Как Кипър може да провали срещата във Варна

Освен нашите планове за европейски газов хъб, Никозия също изгражда свой за ЕС, който среща яростната съпротива на Турция

Кипър е единствената страна, членка на ЕС в регион, разполагащ с огромни газови залежи

Пред едно от ключовите постижения на премиера Борисов, а именно срещата между председателите на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът Ердоган във Варна на 26 март, надвиснаха буреносни облаци. Председателят на ЕС Доналд Туск заяви, че заради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море, следващият Европейски съвет ще реши дали изобщо да се проведе среща на върха ЕС - Турция. Туск каза още, че от името на всички европейски лидери изразява пълна солидарност с Гърция и Кипър.

Кипър е в суверенното си право да експлоатира националните си ресурси според европейското и международно право, в т.ч. и конвенцията на ООН за моретата. Тези действия противоречат на ангажиментите на Турция за добросъседски отношения и нормализирането им с всички страни - членки. Сътрудничеството с Турция ще продължи, но на Европейския съвет през март ще се направи преглед и оценка на отношенията и тогава ще се прецени дали са налице условия за провеждането на срещата на върха ЕС-Турция във Варна на 26 март. По този начин спорът Кипър - Турция и решаването на Кипърския въпрос бяха изкарани на преден план в отношенията между ЕС и Турция.

Поводът за този демарш на Доналд Туск беше блокирането от турски бойни фрегати на проучвателната платформа „Saipem 12000“ на италианската компания „Eni“, която се беше насочил за проучване в зона три на кипърската икономическа зона. В Анкара смятат, че Република Кипър няма право едностранно да разработва ресурсите на целия остров и ползите от добива на газ следва да се делят с непризнатата Северно-кипърска турска република (СКТР). Турция също така обвързва тази дейност с решаването на Кипърския въпрос, като при неуспех заплашва да започне самостоятелни проучвания в северната част на острова. Турция не е подписала международната конвенция за разпределението на морските икономически зони и не признава делението на кипърската акватория. Турският президент отправи заплаха и към международните компании, участващи в проектите за разработка на газовите находища, като директно ги заплаши, че „с безотговорните си действия те рискуват да загубят Турция като приятел“.

Новоизбраният президент на Кипър Никос Анастасиядис отговори, че Кипър е подписал всички необходими договори за разграничаване на морското пространство, така че неговата страна ще продължи изследванията съгласно графика, независимо от съпротивата на Турция. Той обвини Турция, че е нарушила международните закони, както и че се опитва да постави на дневен ред исканията на непризнатата СКТР и да затрудни решаването на Кипърския въпрос. Цялото това напрежение е следствие от новото разкритие за наличие на природен газ в блоковете 6 и 8 на кипърската зона на италианската „Eni“ и френската „Total“ през януари. Находището в блок 6 „Калипсо“ е многообещаващо и може да се превърне във второто по големина след откритото преди години „Афродита“. Геоложки то е свързано с огромното находище „Зохр“ , което беше открито в икономическата зона на Египет.

Към момента около Кипър са открити две находища. Първото е „Афродита“ , открито от американската компания „Noble Energy“ през 2012 г. в блок 12 с предполагаем обем от 250-320 млрд. куб. м природен газ. Общата стойност се оценява на 350 млрд. евро, а чистата печалба за Кипър - на 85 млрд. евро. Новооткритото находище „Калипсо“ е с предполагаеми обеми от 170-230 млрд. куб. м газ. Към момента Кипър не е в състояние да използва собствените си газови резерви за вътрешния пазар. Липсва газопреносна мрежа. Налага се да се изграждат газопроводи до трите електростанции на Кипър, впоследствие да се изгради газопроводна мрежа за нуждите на основните промишлени предприятия и като последен етап - газифициране на жилищата.

В условията на тежка икономическа криза и на практика фалит на банковата система преди няколко години, правителството взе решение да започне отдаването на блоковете от икономическата си акватория на чужди компании. След три търга в момента имат право да разработват ресурсите следните компании самостоятелно и в консорциуми: „Eni“ - 2,3,6,8,9,11, „Total“ - 6,10,11, „ExxonMobil“ и „Qatar Petroleum“ - 10 , „Korea Gas Corporation“ - 2,3,9, „ Nobel Energy/Shell“ - 12. Британската „Capricorn Oil“, израелските „Delek Drilling“ и „Avner Oil Exploration“, както и руските НОВАТЕКа и GPB Global Resources (структура на  Газпромбанка) не получиха дялове. Логиката на кипърското правителство е разбираема. Кипър е единствената страна, членка на ЕС в регион, разполагащ с огромни газови залежи. Откритото от „Eni“ находище в зоната на Египет „Зохр“ е с разкрити до сега обеми от 850 млрд. куб. м, израелските „Левиафан“ е с 620 млрд. куб.м, „Тамар“ - 200 млрд. куб. м. Тези находища са в една геоложка структура заедно с кипърските „Афродита“ - 320 млрд. куб. м и „Калипсо“- 230 млрд. куб. м, общо 2 трл. и 200 млрд. куб. м разкрити до момента. Към тях добавяме поне още толкова от ливанските и сирийските находища, където руската НОВАТЕКа получи разрешение от Ливан за техните блокове 4 и 9 заедно с „Eni“ и „Total“. За сирийските блокове единствената интрига ще бъде как ще се разпределят 100%-ните квоти между руските компании.

В това огромно газово поле Кипър е единствения преден пост на ЕС и не губи време в реализацията на това предимство. Вече са сключени споразумения с Гърция, Израел и Египет за съвместни газопроводи. Това е Средиземноморският магистрален газопровод, който ще свърже тези находища с Европа. Тук обаче се намесва един друг играч. Може и да си дарен от Господ с местоположение и природни богатства, но да не случиш на съсед, в случая с Турция, която е готова на директна военна ескалация, за да не допусне проучвателните дейности около острова. Новоизбраният кипърски президент, който се закле на 28.02. и по традиция първата му дипломатическа изява е присъствието му в българското посолство по случай националния празник на България 3-ти март, ще трябва да преодолява деструктивното поведение на Турция и да възобнови преговорите за решаване на Кипърския въпрос. За това той разчита на ключовата помощ от ЕС.

Турският интерес е да не допусне едностранно участие на гръцко-кипърската страна в този енергиен извор на пари и благоденствие, защото така тя остана изолирана. Турция не в състояние самостоятелно да разработи ресурсите в зоната на Северен Кипър, също така обаче попадна в капан поради факта, че непризнатата в международен план СКТР не може да сключва сама договори с международните компании, които имат технологиите и ресурсите за изследвания, така както Кипърската република. Останала без участие в тези печеливши проекти Турция губи и ролята си на алтернативен за Европа транспортьор на енергоресурси. Източно-средиземноморките газопроводи към ЕС са пряко конкурентни на турските мечти за ключов играч за доставка на руския газ за Южна Европа, за Транс-анатолийския газопровод и възстановяването под някаква форма на „Набуко“ от районите на Азербайджан и Ирак. В същото време тази турска деструктивна роля се сблъсква с интересите на ЕС за диверсификация на енергийните доставки от Русия, с тези на САЩ , които освен всичко останало имат за Държавен секретар и Рекс Тилърсън, само допреди година изпълнителен директор на един от основните участници в разработването на кипърските залежи компанията „ExxonMobil“.

Единственото нормално решаване на споровете, които ще позволят безпроблемното разработване на тези важни ресурси за Европа, е възобновяването на преговорите между Република Кипър и доминираната от Турция Северно-кипърска турска република. Поради тази причина ЕС ще продължи да обвързва подобряването на отношенията си с Турция със съдействието на страната за решение на Кипърския въпрос, като може и да не тръгне на сдобряване във Варна през март. Все пак когато не може да наложи своята политика със сила в районите с енергийни ресурси, ЕС би следвало да успее да защити поне това, което се намира в нейната икономическа зона.