Карло Буонтемпо, директор в програма „Коперник“ на ЕС, пред „Труд news“: Летата започват все по-рано, а зимите идват без сняг

Карло Буонтемпо се занимава с проблемите на климата повече от 25 години, а в момента оглавява Службата за изменение на климата, която е една от шестте в програма „Коперник“ на ЕС. „Коперник“ е позната още като „Очите на Европа върху Земята“ и е част космическата програма на Брюксел. Учените в нея правят анализ на процесите, които се случват тук на земята, чрез данните, които получават от сателитно наблюдение. Намираме Карло Буонтемпо рано сутринта в Лондон, за да разкаже пред „Труд news“ как така Европа се оказа най-бързо затоплящият се континент в света - данните бяха публикувани в последния доклад за състоянието на климата за 2022 г. Негови автори са именно службата, която той оглавява, както и Световната метеорологична организация.

- Господин Буонтемпо, защо Европа се оказа най-бързо затоплящият се континент в света?
- Това е много добър въпрос. Все още не знаем всички причини, но имаме хипотези и идеи, които могат да обяснят. На първо място се сблъскваме с факта, че невинаги досега е било така, но в последните 30 години Европа се затопля по-бързо от всички останали континенти. Изпреварва я само Арктика, но тя не е континент. Причината Старият континент да оглавява класацията може да е загубата на арктически морски лед, тъй като Европа е част от тази зона, а ледът изчезва бързо. Загубата на ледници и сняг на континента, рефлектира и върху снежната покривка в планините - тяхното отдръпване означава и отдръпване на повърхността, която по принцип е отразявала слънчевата светлина. Това оставя земята и океанът да поглъщат повече слънчева радиация и това води до това, което ние наричаме „позитивна обратна връзка“ (б. а. процес, който засилва първоначалния ефект). Всичко това може да играе основна роля при затоплянето. Друго нещо, което вероятно е наклонило везните в Европа, е задълбочаващата се суша, загубата на почвена влага - по принцип тя също спомага за поглъщането на енергията, която води до затоплянето. Но третата причина, която се отнася в най-голяма степен за Европа, е свързана със замърсяването на въздуха. Европа направи много в посока на това да намали замърсяването от автомобили, фабрики и електроцентрали. Този мерки ефективно намалиха праховите частици във въздуха - ако махнеш частиците, тогава атмосферата става по-прозрачна и има повече радиация, която прониква. Това също може да е ускорило процеса на затопляне.

- Означава ли това, че замърсяването на въздуха в Азия всъщност пази от затопляне, каквото наблюдаваме при нас?
- Това е потвърждение на тази теория, защото над Азия има много замърсяване и това генерира смог, изкуствени облак, който се явява щит срещу слънцето за някои част от този континент. Премахването на това замърсяване в Европа прави атмосферата пропусклива за разлика от тази в Азия, така повече слънчева радиация достига земята. Но това е хипотеза, не можем да бъдем сигурни. Ние все още работим върху разбирането на процесите, които може да изяснят причините за тенденциите в климата на Европа.

- Това прави ли нас хората наполовина виновни за затоплянето, а останалата половина да дължим на независещи от нас процеси?
- Човешката дейност е основна причини за затоплянето. Водещата част от него, което наблюдаваме на глобално, както и на регионално ниво, може директно да бъде свързано с дейностите на хората. Имаме емисиите от парникови газове, промяната в използването на земята и т. н. - ние сме отговори за по-голяма част от процесите, на които ставаме свидетели.

- Стъпвайки на данните от последния доклад, който представихте, където се говори проявите на екстремно време в Европа, споменавате, че се наблюдава модел, който ни води към все по-чести и интензивни епизоди на екстремни топлинни явления. Какво всъщност значи това и как ще се отрази на живота ни на Стария континент?
- Дефиницията за екстремно време е нещо, което не се появява много често, нещо, което рядко събитие. Считам, че има водеща тенденция към това климатичните промени да доведат до повече прояви екстремно време. Някои от тях като студените вълни, като масивния снеговалеж, стават по-редки заради климатичните промени. Ако обаче погледнем към засушаването, интензивните наводнения, горещите вълни и пр., всички те става по-честни, по-интензивни в Европа заради затоплянето на планетата.

- Какво значи по-чести?
- Много зависи, но на теория говорим за събитие, което се случва по-рядко от 1 процент за даден период от време. Това може да се счете за екстремно събитие. Но за да бъде определена една тенденция като стабилна, трябва да имаме голям набор от данни, за много години, тъй като въпросите събития не са чести. Това е един от елементите на обяснението защо проследяването на екстремни явления е сложно, защото по своята природа те не са чести, затова трябва да ги наблюдаваме внимателно. Но има статистическа връзка между тези по-екстремни явления с онези, които все още не са такива, така че ние можем да използваме водещите тенденции, за да разберем как тези екстремни прояви се променят във времето.

- А какво говорят вашите данни относно това дали и как се изменят четирите годишни времена?
- Има много ясна тенденция относно това летата да стават по-дълги. Но трябва да уточним, че всички сезони имат астрономически особености, така че те няма да се променят. Ако ги мерим според продължителността в дните, остават същите - лятното слънцестоене е факт и то ще бъде факт и след 200 години, това няма да се промени чак толкова. Това, което се променя обаче, е продължителността на сезона, определяна от превишаването на температурни прагове. Това е важно за растенията и земеделските култури. Ако погледнете например Япония, където пролетта се оповестява с цъфтенето на вишневите дървета - този цъфтеж се мести през годините доста осезаемо, заради затоплянето на климата. Около месец по-рано се случва, отколкото това е ставало преди. А това се случва и навсякъде в Европа. Тоест имаме по-дълги лета, започващи по-рано - през 2022-а имаме документирани 40 градуса по Целзий през май. Това е доста необичайно. В същото време имаме по-къси зими. През последните години виждаме много по-малко дни със сняг, виждаме масивна загуба на глетчери. Само миналата година сме загубили 5 куб. км лед в Алпите. Всичко това е сигнал за намаляването на продължителността на зимата що се отнася до температурите и в същото време увеличаване на продължителността на лятото. Така се променя фенологичният цикъл, които засяга цъфтежа и даването на плод при растенията.

- Ако всички тези процеси са факт в Европа, може ли да бъдем по-конкретни и да кажем как се отразяват на регионално ниво - какви са те относно Балканите, където се намира и България?
- Има регионални метеорологични служби, които могат да дават по-конкретна информация за дадена държава - Националната метеорологична служба в България, например. Това е важно, защото нашата задача е да наблюдаваме цяла Европа. Но ако погледнете като цяло над континента, има определени тенденции, които се виждат навсякъде. Миналата година една от особеностите беше сушата, а тя е типична за Испания, Италия и Южна Европа като цяло. Но през 2022 г. не беше така, тя засегна голяма част от Европа - тя беше факт в Полша, както и във Франция, и Германия. Балканите и Източна Европа бяха малко по-защитени от най-лошите проявления на тази суша тогава. По това време видяхме, че има източно-западно деление в някои от тенденциите. Така че има известна разлика между изток и запад, но и има някои общи черти - тези повишаващи се температури са нещо, което виждаме в целия континент - от крайната точка на Португалия до Румъния и България, общо Балканите. Това е солидна особеност. Ако погледнем Балканите - намаляването на снега, на зимата, отново е нещо е забележимо, и е нещо, което наблюдаваме из цяла Европа.

- Имате данни и относно затоплянето на повърхността на океаните и моретата, особено за Средиземно, Балтийско и Черно море - каква е картината всъщност?
- Всички океани се затоплят с бързи темпове. Видяхме го преди три години в Балтийско море, виждаме го в Средиземноморско преди 2 години, като миналото лято тенденцията беше много видна за западните му части. В момента наблюдаваме как на север Атлантическият океан е забележително по-топъл от това, което е бил преди и се променя всяка година. Това се отразява на морското равнище. Знаем, че то се променя по различни причини, една от които са топящите се глетчери, които се вливат в океана. Това е причината за 50% от покачването на нивото, но това е факт и заради затоплянето на водите - то расте с 3 мм на година приблизително и 1,5 от тях са свързани със затоплянето на водите.

- Какви биха могли да бъдат последиците - имате ли данни за разрушаване на екосистеми, за миграция на видове, за навлизане на повече инвазивни видове в тези по-топли води край Европа?
- Ние живеем във време на масово изчезване на видове. Има няколко причини за това, но една от тях е свързана с глобалното затопляне и изчезването на хабитати. Животните и растенията, които живеят в специфична екологична ниша, са ограничени в нея и ако тя се мести, тогава в някои случаи те могат да я последват, но в други не. Възможно е тя да се движи твърде бързо или просто да изчезва. Например, в планините, ако се затопли, можеш да отидеш нагоре и да преоткриеш ниша, но когато стигнеш до върха, няма накъде повече. Това важи и по вертикалата север-юг - ако има някои биологични ниши, които могат се пренесат на север при сходни условия, то в други случаи това просто не е възможно, защото условията са твърде различни. Климатичните промени са един от основните двигатели за това масово изчезване на видове, за промените в състава на видовете, така че връзката между климатичните промени и биологичното разнообразие е много важна. Върху нея са съсредоточени и нашите усилия.

- На фона на тези процеси, на вашите анализи - има ли надежда за това да успеем да преобърнем процесите или поне да ги забавим?
- Ние, хората, не сме много добри в това да слушаме какво казват експертите, по-скоро ги игнорираме - независимо дали говорим за лекар или климатолог. Но нещото, с което се справяме добре, е да се отчитаме опасностите, когато ги видим. А това, което видяхме през последната година в Европа - най-топлото лято, регистрирано някога, сушата, която се разпространява все повече, катастрофалната загуба на ледници и т. н., смятам, че беше начин да разберем от първа ръка климатичните промени. Не ни трябва експерт, ние ги виждаме. Ако сте имали 40 градуса през май, знаете, че не е нормално и не ви трябва учен да ви го казва. От тази гледна точка за мен няма смисъл да се политизира тази дискусия, това са факти, това са неща, които стават в момента, не ти трябва да гледаш в бъдещето - случва се тук и сега. Моята надежда е, че глобално всички ние ще осъзнаем това и ще направим нещо по въпроса по-бързо отколкото досега, за да избегнем по-лоши последици.

- Имаме ли време за реакция, след като процесите вече са факт?
- Китайците казват - кога е най-доброто време да посадиш дърво и отговорът е - преди 20 години. А кога е вторият най-добър момент - отговорът е днес. В заключение, ако бяхме послушали какво казваха учените климатолози преди 20 години, щяхме да сме в по-добра позиция сега, но не сме. Но все още можем да предприемем действия, не е твърде късно. Има надежда, но трябва да действаме по-бързо.

- Това означава ли промяна в енергийните системи на Европа?
- Знаем, че зад климатичните промени стоят въглеродните емисии и знаем, че производството на енергия играе ключова роля тук. Трансформацията към нисковъглеродни емисии е много важна. Европа се справя добре в този аспект с изграждането на много слънчеви и вятърни централи, което е добре. През 2022 г. за първи път част от генерираната енергия от тези централи превишава енергията от изкопаеми горива. Това е много добър знак. Но това поставя и предизвикателство, защото, докато имаме нужда от повече енергия и я произвеждаме от газови електроцентрали, за тях просто купуваме повече изкопаеми горива и произвеждаме лесно. Но ако разчитаме на вятъра и на слънцето, тогава сме зависими от промените във времето. При по-малко вятър или при облачно време - произвеждаме по-малко. Затова тази промяна към нискоемисионна икономика изисква и нови способи да се справяме с климатичната информация ефективно, за да можем да управляваме тези ресурси. Това е бъдещето пред нас, без съмнение.

Нашият гост

Карло Буонтемпо е директор на Службата за изменение на климата (C3S) към програма “Коперник” на ЕС. Той завършва докторска степен по физика в университета на L'Aquila през 2004 г., преди да се премести в Канада и след това да се присъедини към метеорологичната служба на Обединеното кралство. Карло работи в Центъра за климатични науки и услуги “Хадли” в Англия почти десетилетие, където ръководи екипа за адаптиране към климата и екипа за развитие на климатичните услуги. Той води множество проекти, включващи адаптиране към изменението на климата и регионално моделиране в Европа, Африка, Азия и Северна Америка. Преди да стане директор на C3S, разработва секторната информационна система на C3S, помагайки на бизнеса и политиците в сектори като финанси, застраховане, енергетика и т.н. с персонализирани и актуални данни за околната среда.