Как френската алчност работи за Кремъл

През миналата година Нигер е доставил на ЕС малко над една четвърт от общото потребявано количество уран

От бившите си африкански колонии Франция никога не си е отивала, въпреки че формално им предоставя независимост 

През последните седмици едно от централните международни събития е вътрешно-политическият конфликт в Нигер - една от най-бедните като икономика и жизнен стандарт държави в света. И в същото време - доста богата на стратегически суровини, извличани главно от Франция. Така например, по данни на ЕВРАТОМ, през миналата година Нигер е доставил на ЕС малко над една четвърт от общото потребявано количество уран, нареждайки се на второ място след най-големия доставчик - Казахстан, и преди Канада. По-голямата част от това количество отива именно във Франция, където около 60 на сто от произвежданата елетроенергия е от атомни електроцентрали. Контрастът между обляната в светлина Франция и това, че от 25-милионното население на Нигер само около 4 милиона имат някакъв достъп до електричество, сам по себе си е зареден с конфликтен потенциал. Сходни са реалностите и в останалите държави от Централна и Западна Африка, които са бивши френски колонии, от които обаче Франция никога не си е отивала, въпреки че формално им предоставя независимост в началото на 60-те години на XX век. Неслучайно през последните години хроничните анти-френски настроения кулминират.

Държави като Мали и Буркина Фасо - съответно четвърта с 63 тона и пета с 45 тона по добив на злато в Африка, както и номер две по износ на боксит в света, Гвинея, след военни преврати през 2021 г. се носят на крилете на анти-френските настроения. Процеси с подобен характер текат и в Чад, и в Централно африканската република. Съвсем естествено всички те се вплитат и в геополитическото противопоставяне между Свободния свят и авторитарните режими в Москва и Пекин. С особена сила се възползва от тях руската пропаганда, която хиперболизира ролята на кремълската терористична организация "Вагнер" в региона и устройва старателно режисирани сценки с местни групи, които веят руски знамена или скандират името на Путин. 

Ретланслаторите на руските пропагандни тези ги брандират с добре познатите от миналото марксистко-ленински постановки за анти-колониална и анти-западна "революция". Трябва да се прави  сериозна разлика обаче между великоруските имперски интереси и домогвания и реалните проблеми в бившата Френска Африка, които катализират желанието на част от елитите в тези африкански държави да скъсат с френското господство. Най-малкото защото днешна Русия е на практика последната неразпаднала се колониална империя, завоювала с кръв и изтребление държавите и народите на Кавказ, Средна Азия, Сибир и Далечния Изток (виж моята статия в "Труд" под заглавие "Русия - последната колониална империя").

Кремълският пропаганден наратив обаче не трябва да ни пречи да виждаме реалностите в очите. Защото не е никак случайно, че именно в тези държави - все бивши френски колонии - се случва всичко това, а не например в бивши британски, испански или португалски колонии.

Спомням си как през 1998 г. по време на една специализация в САЩ един от участниците - сравнително високопоставен държавен функционер от Гана - ни разказваше за васалитета, в който Франция държи държавите от Западна и Централна Африка, чрез който безпощадно ги ограбва икономически. Бях толкова впечатлен, че прекарах няколко дни в Библиотеката на Конгреса на САЩ (тогава Интернет беше още в зародиш), в ровене и верифициране на казаното от него. А той ни разказваше за двете валутни зони - на Западноафриканския и Централноафриканския франк, в които след деколониализацията Франция впримчва новообразуваните държави и така перфидно изсмуква националните им финанси и ресурси. Под предлог, че така ще се гарантира финансовата им стабилност, Франция им налага не само пълен икономически контрол, съчетан често пъти и с привилигерован статус на френските компании, предвиден в местното законодателство, но и ги задължава да държат валутните си резерви във Френската централна банка. Непосредствено след деколониализацията това се отнася за 100 процента от валутните резерви, след 1973 г.  - за 65 процента, а от 2005 г. досега - за 50 процента. Нещо повече, тези  държави не могат да се разпореждат суверенно с тези пари, а само с разрешението на френския финансов министър. Не получават и лихви, а често са облагани и с отрицателни лихви - т.е. реално са плащали на Франция, че парите им се държат в Париж, докато Франция ги ползва и печели от тях на финансовите пазари. Става дума за валутните резерви на 14 африкански държави с около 183 милионно население и около 283 милиарда евро брутен вътрешен продукт.

И тази система е поддържана от Франция често пъти с цената на кървави преврати срещу всяко национално правителство, което е заявявало и най-плахо желание да излезе от нея. Иначе Франция обича да назидава нас, източноевропейците, за "свобода, равенство и братство" и как се постигала просперираща икономика като тяхната. Разбираемо е, че всичко това е трупало десетилетия наред напрежение и анти-френски сантименти в тази част на света. В националните елити на тези държави вече години наред се надигат гласове на интелектуалци и политици, които искат промяна. Натискът за такава промяна накара Париж на Еманюел Макрон да започне да отстъпва. В крайна сметка се очаква през 2027 г. на тази система да се сложи край и CFA франковете да се заменят с нова валута, върху която френският контрол ще е значително по-малък, а всяка държава ще контролира изцяло валутните си резерви. В този контекст Франция е печално известна и с ограбването на Хаити, обрекло тази първа република на отхвърлилите робството чернокожи, на вечна бедност. Във френските учебници по история няма да го прочетете, но за сметка на това във всички останали исторически трудове за Карибския регион може да се прочете за откупа, който Франция с военна сила изисква от Хаити като цена за свободата. Чак до 1947 г. Хаити изплаща този откуп, който съвременни икономисти приравняват на днешни 500 милиарда долара. На практика близо 90 процента от икономиката на Хаити близо век работи само, за да прави богата Франция и за да обогатява френския икономически и политически елит. Статистики от началото на ХХ век сочат, че 2,53 долара от всеки 3 долара налог върху производството на най-важния за Хаити източник на приходи – кафето, са отивали за плащането на този откуп на Франция.

Припомням за тези, за съжаление малко известни факти, защото резултатите от тази френска политика на безподобна алчност днес обслужват анти-западните наративи на авторитарната пропаганда, които се задават от Москва и Пекин. И защото без дълбоко преосмисляне, реална промяна и равнопоставеност в отношенията с тези африкански държави, те ще стават все по-податливи на влиянията, които идват от държавите на автокрацията, вместо да бъдат част от Свободния свят.