Камилите и земното притегляне

Успяват да изберат най-изгодния път от енергийна гледна точка

Загадка остава техния инстинкт за правилно придвижване

Гравитационното предимство на древните камилски маршрути

Както е известно, големината на силата на тежестта не е еднаква в различните точки на земната повърхност. Районите с по-сериозни гравитационни отклонения фактически са отражения на особеностите в строежа на земната кора и са обусловени от наличието на по-плътни скални маси. Обикновено това са залежи от различни ценни руди. По такъв начин откриването на зоните с аномалии по отношение на земното притегляне е важен проблем на геологията.

Като провеждали изследвания в Казахстан, група учени стигнали до извода, че пътеките, по които открай време минавали камилските кервани през пустинните пясъци и степите, с поразителна точност съотвествали на линиите с най-малка степен на тежестта. По правило местата за нощуване на керваните били разположени в зони, където се пресичат т. н. гравитационни полета, т. е. райони с различна гравитация.
Или другояче казано “корабите на пустинята” са си прокарвали такива пътища, по които тежките товари да им бъдат по-леки, па макар и съвсем малко. За почивка били избирани точки на относително гравитационно равновесие.

Засега за биолозите е загадка по какъв начин камилите успяват да си изберат най-изгодния път от енергийната гледна точка. Но където и да се крие истината, строителите на пътища в пустините и геолозите могат да се възползват от примамливото гравитационно предимство на древните камилски маршрути.

Поведението на животните

Гарваните и вълкът

Борбата за съществуване понякога изискваше и хитрост, и лукавство, и даже артистичност.

Хищникът търпеше присъствието само на един или два от тях

Лятото беше в разгара си. Пенливата планинска рекичка весело бълбукаше. Все още радостното слънце се оглеждаше в красивата полянка и є се усмихваше приветливо. Но там някъде наблизо, където рекичката се стесняваше, осем гарвана твърде необичайно се забавляваха. Но дали наистина тези крилати същества си играеха, или пък имаха някакво твърде сериозно занимание? Та нали горският живот беше колкото волен, толкова и напрегнат! Борбата за съществуване понякога изискваше и хитрост, и лукавство, и даже артистичност. А на гарваните, както беше известно открай време, не им липсваше и нахалство.

Така или иначе, поведението на птиците беше доста необичайно. През последните помеждутъци от време те се спускаха на земята, после бързо литваха, пообикаляха малко и отново се разполагаха на едно от дърветата. Какви ли бяха тези набези? Отдалече не можеше нищо да се види, нито пък да се разбере. Но ако се приближеше стеснението на рекичката, на полянката щеше да се съгледа тялото на току що умъртвен елен. Явно то привличаше вниманието на гарваните.

Една от стоящите на дървото птици се спусна надолу и почна да кълве месото. След две-три минути натам се отправи друг гарван, после-трети... И изведнъж от храсталаците изскочи вълк. Яростно озъбил се, той се нахвърли върху птиците. Паническото им бягство не успокои ядосания хищник. Той добре познаваше крадливите кроежи на тия крилати пакостници и нямаше никакви намерения да дели с тях плячката. Но и гарваните въобще не смятаха да се оттеглят. Те отдавна бяха свикнали да си хапват от обикновено богатата вълча трапеза. Особено през зимата съпровождаха глутницата вълци, дояждайки остатъците от жертвите им. По този начин те оповестяваха наоколо за присъствието на хищниците, за което дивите животни им бяха доста благодарни.

Повече от час вълкът остана да пази елена. А гарваните нахалстваха и правеха смели полети. Хищникът търпеше присъствието само на един или два от тях. Станеха ли повече, той ги отпъждаше. По едно време му дойде помощник-още едни вълк. Сега вече увеличената стража не позволяваше никакви своеволия. И наглите птици изчезнаха нанякъде.

На другата утрин върху зеленото чергило на полянката имаше само остатъци от елена. За една нощ вълците не бяха могли да свършат напълно с горския красавец. Вероятно те го бяха разделили на части, изпокрити някъде из шубраците. Това им беше стар номер, който особено добре се прилагаше през зимата-на белия цвят следите прекрасно личаха. А гарваните не пропускаха ролите си в обикновения край на драмата-те довършваха напълно вълчото злодеяние, не оставяйки и помен от жертвата...