Ерол Мъск, южноафрикански бизнесмен и политик, пред РИА „Новости“: Обезпокоително е, че инструктират британския премиер в Давос

Илон и Доналд Тръмп усмириха така наречените либерали, които причиняват хаос

Истерията срещу Русия е абсурдна, целта е да се държи населението под контрол

Миналата седмица бизнесменът Ерол Мъск, баща на Илон Мъск, посети „Форум на бъдещето 2050“ в Москва, а неговата визита в руската столица предизвика небивал интерес. В интервю за РИА „Новости“ Мъск-старши говори за впечатленията си от Москва, Европа, концепцията за дълбоката държава, военния потенциал на НАТО и отношението си към Доналд Тръмп. Интервюто проведе Александър Яковенко, заместник-генерален директор на медийната група „Россия Сегодня“ и член на Руския съвет по международни отношения.

- Г-н Мъск, приветствам Ви с добре дошли на „Форум на бъдещето 2050“. Много се радвам, че имате възможността да дойдете в Москва. Искам да започна с това, че не съм професионален журналист, а дипломат. Ето защо това не е интервю, а разговор. Светът преминава през преходен период и всички ние наблюдаваме какво се случва в САЩ, Европа и Азия. Така че, първият ми въпрос е: какво е положението в Америка? Разбираме, че при Доналд Тръмп Съединените щати навлизат в преходна фаза. И вашият син е част от голямата игра. Казахте ми, че сте посетили Щатите през април и имате съвсем пресни впечатления.
- Ами, да, описахте го доста добре. Миналата година по това време бях в Съединените щати. Бях там през юни, юли и по-късно през декември - настроението, особено през лятото, беше много депресивно. Хората бяха потиснати и загрижени за правителството и посоката, в която отиват САЩ. Усещането сред много хора - включително и в моето семейство - беше: „Къде отиваме?“, „Те на практика ни унищожават“, „Превръщат ни в негодна за живеене страна.“ Това беше чувството, без да преувеличавам. Джо Байдън очевидно не беше президентът - визирам тези зад него, така наречената дълбока държава.

- Либералите.
- Миналата година се опитаха да поставят САЩ на колене. Така че хората бяха много, много недоволни, много притеснени. И това не беше повърхностно чувство, а дълбоко вкоренено безпокойство. И всъщност не само хората в Америка бяха притеснени, дори там, където живея през по-голямата част от времето, в Южна Африка, и навсякъде, където отивах, хората като цяло бяха притеснени за случващото се. Изобщо не говоря за Русия. Става въпрос за Европа, Запада и Америка. Както и да е, после дойдоха изборите и веднага усетих промяна. От момента, в който Тръмп спечели, всичко магически се подобри. Хората изведнъж се почувстваха по-добре, появи се надежда за бъдещето. И така, когато бях там този април за един месец, пътувах от Северна Калифорния до Тексас, прекосявайки цялата страна. Мога да кажа, че сто процента от хората, които срещнах, бяха щастливи, обнадеждени, усмихнати и изпълнени с чувство на облекчение, че новата администрация ще промени курса на страната.

- Има обществена подкрепа за трансформация. И ние я виждаме, особено що се касае до либерализма. Всичко, което прави Тръмп във вътрешен план променя системата. Има обаче и голяма съпротива. Колко успешни са действията на Тръмп? Защо има такава съпротива?
- Тръмп е на поста си от кратко време, но вече направи изключително много. Споменахте за либерализъм. Вижте, „либерал“ е прекрасна дума, обичам я. Но говорим за хора, които са причинители на хаос. Имам предвид тези така наречени либерали. Аз ги наричам „хора на хаоса“. Те бяха усмирени до такава степен, че дори през последните седмици, когато Илон и Тръмп се обърнаха един срещу друг, което може да се случи в някои изключително стресови ситуации, няма и помен от тези така наречени либерали. Скриха се вдън гори тилилейски.

- Когато руснаците четат за САЩ, често виждат препратки към „дълбоката държава“. Никой не разбира какво е това. Кой управлява страната? Понякога ни казват, че дори президентските избори са решавани от така наречената дълбока държава. Как бихте коментирали това?
- Бих казал, че във всяка страна, която съществува от достатъчно дълго време, вероятно има дълбока държава. Обикновено ги възприемаме като старейшини. Не е висша математика да се разбере кой има пръст в избирането на всеки един президент. Дълбоката държава става проблем, когато политиците, които смятате за правителство, всъщност просто изпълняват волята на хора, които остават непознати за нас. Разбира се, в страна като САЩ, която е до голяма степен капиталистическа, това в известен смисъл работи доста добре. И това не е непременно лошо нещо. Но не е приятно да знаеш, че твоят премиер или президент приема заповеди от някой друг. Не е приятно да се мисли за това. В Англия сега имат нов премиер - Кийр Стармър. Забелязах, че откакто е на поста си - от миналата година - всеки път, когато възникне проблем, той се отправя към Давос и разговаря с хората там, а след това се връща, очевидно - с инструкции, какво да се прави по-нататък. И това е малко обезпокоително.

- Вие пътувате много, включително до Европа. Сега планирате да посетите Лондон и други европейски столици. Наистина сме притеснени за бъдещето на Европа, която става все по-неконкурентоспособна. Икономиката u е в упадък, особено в Германия. Виждаме и нейната милитаризация - ще похарчат осемстотин милиарда долара за превъоръжаване и подготовка за война с Русия. Това се обсъжда открито на политическо ниво. Но без здрава икономика не може да се стигне много далеч. Какъв според вас е стандартът на живот в Европа?
- Всички велики общества, както знаем, преживяват възходи и падения. Европа беше в подем в продължение на стотици години. И голяма част от това, което имаме в съвременния свят, идва от Европа. Дрехите, които носим, автомобилите, които караме, осветлението, което използваме, и т. н., всичко това идва от Европа. Така че Европа е била източникът на почти всичко, което имаме. Но е вярно, че с разпространението на социализма, както аз го виждам, в Европа, желанието за работа намалява. Защо да работя, когато мога да получавам пари наготово. Когато една държава постоянно повишава данъците, това не е държава, в която искате да отидете или да живеете. Премествате се в държава, която намалява данъците, а не ги повишава. Така че държавите в Европа, които повишават данъците, са станали социалистически - това е обратното на всичко, което Европа е отстоявала. В същото време интелектуалният заряд и достиженията и все още са тук. Не бих отписал Европа. От военна гледна точка, обединените сили на НАТО са около 10 пъти по-големи от руската армия, но  въпреки това представят Русия като заплаха. Абсурдно е. Очевидно става въпрос за създаване на истерия, за да се държи населението под контрол. Спомням си, че бях в Германия през 80-те години всички бяха много загрижени, че Русия ще нахлуе от Източна Германия. Южна Африка, която беше под санкции, можеше да купува стоки от Източна Германия. И, разбира се, когато започнах да търгувам от другата страна, оказа се, че няма такава заплаха.

- Казваха ни, че НАТО няма да се разширява на територията на ГДР, но обещанията не бяха изпълнени. И въпреки това продължават изявленията за заплаха от Русия. Говорят за инвазия. Когато разговаряхте с нашия външен министър Сергей Лавров, вчера, попитахте за т. нар. алтернативни гледни точки. Оказа се, че за вас е било трудно да дойдете тук, имало е няколко, както казахте, телефонни разговора. Кога според вас ще бъдат разрешени алтернативните гледни точки? Защото днес повечето руски медии са забранени в Европа, а европейците нямат достъп до различни гледни точки. Това е тъжно.
- Когато забраните нещо, вие се боите от него. Страхувате се - затова забранявате. Но в Европа има алтернативни гледни точки. Можете да го видите в изборите на различни места.

- В Румъния?
- Да, в Румъния, Полша, Унгария. И разбира се, в Германия. Миналата година с мен се свързаха от „Алтернатива за Германия“ и ме попитаха дали могат да ме интервюират. Бяха дами, много разумни. На изборите този войнствен ястреб, Фридрих Мерц, стана канцлер с малка разлика. Не мисля, че го харесват. За мен той е грешният избор за Германия. Нека опита късмета си, но в момента като че ли се води по Макрон. А колкото до Стармър... Неприязънта към Стармър във Великобритания е такава, че 80% от хората не го искат. Хората са недоволни от правителството. Така че нещата не са толкова зле, напротив, хората са много по-бдителни. И разбира се, голяма част от това е свързано с идването на Доналд Тръмп - той е бизнесмен, разумен човек, познавам го отдавна, за първи път го срещнах през 1977 г.

- Толкова отдавна?
- Да, срещнах го отдавна. Бях в САЩ на събития, свързани с недвижимите имоти - Тръмп ни посрещна в Манхатън. Той е на същата възраст като мен, така че го помня много добре. Той няма как да ме помни, тъй като бях в група. Но беше много мил с нас. Той е бизнесмен и нюйоркчанин. Нюйоркчани са сериозни хора... Но вие говорите за Китай. Китайският народ е възхитителен, умни и прекрасни хора. Как можеш да си против Китай? Разбира се, те са наши конкуренти. Те те карат да се движиш и да се опитваш да се справяш по-добре от тях. Имам бизнес с китайска компания, която произвежда продукти само за Китай, но лабораториите им са в Силициевата долина. Там работят много китайци, но има и много американци. Така че това е симбиотична връзка.

- Да, но конкуренцията е много силна и методите, които САЩ използват, са доста болезнени не само за китайците, но и за самите американци. Имам предвид тарифите. И въпросът е, колко добре е било изчислено. Защото виждаме последствията, виждам забавянето на вземането на определени решения. Ние, разбира се, се страхуваме от конфронтация между САЩ и Китай, защото не ни трябват търговски войни - ние сме част от световната икономика и зависим силно от нейния растеж. Вие обаче работите в Африка и прекарвате много време там. Африка е може би най-бързо развиващият се континент днес, как виждате бъдещето ѝ?
- Преди три седмици изнесох лекция в Оксфорд Юниън. Темата беше „Трябва ли всички бели хора да бъдат изгонени от Африка?“, което звучи глупаво, защото в Южна Африка, където живея, белите хора и индийците на практика осигуряват работните места за останалата част от населението. Африканците са много трудолюбиви, те обичат да имат работа. В момента в африканските страни липсва всякакво планиране и няма мащабно земеделие. Имам отношения с Мозамбик, Конго и Замбия. Те склонни на сближаване до Тръмп. Казват ми директно: „Искаме да бъдем с Тръмп“. „Бихте ли могли да кажете на президента Тръмп, моля, кажете на сина си, че искаме да бъдем с вас. Вярваме във вас, вярваме в Бог и вие вярвате в Бог.“ Това ми каза президентът на Демократична република Конго. „Тръмп е вярващ, аз съм вярващ, искам да бъда с Тръмп“. Така че, да, Африка има голям потенциал. И е чудесно място. Тя все още се нуждае от помощ и управленски умения - от европейци, руснаци и от всеки друг, който може да им помогне. Тези огромни страни, много често са съставени от стотици различни племена, но политическата им система е напълно откъсната. В Южна Африка сега управлява Африканският национален конгрес. Правителството е корумпирано. Нямаме нито един функциониращ правителствен отдел. Нямаме полиция, нямаме авиокомпании, нямаме железопътна система. Всички тези сектори, които те са наследили в перфектно състояние, сега са съсипани. И в същото време племенната система в Южна Африка, която се състои от 240 племена, все още непокътната и под контрола на вожд, който е игнориран от правителството. Кралят на племената обаче ми каза, че може само с една дума да инструктира всички племена в Южна Африка, 240-те племена, да направят всичко, каквото той поиска. Така че ситуацията е трудна.

- Сложен въпрос. И последно питане. Вече четири дни сте тук, в Москва. Планирате ли да дойдете отново?
- Да, Москва е просто великолепна. Имах някаква представа от старите филми, но не очаквах, че Москва е такава, каквато сега я виждам. Тя е най-красивият град, който е световна столица. Не мисля, че която и да е друга столица може да се сравни с Москва.

Нашият гост
Ерол Греъм Мъск (роден на 25 май 1946 г.) е южноафрикански бизнесмен, политик и патриарх на семейство Мъск. Той е бил член на Общинския съвет на Претория от 1972 до 1983 г. и е бил член на Прогресивната федерална партия от 1980 до 1983 г., преди да подаде оставка поради политически разногласия. Като бизнесмен той е работил като консултант по машиностроене, търгувал е с имоти и е инвестирал в различни начинания, включително търговия със смарагди. Мъск се жени за Мей Холдеман през 1970 г. и те имат три деца: Илон, Кимбал и Тоска. Халдеман се развежда с него през 1979 г., a oттогава насам Ерол има още два брака и четири други деца. Синът му Илон, който е най-богатият човек в света, дълги години не поддържа връзка с баща си, като в интервюта е изтъквал суровия му характер.