Севдалин Хаджиев, кмет на златоградското с. Кушла, пред „Труд news“: Само в Кушла копаят чудодейното мумио

„Черното злато“ има състава на хималайския шиладжит

В Родопите обичат свободата, градинката и комшиите

Едно родопско селце с 18 жители се прочу в цяла България, а и зад границите ѝ с целебното си мумио. Местните хора копаят „черното злато“, което е чудодеен лек за костите и ставите, а в останалото време се борят с трудностите на едно почти обезлюдено място. Ще се възроди ли с. Кушла и каква е тайната на дълголетието на неговите жители, разговаряме със Севдалин Хаджиев.

- Г-н Хаджиев, вие сте кмет на много малко селце и нямате проблеми със стачки и градски транспорт като в София. Какви са предизвикателствата пред вас обаче?
- На повечето хора може и да им се струва, че проблеми има само в столицата, но и в малките, особено в много малките населени места, има за какво да мислим. Отговорността си е отговорност навсякъде. Пак трябва да се изчисти пътят и то в планински условия, трябва да направиш проби на водата, грижите са доста. Имаше един период, в който на всички оправях документите, ходих до Смолян, до Пловдив. Старите хора не могат сами да се оправят. Може би най-голямата ми грижа обаче е да съживя едно почти обезлюдено село. Да успея да покажа на света всички богатства, с които разполага Кушла, а те не са малко – невероятно красивата природа, въздухът, натуралните продукти и на първо място шепата гостоприемни хора, които са останали тук. Животът им не е лесен, но те се справят и са щастливи. В момента тук живеят 18 човека, а би могло да са много повече. Виждаме, че хората бягат вече от градовете и търсят спокойни и красиви места, където да са по-близо до природата. Много млади хора работят дистанционно по интернет, други имат интерес да развиват туризъм и биха могли да се преселят тук. Селото има потенциал и съм сигурен, че ако го видят бизнесмени, ще поискат да инвестират в него.

- Селото ви стана известно в цяла България с т. н. мумио, което е лековито и е единствено в България. Откога се знае за него?
- Мумиото е известно, откакто селото съществува. Винаги съм знаел за него, моите родители, баби и дядовци – също. Не мога да определя откога точно местните хора са ползвали лековитата сила на тази чудна пръст. Светът знае за такива находища в азиатската част на Русия и в Хималаите, но и в България имаме от това чудо, лекуващо счупено, спукано, артрити и всичко, свързано с костната система. Казват му още планински балсам, черното злато. Мумиото представлява подземна жила, която се намира на 2-3 метра дълбочина и доста трудно се добива. Има абсолютно същия състав на 90% с Хималайския шиладжит (мумио). Тайната му е, че съдържа атомен (йонен) калций, който директно се абсорбира от организма. Никой все още не може да обясни произхода на мумиото, но все по-често се прокрадва теорията за скална симбиоза, образувала се преди хиляди години, криеща огромна енергия в себе си при самото си образуване.

- Много ли хора идват да търсят „черното злато“ за болките си?
- Много са. И сме радостни от тяхната благодарност, след като разберем, че мумиото им е помогнало. То е чудодеен лек за костите и ставите, защото е богато на калций, калий, магнезий, цинк, желязо и много още. Засилва регенериращите процеси многократно. С него могат да се правят и превръзки на болното място, но най-полезно е, ако се пие, разтворено във вода. Само се разбърква и се прецежда. Течността става черна, но се пие лесно, защото няма вкус и мирис. Имаше няколко баби, които дори не го разтваряха, директно го дъвчеха. На различна дълбочина е, може да е отгоре, а може и да е на 5 метра дълбочина. Това е дар Божий за селото. Но при нас идват хора не само заради лековитото мумио. По времето на социализма много рядко някой го ползваше, само местните. Не е било толкова известно, нямало е възможност хора да дойдат вътре в селото, за да разберат за него. Не можеше тогава да стигнеш свободно, заради това, че беше на самата граница. Сега се забелязва засилено присъствие на туристи, които идват, за да видят причудливите скални образования, да се докоснат до нашата атмосфера, да усетят прословутото родопско гостоприемство. Имаме си вече и първата къща за гости, която предлага всичко това, което изредих по-горе, на своите гости. Много хора, които са идвали, се връщат отново. Освен това, всяка година тези, които някога са служили на заставата, се събират в Кушла през първата събота на юни. Те са около 40 човека. Тегли ги към нас. И всеки от тях познава жителите на селото, носи им подаръци.

- Откъде идва името на селото и какво означава?
- Доколкото родителите ми са разказвали, името означава кошара. Нашите хора са се преселили тук от Гърция. Имали са кошари, животни. През лятото идвали в този район, зимата изкарвали на Беломорието. После, когато е прокарана границата, едните са станали тук, другите – в Гърция. Нашите дядовци са имали роднини от другата страна. Сега вече и от гръцка страна няма хора близо до границата, всички са се изселили във вътрешността. Интересен факт е как са останали и до днес наименованията на наши местности. Младежи, които са отбивали военната си служба по границата ни в с. Кушла, оприличавали определени терени, географски територии и местности с техните родни такива. Така и до ден днешен, в селото има местност „Добруджата“ и местност „Бургаза“.

- Населението на Кушла някога е било над 300 човека, липсата на препитание ли е причината младите да бягат в градовете и в чужбина?
- Причините са комплексни, но това е една от тях. Преди години държавата осигуряваше допълнително финансиране на хората, решили да живеят в пограничните райони, сега някак останахме на опашката. Първият жител на село Кушла, записан в регистрите на населението, е от 1916 г, а последният – от 1977 г. Нашето село е на самата граница, това също е причина да спре развитието му. Някога тук се ходеше с открит лист, за такива села в България никъде нямаше перспектива. Системата беше затворена. Тогава нямаше достатъчно вода, нямаше как да се открие, например, шивашки цех. Друг проблем беше и земята, която се обработваше. Когато човек има няколко деца, тя се дели, след това още един път между техните деца и така остава съвсем малко, така че семействата не можеха да се изхранват от нея. И хората започнаха да слизат към Златоград, където имаше рудници, предприятия. Няма перспектива, няма работа, всеки търси препитание. Някога е имало над 100 ученика, след като закриха училището, селото малко по малко опустя. Като няма работа, младите бягат в града. Останали са възрастни хора, които гледат по някое и друго домашно животно, имат и зеленчукови градинки, в които стават най-вкусните домати и краставици.

- Село Кушла е откъснато в планината, няма магазин, аптека, лекар. Как жителите се снабдяват с хранителни продукти и кой ги лекува, ако се разболеят?
- Има осигурен междуселищен обществен транспорт от и до общинския център, който се ползва и за снабдяване на жителите с хранителни продукти. Хлябът се вози с автобуси 2 пъти в седмицата, лекарства също се изпращат така, автобусният превозвач много ни помага. Всеки който живее в селото има деца в града. Те винаги идват, ако има нужда. Дори някои от възрастните хора ги прибират на топло през зимата в града. Вече втора година нашите хора ползват и социалната услуга „Топъл обяд“, осигурена от Община Златоград. Всеки ден автомобил носи храна на 11 човека. През зимата пътят се чисти и има достъп до селото целогодишно. Що се касае до лекарите, разчитаме на бързата реакция на „Спешна помощ“, която винаги е пристигала навреме.

- Сигурно не се налага често да бъдат викани линейки, на какво се дължи дълголетието на кушленци?
- Кушленци са добри, упорити, трудолюбиви хора. Винаги ще те посрещнат с добри думи. Те живеят дълго благодарение на спокойния живот – не им стоят началници на главите, нямат този стрес, на който са подложени хората в градовете. Сутрин отиват на нивата, на обед се прибират. Много се трудят, но животът им е много по-спокоен. От изключително значение е чистата природа наоколо и храната, която сами отглеждат. Те не знаят какво е домат от магазин, картоф от магазин, произвеждат си всичко. Затова са дълголетници. Имаше един човек, който доживя до 103 г. Кушленци обичат свободата, градинката, комшиите. Непрекъснато се събират, обсъждат политиката, това което гледат по телевизията,  говорят си за сериали. Хората тук са на различна възраст, най-младият човек в селото е на 51 г.

- Трябва ли и селските кметове да имат собствен бюджет, с който да разполагат по свое усмотрение за нуждите на хората?
- В нашата община, по предложение на общинския кмет, за да има баланс между всички населени места, всеки кмет прави своите предложения за включване на обекти в общинската Програма за капиталови разходи. В политиката се стремя да търся баланс между потребностите на хората, а не по равно да се разпределят средствата между селата ни. До сега не съм имал проблем, който да не е решен от местната власт. Инвестирали сме в асфалтирането на пътя, в направа на допълнителни сондажи за вода, водопроводна мрежа, улично осветление. Редовно се снегопочиства и опесъчава, целогодишно пътят към Кушла е отворен. В селото има 2 сонди с дълбочина 40 метра, водата се качва във водоем „Петко Биков“ и оттам задоволява къщите на селото. Преди години това беше проблем и през лятото почти пресъхваше водоемът. Помня като дете, че чакахме с часове да дойде водата.

- Има ли желаещи да инвестират в селото?
- Доста хора се обаждат за купуване на имоти, даже едно семейство писатели от Белгия се интересуваше. Проблемът е, че първо трябва да бъде направен кадастър, вече е одобрена картата. Навремето никой не си е изкарал нотариален акт, така че сега решаваме този проблем. Появиха се и дарители. Преди време имаше един човек от Пазарджик, който беше гледал по телевизията предаване за селото и прати дарение за хората, след това имаше друг. Тази година „Икеа“ са избрали нашето село да направят дарение, продукти за хората.

- Каква е перспективата пред Кушла – ще загине ли окончателно или ще се възроди?
- Смятам, че със съвместни усилия от страна на местна власт, медии, туристически бранш, жители, ние ще успеем да възродим живота на това китно селце. Селото се намира на около 30 км. от Златоград, на метри от границата с Гърция. Климатът  е преходно средиземноморски, тук вирее растението „Джел“, имащо средиземноморски произход. Кушла е изключително богата на природни дадености, все пак е в една от най-крисивите планини - Родопите. В близост се намира местността „Пещерите“, където има причудливи скални образувания. Много интересен е скалният мост, който природата е сътворила. Той е с дължина около 50 метра и височина 10 м. и много хора идват с автобуси специално за него, да го видят. Вече в селото има и къща за гости. Надеждата ни е и други хора да направят и да се съживи Кушла, но сигурно всеки се страхува, дали ще потръгне. Сега идват вече туристи и всички остават доволни. Когато отседнат в къщата, могат да слязат в градината и да си откъснат каквото поискат – домати, краставици, чушки. Всичко е екологично и много вкусно. Това е истинската храна. Тук се отглежда една специална порода говеда, изчезващия и защитен автохтонен вид Родопско късорого говедо, което също е възможност за развитие тук, в сферата на селското стопанство. Разполагаме и с доста обработваема площ, тъй като Кушла е разположена на плато. Искам да спомена и че оттук минават и част от дистанциите на планинското състезание Zlatograd Bike n`Run. Тук е един от основните подкрепителни пунктове за колоездачите и бегачите на дълги дистанции на това планинско състезание. Имаме редица дадености, които могат да бъдат използвани от местното население, както и от по-активни хора, за съживяване на селото. Мечтая да видя селото пълно с хора, така, както го помня от детството си.

Нашият гост
Севдалин Хаджиев е роден през 1973 г. в с. Кушла. Първо учи в Златоград, след това завършва Строителния техникум в Смолян. 7 години се занимава с геодезия и земеразделяне, зад гърба си има много завършени строителни обекти. От 2011 г. е главен специалист в „Инвеститорски контрол“ в община Златоград. Вече четвърти мандат е кмет на родното си с. Кушла.