Труд
Автор:
Гита Манолова
Създава се среда за повишено образуване на тромби
Не подценявайте болката в гърдите, съветват кардиолози
Повишение на инфаркти и инсулти се регистрира в болниците, а причина са ниските температури. Особено рискови са идните дни, в които прогнозите са за рязко повишение на градусите, от минус 20 до над 10. Именно такива периоди кардиолозите определят като “сезона на инфарктите”. Невролози пък отчитат традиционно завишаване на инсултите през февруари, тъй като времето влияе на малките и средните съдове, а също и на венозното оттичане.
Ниските температури предизвикват спазъм на артериите, който води до нарушение в кръвооросяването. Според специалисти от ИСУЛ прираст има както при исхемичните инсулти (запушване на съда), така и при хеморагичните (с кръвоизлив).
Забавеното оттичане на кръвта намалява притока на кислород и глюкоза към мозъчните структури и основно към нервната клетка. Именно това посочват за един от механизмите за получаване на исхемичен мозъчен инсулт, или както хората го наричат - “удар”.
Кардиолозите пък сочат като причини за стигането до инфаркти нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки), до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип, например.
Пред “Труд news” проф. Лилия Демиревска, част от екипа на Клиниката по кардиология във ВМА разкрива, че според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът “падне” под 12C. “Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане, най-рискови са температурните колебания”, заяви кардиологът.
Проф. Лилия Демиревска, кардиолог във ВМА
“Ниските температури през зимата водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето - коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане”, обясни проф. Демиревска. Кардиологът посочи, че това е нормална реакция към студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания, особено по време на физическо натоварване. “В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт”, посочи още специалистът.
“По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия”, дава примери кардиологът.
Проф. Демиревска отбеляза и че зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност. “При повишените нужди на организма за справяне с критични ситуации, каквото е едно възпаление, много бързо може да се изчерпят възможностите за компенсиране на вече увредената сърдечна функция. Това води до рязко влошаване и нужда от постъпване в болница за лечение на състоянието”, предупреди специалистът. Тя съветва да не се подценява болката в гърдите. “При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите - поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул, драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт”, предупреди още проф. Демиревска. “Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт”, е призивът на кардиолога от ВМА.
“При пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент”, споделя опита си проф. Демиревска. Тя допълни, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение.
В студеното време има големи рискове от инфаркт по простата причина, че ниската температура води до спазъм на съдовете. Особено при хора, които са предразположени за това, трябва да се пазят. Резките температурни разлики също не влияят положително.
Съветвам уязвимите хора да избягват резките температурни разлики, когато се налага да излизат на студа, да бъдат добре облечени, а не ако се затопли да се влияят от температурата.
Ако могат да стоят у дома на топло е най-добре. Медикаменти за разреждане на кръвта трябва да се взимат само по показания, ако не са в ритъм трябва да се приемат, но да не се самолекуват. Трябва да се отиде профилактично на лекар, особено за хора над 50 години, въпреки че вече инфарктите се “подмладяват”. Оперираме пациенти на 25 - 30 години. Вчера оперирах жена на 32 години с тежки промени в съдовете на сърцето.
В студеното време се свиват кръвоносните съдове и се повишава кръвното налягане. Това е основното, което се наблюдава. Факт е, че студеното време оказва влияние за увеличаване на инсултите, както и резките температурни разлики. Но не можем да кажем, че това е “сезонът на инсултите”. Все пак лятото също се случват. Мога да посъветвам хората сега да не подценяват това да носят шапка и да се обличат топло.
Съдови спазми, дисбаланс в работата на жлезите с вътрешна секреция и проблеми с метаболизма са част от рефлексите на тялото към скоците в термометъра.
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Между 30 и 50% от хората се оплакват от здравословни проблеми заради резките промени във времето. Това споделят лекари от Велико Търново.
Специалистите предупреждават, че температурните амплитуди крият най-много рискове от сърдечносъдови аномалии. Те са опасни и за хронично болните, отразяват се зле на децата и възрастните.
“Наблюдаваните в последните години непостоянни температури освен, че са неприятни и нарушават ритъма на живот, но са и вредни за здравето на хората. Ниските градуси, следвани от дни на затопляне и разлики от 20-30 градуса, подлагат организма на стрес. Това причинява множество неразположения и в напълно здрав организъм, защото е свързано с промяна в средното за сезона налягане. Именно това е причината за множеството случаи на мигрена, световъртеж, отпадналост, раздразнителност”, коментират медици.
Специалистите го обясняват с факта, че резките смени в налягането провокират съдови спазми, дисбаланс в работата на жлезите с вътрешна секреция и проблеми с метаболизма.
Поразяват досадни студови алергии
Повечето пациенти в Пиринско се оплакват от сърдечни проблеми.
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
Капризите на времето напълниха отделенията по неврология и кардиология в Пиринско. Повечето пациенти се оплакват от сърдечни проблеми, зачестили са инсултите. Една от причините е и студа, казват местните джипита, които са насочили пациентите си за болнично лечение. Не са малко и заболелите от пневмонии след тежко прекарания грип този месец. За региона ниските температури са необичайни и те оказват тежко влияние на възрастни хора с хронични заболявания като хипертония и сърдечно съдови. Зачестили са и инфарктите в студеното време.
Лекари разказаха, че напоследък се наблюдава и отключване на т. нар. студови алергии, някои от които могат да бъдат доста досадни. Първите признаци са изменения в цвета на кожата - от бледа до силно червена, получава се обрив, сълзене на очите или постоянна хрема. Затова препоръчват в студените дни кожата да се овлажнява, да се ползват мазни кремове, да не се мият ръцете с ледено студена вода, да се носят ръкавици и шалове. Най-често от студовите алергии страдат децата и възрастните, разказват лекарите. Затова и се препоръчва разходката на открито да бъде в обедните часове, а не рано сутрин, когато студът е най-агресивен.
Данни на Националния център по обществено здраве и анализи
*В Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването се отчитат 156 случая на остър инфаркт на миокарда в първото 3-месечие на миналата година в сравнение с третото ѝ тримесечие. Справката е за общо хоспитализирани и нехоспитализирани пациенти. Лекуваните в болница са с 69 души повече в първите зимни месеци на годината, сравнено със случаите през юли, август и септември. От данните се вижда, че от засегнатите значително преобладават мъжете във всички възрастови групи.
Данни за инсултите липсват.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова
