Как съветската ядрена подводница К-219 потъна край бреговете на САЩ

Преди 35 години морякът Сергей Преминин предотврати ядрена катастрофа край бреговете на САЩ

На 3 октомври 1986 г. на съветската ядрена подводница К-219 се случва авария, която води до „втори Чернобил“ край бреговете на САЩ. В една от шахтите на подводницата става взрив от балистична ракета и три дни по-късно подводницата потъва в Атлантическия океан. Четирима от 119-те члена на екипажа загиват.

Преди 35 години се случва катастрофа, чийто последствия могат да надминат Чернобил и това става на 1 000 км от бреговете на САЩ, североизточно от Бермудите. На стратегическата съветска ядрена подводница К-219, има взрив на 6 октомври и тя потъва на дълбочина 5 500 м.

К-219 е построена през май 1970 г. по проекта 667А "Навага" в Северодвинск, а пускът на вода е на 31 декември 1971 г. Говори се, че бутилката шампанско не се е счупила веднага.

Според класификацията на НАТО този тип подводница е обозначена като Yankee I. През февруари 1972 г. тя влиза в състава на Северния флот с база Гаджиево, в района на Мурманск, а през 1975 г. е модернизирана според проекта 667AУ „Налим“, който позволява да се инсталират на нея ракети с ядрени бойни глави с увеличен обхват - до 3 000 км. На борда има и шест торпедни апарати, като 2 от 16 торпеда също носят ядрени бойни глави.

На 31 август 1973 г. вече е случил инцидент с К-219, донякъде подобен на този, който ще унищожи подводницата 13 години по-късно. Поради разхерметизация започва да прониква вода в ракетен силоз № 15, който реагира с един от компонентите на горивото - димер на азотния диоксид. Това е напълно типично явление за онова време. Образуваната в резултат на реакцията азотна киселина разяжда системата за подаване на гориво. Системата за гасене на пожар сработва, но един член на екипажа загива, а няколко други са отровени от компонентите на горивото. Силозът на ракетата е наводнен, но подводницата достига до базата собствен ход, а по-късно силоз № 15 е просто заварен и не е използван.

На 4 септември 1986 г. подводницата, със сменен екипаж и командир, капитан 2-ри ранг Игор Британов, излиза на своето последно дежурство към бреговете на Америка. Екипажът е прехвърлен от друга подобна подводница К-241, като една трета от него е обновена. Боцманът е сменен буквално два часа преди заминаването. Това се случва много често през годините на напрегната конфронтация със САЩ, а извънредните ситуации следват една след друга, като не са изминали дори 6 месеца от предишния инцидент с подводници.

След ремонт, по време на контролно влизане в морето, е открит теч в ракетен силоз № 6, но поради натоварения график на подготовката за кампанията тази забележка е просто премахната, а неизправността не е докладвана. Дежурството на съветските подводници край източния бряг на САЩ се осъществява в рамките на доктрината за ядрено сдържане за да се осигури по-кратко време за реакция на вражеската атака в случай на ядрена война.

Отговорникът за ракетното въоръжение капитан 3-ти ранг Александър Петрачков се бори с теча в силоза за ракети, който е открит малко след гмуркането в Баренцово море с импровизирани средства като излишната вода се излива в най-близката тоалетна с маркучи и, както се твърди, не съобщава за това на капитана.

Катастрофата може да бъде избегната, но в района на Британските острови съветската подводница е открита от хидроакустичната система СОСУС, и на „опашката“ й застава американската подводница USS Augusta. Американските подводници успяват да следват незабелязано в нечуваемата зона зад кърмата, но съветските подводници се борят с това, като имат навика да извършват резки маневри, за да се огледат наоколо и да идентифицират потенциалния враг. Американските военни наричат тези маневри Crazy Ivan (Лудият Иван).

В ранната сутрин на 3 октомври Британов заповядва да се извърши точно такава маневра, след което вода се излива в силоза за ракети No 6 и там се образува експлозивна смес от компонентите на горивото. Петрачков предлага да се изплува на по-плитка дълбочина под предлог за да провери датчиците, за да намали налягането и евентуално да се отърве от ракетата, но вече е твърде късно и прогърмява взрив, който разрушава ракетата, външната стена на корпуса и убива 2 моряци - Николай Смаглюк и Игор Харченко. Подводницата рязко пада на дълбочина 350 м – по-ниско от „работната“. Британов командва аварийно изкачване, като се отървава от баластната вода, продухва всички резервоари и стартира витлата и след 2 минути по-късно К-219 изплува по стръмна траектория на повърхността и започва тридневната битка за оцеляване.

Известно време в обращение е алтернативната неофициална версия на катастрофата, според която течът е причинен от сблъсък със същата подводница USS Augusta, но както ВМС на САЩ, така и командирът на К-219 Игор Британов винаги са отричали, че е имало такъв сблъсък.

Екипажът е принуден да напусне редица отсеци, като запечатва херметично преградите, но огънят продължава в подводницата и всъщност тя е разделена на 2 независими части. Съдбата на офицер Петрачков, който скрива неизправността и всъщност поема основната вина, е спорна. Според официалната версия, той е починал от отравянето с отровните пари на окислителя, а според други свидетели той умишлено е останал в аварийния отсек.

Подводницата е оборудвана с 2 ядрени реактора. Преди аварията реакторът на десния борд работи с 30% мощност. След изплуването, реакторът от лявата страна също е пуснат в експлоатация с 50%. В края на първия ден захранването на десния борд се губи и сработва неговата аварийна защита, но компенсиращите решетки не падат в необходимото положение. Сензорите показват рязко покачване на температурата, което заплашва да се стопи ядрото и да се взриви реактора. За да се затвори реакторът, е необходимо ръчно да се пуснат компенсиращите решетки, като при това морякът ще получи значителна доза радиация. Това трябва да направят командирът на реакторното отделение старши лейтенант Николай Беликов и морякът на 20 години Сергей Преминин. Работейки на смени при 70 °C температура, те успяват да спуснат 3 от 4 компенсиращи решетки, след което Беликов губи съзнание. Преминин влиза сам в камерата още 2 пъти, преди да успее да се справи с последната решетка. Топенето на ядрото на реактора е предотвратено, но Преминин вече не може да излезе защото заради разликата в налягането люкът, отделящ стената на реактора от контролния пост, не се отваря и от там изтича отровен газ.

„Когато 3 от решетките бяха спуснати и половината от четвъртата, хората си тръгнаха, защото бяха уморени, а командирът на групата офицер Беликов загуби съзнание от умора и от прегряване. И тогава Сергей Преминин каза и това е неговият подвиг: ще отида сам, и ще се справя сам“, каза Генадий Капитулски пред Първи канал преди десет години, през 1986 г., който тогава беше капитан 3-ти ранг, командваше движението на К -219.

Морякът Преминин, който с цената на живота си предотвратява ядрената катастрофа и конфликта със САЩ, беше посмъртно награден с орден „Червена звезда“, а по-късно, през 1997 г., бе удостоен и със званието „Герой на Руската федерация“. На Сергей Преминин бяха издигнати паметници, улиците бяха кръстени на него, а също така имаше инициатива за награждаване на съветския моряк с медала „Пурпурно сърце“, учреден за американски военнослужещи, които бяха ранени или загинали в бой.

След изплуването на К-219 е установена комуникация с най-близките съветски цивилни кораби, които успяват да пристигнат на мястото на инцидента едва на следващия ден. Първи е хладилния кораб "Фьодор Бредихин" на латвийската корабоплавателна компания, след това превозвачът на дървен материал "Бакарица", танкерът "Галилео Галилей" и други. В района на инцидента има и американски кораби, патрулни самолети от Бермудите и гореспоменатата подводница USS Augusta, която също предлата своята помощ, от която съветските подводничари се отказват, за да избегнат попадането на военни тайни в ръцете на потенциалния враг. Между другото, там няма особено критични тайни, тъй като подводницата е с остарял дизайн.

Опитът за буксиране на подводницата се проваля, а 2 от буксирните въжета, взети от „Анатолий Василиев“ и „Галилео Галилей“, се късат по не съвсем ясни причини. Два самолета Ту-95, които излитат от Калининград, пускат контейнери с резервни части и оборудване, но всичко това или се разбива във водата, или се оказва неизползваемо. Британов заповядва да се спре вторият ядрен реактор, евакуира почти целия персонал на близките кораби и остава на продължаващата да гори подводница с 6 офицери, а след и това и сам и стъпва на спасителния сал, едва след като кулата е под водата. По-късно той обяснява тези действия с необходимостта да се предотврати превземането на подводницата от американските военни. В допълнение към Ту-95, съветски изтребители долитат от Куба, като по този начин демонстрират готовността си да защитават К-219 и съветските кораби.

„Това е моят кораб. Да, на него имаше авария, беда, но той плава, няма движение, но корабът е жив. И тук действат морските закони, международното морско право вече е в сила и ако на борда има поне един човек, корабът има собственик. Ако на борда няма никой, тогава който пръв стъпи на борда, ще го завладее. А наблизо постоянно се въртеше американски спасителен кораб. Те щяха да слязат и щеше да е техният трофей“ - така самият Британов обяснява постъпката си в интервю за вестник „Областна газета“ от Екатеринбург.

На най-високо ниво обаче американската и съветската страна правят много сдържани изявления за инцидента, а двете военни ведомства заявяват, че няма опасност от ядрена експлозия и изтичане на радиация.
Точно по това време тече подготовката за важните преговори за разполагането на ракетите със среден обсег в Европа между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, които се провеждат на 11 и 12 октомври 1986 г. в Рейкявик. Нещо повече, за първи път в съветската история Горбачов незабавно информира американския президент за инцидента с подводницата, а след това той не скрива информацията за бедствието и на съветските граждани, ограничавайки се обаче само с 2 кратки съобщения на ТАСС.

Останалият екипаж на К -219 - 115 човека - по-късно е откаран в Хавана с кораба „Анатолий Василиев“, а оттам със специален авиационен полет до Москва. Британов след завръщането му го очаква процес в Свердловск, но в края на май 1987 г., след като самолетът на Матиас Ръст каца на Червения площад, министърът на отбраната на СССР е неочаквано заменен и вместо Сергей Соколов този пост е зает от Дмитрий Язов, а на него не му е до Британов. От него са свалени всички обвинения, но той е изключен от партията и уволнен от запаса без правото да носи униформа. По-късно обаче Британов все пак е удостоен с чин капитан от 1-ви ранг и му възстановяват правото да носи военни униформи и награди.

През 1997 г. кинокомпанията Warner Brothers засне филма „Враждебни води“, в който се разказва историята на подводницата K-219. Британов заведе дело срещу продуцентите, обвинявайки ги в изкривяване на редица факти, за използване на образа на капитана без негово разрешение, а също така и за отказ да платят хонорар за съветите му по време на снимките. Той спечели делото и получи значителна компенсация, но точната сума не е разкрита.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)