалищните сгради най-вече на покривите, сцената и за поддръжка до затваряне на салона от пожарната поради непригодност за експлоатация. Настъпва време, когато много от представленията и събитията са извън читалището.

В периода 1979-1985 г., настоятелството с председател Еню Енев и членове арх. Димитър Върбанов, арх. Илия Лефтеров, Георги Ефтимов, инж. Ангел Шишков и др. работи усърдно за да започнат реставрационните работи на театралната сграда. Изготвят се варианти на задание и проекти от арх. Теофил Теофилов и арх. Ил. Лефтеров. През 1989 г. за председател е избрана Невяна Бъчварова и едва тогава в настоятелството се обсъжда изготвения от Националния институт за паметниците на културата архитектурен проект за реставрация и адаптация на сградата на театралния.

През 1993 г. едната зала в читалищната библиотека е оформена като камерна зала, а пет години по-късно по проект “Красиво Велико Търново” е направен и ремонт на покрива и фасадите.

През 2009 г. театралната сцена аварира поради износване на покривната конструкция и липсата на средства за възстановяването и.

В периода на новото време - социализма читалището е място за изява на народното дарование и самодейност, за което говорят множеството награди и отличия.

Както в миналото така и днес една от традиционните задачите на читалищното настоятелство е да търси средства за поддържане на сградите - културни ценности, както и подкрепата за това на държавата и общината.

“Идеята за построяване на библиотека е от 1909 г., когато настоятелството решава да купи къщата на бащата на първия председател на читалището - покойния хаджи Павли. На 25 април 1910 г. се взема решение за построяване на библиотечна сграда с лице на горната улица на закупеното място oт хаджи Павли и добавеното място от къщата на Шекерджиев. Настоятелството успява да получи заем от 7000 лева от Българска народна банка и осъществява строежа по етапно. Плановете на сградата са изготвени от арх. Георги Козаров с участието на арх. Джангозов. Изпратените проекти до окръжния инженер носят названието “Здание за библиотека и музей”. Основите на сградата са изпълнени до края на август 1910 г. от инж. Ал.Вълков, а предприемачът Тотю Минев, спечелил търга на 9 юли 1911 г., я издига и завършва през октомври същата година. Приемателната комисия има забележки заради многото изменения при строителството и определя те да се отстранят до септември 1812 г.", изтъква арх. Колева.

Голямото земетресение в Търново на 1 юни 1913 г. поврежда двете читалищни сгради. Библиотеката е засегната повече и през май 1914 г. започва нейния ремонт от майстор Пенчо Бейски с пари отпуснати от общината. Междувременно учителят по рисуване и член на читалището Димитър Багрилов заедно с ученици изработват парапета на стълбището и мозаечния под, които са приети от арх. Лазар Габраков. Официалното откриване на новата сграда за библиотека, читалня и музей е на 15 февруари 1915 г. с участието на митрополит Йосиф, окръжния управител и началника на гарнизона. Библиотеката на читалище “Надежда 1869” е основана заедно с читалището и затова книжният є фонд е толкова богат. Сега в него има над 46 737 книги. Там се съхраняват 12 стари ръкописи, 231 старопечатни книги, 18 заглавия на вестници и 15 на списания до Освобождението. Запазени са и уникалните 155 тома стенографски дневници на Народното събрание от 1879 г. до 1926 г. и 3 тома от ВНС 1946-1948 г., 3 тома - стенографски дневници на Областното събрание.

“Стенографските дневници на Народното събрание са безпристрастната история на българската държавност. В тях може да се прочетат изказванията в пленарната зала, да се проследи приемането на българските закони, мотивите за тях и дебатите на народните представители. Дневниците са дарение от търновеца Димо Кьорчев юрист, литературен критик и теоретик, есеист, публицист с философска нагласа”, доверява арх. Колева.